Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (15)

Нашето любовно гнездо

3 юли 1998 г.

През първите месеци на нашата връзка Жайме се държи като истински джентълмен. Всичко върви от добре към прекрасно. И все пак от време на време забелязвам странни неща. Може би просто си въобразявам. Аз, която никога не съм се бъркала в работите на другите, започвам да надничам в бележника му с чувство за вина. Сблъсквам се с кодирани бележки — признак, че крие нещо от мен, но нямам никакви доказателства. В крайна сметка решавам да не се измъчвам прекалено и продължаваме да се срещаме, докато днес, на обяд, той ми предлага да живея с него.

15 юли 1998 г.

Трябваше да намерим апартамент, където да се пренесем. Споразумяхме се за мястото: Виля Олимпика в Барселона. Най-вече защото оттам се вижда морето. И двамата обожаваме морето. Винаги съм мечтала да живея в огромна мансарда с изглед към морето и плажа и тази мечта е на път да се осъществи с него.

Намерихме, не много лесно, една мансарда, голяма е сто и двайсет квадратни метра, с частен паркинг, с денонощна охрана. Лукс. Настоях жилището ни да има най-малко три стаи, за да има къде да посрещаме децата му. Щом обясних това, Жайме напълно се съгласи, но ми се стори странно, че идеята не беше негова. Мисля, че в края на краищата иска да укрепи връзката ни, преди да намеси децата си в нея.

Днес сутринта отидохме да подпишем договора за наем с една взискателна агенция за недвижима собственост и Жайме се появи с половин милион песети в брой, за да плати гаранцията и наема. Отидох с него, защото се бяхме разбрали да сключим договора от името на двамата — изглеждаше, че сме го уточнили, — но в последния момент Жайме промени решението си и ме попита имам ли нещо против да впише в договора само мен.

— Мислех, че ще е на името на двама ни. Какво има?

— Не, спокойно. Не се тревожи. Аз ще плащам наема, но ако не те притеснява, предпочитам да не фигурирам в договора. Не искам бившата ми жена да разбере. Иначе ще поиска повече пари за издръжка на децата.

В този момент засякох един важен детайл. Децата, както той ги нарича, са вече пълнолетни и си имат партньори, работят и са напълно независими. А издръжката е била определена преди повече от десет години и обяснението му не изглежда много логично.

Но запленена от мечтата да живея с него в този приказен апартамент и от страх да не проваля тази мечта, приех само аз да фигурирам в договора.

Съобщихме на агенцията, че въпреки че не фигурирам в щатното разписание на никоя фирма, имам повече от достатъчно пари за следващите две години наем. Агенцията ни уведоми, че собственикът не желае да подписва договор за наем с човек, който не е на твърда заплата. Бях съкрушена, защото разбрах, че няма да получим този апартамент.

За пореден път Жайме се зае с всичко и следобед се върнахме в агенцията. Връчи им някакви документи и подписах договора. Изненадах се как се уредиха нещата. На излизане Жайме ми каза, че банковите справки за спестяванията ми са свършили работа и че не е необходимо да се водя някъде на щат.

Впоследствие разбрах, че им е връчил последния ми трудов договор, изготвен от самия него в офиса му, без нищо да ми каже, подписал го е и е сложил печата на компанията си.

20 юли 1998 г.

Щастлива съм, защото тази сутрин се преместихме. Местенето стана бързо, за няколко часа, тъй като аз нямам много вещи. Жайме донесе само дрехи от дома на майка си, където живееше, и няколко картини, подарени от баща му — от личната му колекция, както ми каза, били изключително ценни. Това не е нищо за толкова голямо жилище и със сигурност ще се нуждаем от доста мебели.

Следобед вече обикаляме всички мебелни магазини в квартала и когато решаваме какво ще купим, Жайме настоява той да плати всичко, въпреки че протестирам, тъй като искам да си делим разходите.

25 и 26 юли 1998 г.

