Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (3)

Афродизиачната сила на кока-колата

20 март 1997 година

Днес получих телефонно обаждане от Хасан в службата. Хасан… От две години не съм го чувала.

„Копелдачке — започна, — изчезна от полезрението. Но виждаш ли как знам къде да те намеря. Трябва да идвам тази седмица в Барселона заради вестника ми. Искам да те видя.“ Хасан…

Имах връзка с Хасан в продължение на две години, с някои промеждутъци. Имаше (може би все още има) особена склонност да вкарва във вагината ми празни бутилки от кока-кола от 250 грама. Първо ме караше да ги изпия и после… Не знам на какво се дължи тази му обсебеност от кока-колата, или по-скоро от шишенцето. Смятам, че може би има комплекси заради пениса си, който, да си кажем правичката, няма особени качества, нито морфологични, нито артистични.

Освен секса почти не говорехме, но си споделяхме текстове от „Малкия принц“ на Сент Екзюпери и мечти за това, което би трябвало да бъде една истинска любовна история. Но винаги съм знаела, че това не е моята любовна история. Той е мароканец, а аз французойка. И по някакъв начин ме имаше за любовница, за да почувства, че го начуква на цяла Франция и нейния колониализъм. Така че днес никакъв секс, но едно обаждане и добри перспективи…

 

 

22 март 1997 г.

Днес, когато излязох от къщи, видях един тип на улицата и само с два погледа решихме да правим любов. Едва влезли в стаята на един семеен хотел на „Виа Аугуста“, той ме взима на ръце и ме отнася до кухнята. Поставя ме на мраморния плот много внимателно, все едно съм порцеланова кукличка. В началото не се осмелява да ме докосне, но след това сваля памучната ми фланелка, мокра от потта, и я доближава до лицето си. Изведнъж започва да диша много дълбоко и да души фланелката, всеки сантиметър от тъканта, милиметър по милиметър, всяка нишка. Вдишва силно. Не мога да устоя да не го гледам. Става ми забавно от това фетишистко начало, което не съм подозирала. По челото му са избили капчици пот. Блестят като перли и се изгубват във веждите му. Приближавам се бавно към него и започвам внимателно да прекарвам език по всяка от тях. Пия от него. Мога да усетя дъха му по бузата си. Ритъмът му е неравномерен. Възбудата притиска корема ми и бедрата ми инстинктивно се стягат. Вече нямам контрол върху тялото си. Изведнъж обезумявам, тялото ми крещи и иска да му изтръгнат кожата, за да се слее с този непознат. Той се навежда малко и плъзва ръка под полата ми, докато намира ластика на бикините. Мисля си, че има намерение да ги свали. Но не е това. Вдига полата и издърпва бикините на една страна. Обладава ме така, като непрекъснато търси очите ми, анализира всяка реакция на лицето ми, всяко изражение.

Като се разделяме на улицата, не изпитвам желание да му поискам телефона. И той няма намерение да ми го дава. Нямам навика да развалям една такава среща с обещания отново да видя някой мъж. Не ми е интересно да повтарям с непознат. Предпочитам да намеря друг на улицата.

 

 

23 март 1997 г.

Днес Хасан пристига в Барселона. Определяме си среща в хотел „Мажестик“.

— Ела в седем вечерта. Поискай ключа от рецепцията и се качи направо. Аз ще дойда малко по-късно. Моля те, бъди дискретна. Ще дойда с телохранителите си. Така че, ти знаеш — казва ми по телефона сутринта.

Пет минути преди уреченото време вече съм в хотела. Искам ключа и се качвам в асансьора, където някакви дебели чуждестранни бизнесмени ме принуждават да танцувам, докато си намеря местенце, и след като се напъхвам, едва не ме смачкват. Дори само гледката на толкова плът, пълна с холестерол, предизвиква у мен гадене. Със сигурност не могат да имат пълноценен сексуален живот. Освен това този тип персонажи обикновено те просмукват с пот и дишат като шопари.

Стигам до етажа и излизам от асансьора, но преди това усещам как шопарите правят пълен визуален преглед на тялото ми от кръста надолу, с особена безочлива настойчивост върху задника ми. Ако продължават така, ще ги заведа всички в стаята, макар че имам да правя нещо по-добро.

Отварям вратата на стаята, дърпам завесите, за да влезе малко естествена светлина, и веднага се отправям към минибара, твърдо решена да извадя всички бутилки кока-кола от 250 милиграма. Днес не съм в настроение за садо-мазо сесия, та ако ще и да е „лайт“. Напротив, смятам да му направя най-добрия си стриптийз, с един софистициран кючек, но без воали.

В миговете преди среща съм много нервна. Пускам телевизора и започвам да превключвам каналите под ритъма на сърцето си, докато не заспивам. Чувам отваряне на врата и се събуждам. Той е.

— Още ли не си се съблякла? — пита ме с упрек.

Стриптийзът, който бях запланувала, отиде по дяволите. Люби ме мълчаливо, както никога преди, направо на килима. Сменяме позата многократно, като че ли за да споделим неудобството на пода, гъдела от нишките на килима. Идва ми на ум, че сигурно размазваме милиони акари. Самата мисъл ме кара да кихам в продължение на няколко минути. Хасан ме изважда от тази микроскопична зоологическа градина, като ближе цялото ми тяло и с изненада забелязвам колко време отделя на моята наслада, забравяйки напълно за себе си. Това е неговият начин да се преоткрием след толкова време, без да е нужно да говорим. Започвам да мисля, че някои хора наистина стават по-добри с годините, като хубавото вино.

— Напомняш ми за една приятелка актриса, с която имах връзка — казва ми, галейки косата ми, след като е облял целия ми корем със семето си. — Все ми повтаряше: „Не можеш да си представиш колко километра курове съм излапала, за да стана известна!“ — И се разсмива.

— Мароканска актриса ли?

Кимва, докато вдишва дим от цигарата, която току-що е запалил. После я слага в устата ми, макар че не обичам да усещам намокрения от друг филтър. Така или иначе я приемам.

— Колко брутално! В Европа мога да го разбера, но в Мароко? И какво общо има това с мен? — питам полусериозна, полуусмихната, облегната на левия си лакът.

— Нищо. Само това, че ми напомняш за нея. Не знам. Спомних си лицето й.

След едно импровизирано фелацио пресмятам, че ако средната дължина на мъжкия член е дванайсет сантиметра, за да достигна до някакви си жалки 1.2 километра, трябва да го направя с десет хиляди мъже. Или десет хиляди пъти с един и същ мъж. Последната опция не ми харесва много. По-добре да се направи с десет хиляди мъже.

— Майната й на твоята приятелка, Хасан!

— Защо така? — пита той. Още стои с разтворени бедра и ръце върху тестисите си.

Вдигам рамене и ставам, за да отида в банята. Чувствам се лепкава, искам да изтрия спермата от тялото си с тоалетна хартия и след това да си взема душ.

Не искам да спя с него тази нощ. Трябва да ставам рано и да се преоблека, защото имам важно заседание. Когато любовникът ми заспива, безшумно си тръгвам. Винаги си отивам като котка.

Десет хиляди мъже. Някой ден ще направя собствената си равносметка.

 

 

25 март 1997 г.

— Ще дойдеш ли с мен в Мадрид? — пита ме Хасан. — Не мога да пропусна тази среща в Ла Сарсуела^[1]. Ще ми се да ми помогнеш поне с превода на това, което вестниците ще пишат за събитието.

След известно колебание решавам да го придружа. Запазила съм стая в хотел „Мигел Анхел“ и хващаме последния следобеден самолет. Насред полета той започва да опипва бедрата ми по най-безсрамен начин, докато чете пресата. Забелязвам, че хората наоколо изпитват неудобство, така че разтварям още малко крака, за да прокарва по-лесно ръката си от вътрешната страна на бедрото ми. Скандализирани, пътниците обръщат глави. Тук-там някоя домакиня се опитва да ни гледа крадешком, без да бъде видяна. Но среща погледа ми и отново бързо обръща глава. Винаги ме е изненадвало лицемерието на хората. Често вдигат ръце към небето възмутени, но въпреки това изпитват нездраво любопитство.