Жайме ми спомена, че има мезонет в околностите на Мадрид и през уикенда се среща там с децата си. Мисълта да прекарвам почивните дни там ме очарова, но той казва, че ще ме заведе, когато съобщи на децата си, че има сериозна връзка. Трябва да проявя търпение, защото синът му е почти на моята възраст, но проявява голяма ревност, когато вижда баща си с други жени, освен с майка му. Аз го разбирам и убеждавам себе си, че трябва да проявя много съпричастност и търпение. Най-много от всичко искам да ме приемат. В края на краищата ще съм мащеха на вече пълнолетни момче и момиче.

Днес, петък, Жайме хваща въздушния мост, за да се види с децата си в Мадрид. Оттам ми се обажда набързо да пита как съм и провеждаме много мил телефонен разговор. Бъдещето ни изглежда прекрасно и щастливо. Интересно, сега се виждаме по-малко, отколкото когато живеехме поотделно.

Със Соня се виждаме рядко. Тя е в течение на връзката ми с Жайме, но смята, че съм избързала, като съм приела да живея с него.

— Почти не го познаваш! И освен това не прекарва нито един уикенд с теб. Не ти ли изглежда странно?

— Кой го казва! — отговарям й иронично. — Жената, която отчаяно търсеше принца на мечтите си, сега ми казва, че съм избързала да срещна своя!

— Не ти казвам това, Вал! Само мисля, че твърде бързо напусна жилището си и отиде да живееш с един господин, когото изобщо не познаваш. Да те е представил случайно на семейството си?

— Все още не. Нуждае се от малко време. Мисля, че е разбираемо, не смяташ ли? Има две деца и бивша жена, болна от рак. Предвид семейната картина, представи си да се появя там изневиделица, просто така. Като косъм в чинията със супа. Не го смятам за редно. Поне засега.

— Добре. Съгласих се! Да кажем, че си права, прекалено рано е. Но не ти ли изглежда странно, че при луксозен мезонет в Мадрид е живял при майка си?

Соня започва много да ме изнервя. В началото отдавам недоверието й на завистта, която всички жени изпитваме, когато някоя друга постигне това, за което сме мечтали. Човешко е.

— Купил е мезонета, когато е излизал с Каролина, негова бивша приятелка, с която се запознал в Мадрид. Преместили се да живеят там. По онова време е имал и офис в Мадрид. Когато идвал в Барселона, оставал при майка си. Според мен е нормално и логично. Няма нищо странно или мистериозно в това да искаш да си с майка си.

— Тогава обясни ми защо не се вижда с децата си в Барселона, щом живеят тук, а всички отиват в Мадрид?

На този въпрос нямам отговор. Забелязвам, че Соня е много притеснена за мен и за новия живот, който си избрах. Също е и малко сърдита, защото, откакто се запознах с Жайме, се виждаме все по-рядко.

— Права си, Соня. Но ти също беше с приятеля си. Във всеки случай обещавам ти, че отсега нататък ще ти се обаждам по-често. Покрай търсенето на апартамента и преместването нямах време да вдигна глава. Моля те да разбереш. Виж, мислех си да организирам скромна вечеря вкъщи следващия четвъртък и да те запозная с Жайме. Какво ще кажеш?

— Да, разбира се. Много ще се радвам.

— И така ще се помириш с него — казвам й през смях.

— Добре, така да бъде.

— Доведи приятеля си, ако искаш.

На лицето й веднага се изписва печално изражение.

— Разделихме се преди седмица.

Сега разбирам защо е толкова подозрителна към Жайме. Друг мъж я оставя и сега е сърдита на всички представители на силния пол.

— Имал е друга приятелка и не ми е казал. Но случайно научих и го зарязах.

— Разбирам, съкровище. Много съжалявам. Но виж, това, че се е получило така с този нещастник, не означава, че всички мъже са такива.

— Не се притеснявай. И това ще мине. Едно е сигурно, на Бигуди му е много мъчно за теб.

Това наистина ме натъжава. На всяка цена искам да си върна Бигуди, но се наложи да го оставя при Соня, защото Жайме не понася котки. За момента горкото животинче не е добре дошло вкъщи.