Когато отиваме в хотела, Хасан ми дава да разбера, че иска да ме обладае под душа. Идеята много ми харесва. Като влизаме във ваната, застава зад мен и докато водата тече по гърба ми и бедрата му, хваща сапуна и започва да го търка по слабините ми. После ме обгръща с ръка и сапунът достига до зърната ми. Играе си с тях с кръгови движения, опитвайки се да нарисува не знам точно какво. Ласката на водата и сапунената пяна имат моментален ефект върху тялото ми. Хасан ускорява ритъма на движенията си, а аз прокарвам ръка назад и насочвам пениса му към естественото му обиталище. Прониква в мен силно и след пет минути свършваме заедно.

 

 

26 март 1997 г.

Докато Хасан е на срещата със своя престолонаследник, аз се опитвам да открия Виктор Лопес, който работи в някаква фирма недалеч от хотела. С Виктор се запознахме в Санто Доминго, където през уикендите правехме любов на Плая Баваро, изложени без срам на чуждите погледи. През седмицата аз бях в Санто Доминго, а той — в Сантяго де лос Кабайерос. Разделяха ни четиристотин километра. Сега ми се иска да го видя, защото се отегчавам в хотелската стая.

— За кого да предам? — нелюбезно ме пита секретарката. Сигурно и тя, като много други, е влюбена в шефа си и не й се ще да прехвърли обаждане от жена.

— Приятелка съм на Виктор — отвръщам благо, за да се опитам да смекча неприязънта й.

— В момента го няма, но ми оставете телефона си и ще ви се обади, когато може.

Ако не му предадеш съобщението ми, ще те убия, мисля си.

Час по-късно Виктор звъни.

— Не мога да повярвам! В коя част на света се подвизаваш сега? — пита ме луд от радост.

— Ами дадох мобилния си на секретарката ти, за да те объркам, но съм много близо до теб. — Мистериозният ми тон го заинтригува.

— Така ли?

По гласа му разбирам, че жадува да научи къде точно съм в този момент.

— Хайде, кажи ми къде си.

— В Мадрид. В „Мигел Анхел“. Но не съм сама. Така че мога да изпия едно кафе с теб, но набързо.

— Мамка му! Не ми причинявай това! Искам да те поканя на вечеря. Ти все така се появяваш и изчезваш. Кога ще имам късмета да си с мен за повече от час?

Звучи искрено разочарован.

— Вероятно ще мога да изляза на вечеря с теб, но не зависи от мен, а от това дали човекът, с когото съм, ще има работна вечеря. Хайде да пием кафе и после ще видим. Става ли?

Затварям телефона и тичам в банята да се пооправя, грабвам едно сако под мишница и автоматично паля цигара. Докато пуша, седнала на дивана — трябва да изчакам малко, мразя да съм първа, — се замислям за инструмента на Виктор. Как миришеше? Как Виктор правеше любов? Идват ми на ум няколко сцени от нашите срещи. Сетих се! Мисионерската, най-вече. Добре, така или иначе едва ли ще мога да легна с него сега.

Допушвам цигарата и решавам да сляза долу. Мина достатъчно време. В лобито на хотела се оглеждам да видя дали вече е дошъл.

Ненадейно една ръка ме хваща здраво през кръста и не ми позволява да се обърна, за да видя кой е. Прегръща ме. Стоим така няколко минути пред рецепционистките, които сдържат усмивките си и свеждат поглед, уж че работят. След тази безкрайна прегръдка той ме хваща за брадичката и повдига главата ми. Гледа ме в очите, преди да ме целуне по бузите.

— Колко се радвам да те видя! Мислех, че подписваш договори в някоя далечна страна. Още ли работиш в същата фирма?

— Да. Но има много промени в групата, така че не знам какво ми е приготвило бъдещето. Във всеки случай следващите шест месеца имам две пътувания, които не мога да отложа. След седмица заминавам за няколко дни за Франция да видя баба си, и после към Перу и Мексико. Не искам много-много да си блъскам главата с проблемите на вътрешната организация. Заминавам, пък ще видим какво ще стане, като се върна.

— И какво те води в Мадрид? Нещо по работа ли?

— Не точно. Взех си няколко дни да придружа един приятел, главния редактор на един вестник. Идва да отрази някаква дипломатическа среща.

Виждам, че отговорът ми не му звучи много убедително.

— Сигурно има още нещо. Хайде, кажи ми истината.

— Добре де, не ти казах, че този господин е приятел с права — обяснявам аз. — Но това не те изненадва, нали?

— Това вече е жената, която познавам! Си, сеньора. Така те харесвам! Разказвай, разказвай. Ти си единственият човек, с когото мога да говоря за тези неща без табута и предразсъдъци. Е, как е с него?

Вече изострих любопитството му. Знам, че дълбоко в себе си Виктор има много задръжки и се отпуска единствено когато сме заедно.

— Няма да влизам в подробности, ще ти кажа само, че е добре, но би могло да е още по-добре.

— По-добре ли? Как? Ела, да пийнем нещо в бара и ще ми разкажеш. — Пуска ме, с ясното намерение да научи всичко за връзката ми с Хасан.

Въпреки това не можа да измъкне нищо от мен. Никога не съм обичала да се хваля със сексуалните си връзки. Особено когато става дума за мъж като Хасан. Човек никога не знае. Разказвала съм детайли за неизвестни хора, но не и за Хасан.

Разделихме се след два часа, през които съумях да насоча разговора към Виктор и живота му.

Когато се прибирам в хотела, Хасан, за моя огромна изненада, е в банята.

— Какво правиш тук толкова рано? — питам го.

Отговаря ми с въпрос, видимо сърдит.

— А ти къде беше?

През нощта не правихме любов. Каза, че е уморен, но това беше неговият начин да ме накаже, задето съм обърнала внимание на някого или нещо, което не е свързано с него.

 

 

27 март 1997 г.

Днес Хасан излезе рано от хотела. Имаше пресконференция в двореца „Ла Сарсуела“ и докато се обличаше, преглеждаше въпросите си, написани върху къс рециклирана хартия. През това време аз разсъждавах какво да правя и как да организирам деня си. Нито пазаруване, нито Прада, ни нищо. Днес имах четири сексуални връзки. Две сутринта и две следобед. Съвършено равновесие.

Първата беше в метрото. Един мъж ме хвана за задника под претекст, че вагонът е претъпкан и няма къде да си сложи ръцете. Слязохме на следващата станция и в една фотографска кабина за моментални снимки лакомо обработих горещия му член.

Втората беше около един следобед, след като си купих сандвич. Тъкмо го ядях в Ретиро, близо до Паласио де Кристал, зад едно дърво, между катеричките — повече приличаха на малки космати и свити човечета, — когато един мъж се приближи и ме попита дали ще легна с него за пари. Парите отхвърлих, но приех да му доставя радост. Не ми пука за парите. Любопитството ми винаги е отхвърляло този тип търговски отношения. Освен това смятам, че нямам цена. Не се установи много физически контакт между нас. Въпреки съсредоточеността си в тежката задача, мислех повече за хората, които се разхождаха из парка. Не исках да свърша в някой полицейски участък, ескортирана от две ченгета.

Следобед отново си уговорих среща с Виктор, който се качи в стаята ми в хотела. Знаех, че Хасан ще се прибере много късно, така че си подарих малко време, за да се насладя на компанията на моя приятел. Припомнихме си миговете в Санто Доминго и без да иска разрешение, той ме взе в прегръдките си, притисна ме силно и се сляхме в целувка, много показателна за онова, което предстоеше. Внимателно свалих ризата му и извадих на показ едно силно тяло, покрито с прелестна гъста гора, което излъчваше задушаваща топлина, израз на желанието му към мен. Той също ми свали ризата, доближи ръце до гърдите ми, пленници на твърде малък сутиен, който притиска и повдига малките ми цици, за да не изглеждат толкова отпуснати, и малко по малко започна да рисува с пръсти формата на чаша. После внимателно ме накара да легна на леглото, поддържайки с ръка тила ми, за да не се отпусна внезапно назад. Целува краката ми с леко влажните си устни и тишината в стаята постепенно се изпълни със звуците на жадните му устни върху кожата ми.

Когато обхвана с уста срамните ми устни, без да попада в целта, възбудата ми достигна върха си. След взаимното ни отдаване ни се прииска да повторим. Този път аз взех инициативата. Знаех, че ще му хареса, и наистина не се наложи да го моля.

Хасан се прибира в края на деня и ме сварва изтегната в леглото да гледам телевизия. Не вижда, нито пък дава вид, че подозира нещо, но продължава да е в настроението си от снощи. Съобщава ми, че на сутринта трябва да замине за Мароко и ще се разделим на летището.