Валери Тасо
Дневникът на една нимфоманка (42)

Трудова злополука

22 октомври 1999 г.

Десет дни след срещата ми с Джовани още съм в облаците. Нямам начин да установя контакт с него. Само той може да го направи чрез Сузана или София. Мисля за него двайсет и четири часа на денонощие и все по-малко ходя на работа. Физически се чувствам слаба. В главата ми е само един човек — той. Срещам се с малко клиенти, макар че продължавам да печеля доста. Но се ограничавам само с обичайните. Темата за изневярата никога не ми е създавала проблеми със съвестта. В действителност винаги съм мислила, че изневяра не съществува. Мислех, че човек може да е верен, дори и да има сексуални връзки с други хора. Тялото може да се споделя, но душата — не. Откакто се появи Джовани, всеки път, когато съм с нов клиент, се чувствам зле и не успявам да си обясня защо.

Днес ще дойде Педро, за да прекара нощта с мен. Отивам с нежелание, малко раздразнителна, защото знам, че ще ми се наложи отново да изслушам хленченето му. Вече ми дойде до гуша! Мисля, че за да не ми се наложи да играя ролята на майка за пореден път, трябва да правя секс с него. Така ще се успокои и може би ще ме остави на мира. Като ме кани на вечеря, отказвам и му предлагам да отидем направо в хотела му. По очите му разбирам, че идеята много му допада. За пръв път поемам тази инициатива. И той не може да повярва. Но и не чака да го моля втори път. И се случва това, което трябваше да се случи много по-рано.

Лежим голи върху покривката на леглото. Този път тя има точно определена функция — да попива сълзите ми, които се леят, без да спрат. Рева като луда.

— Моля те, недей така. Нищо не се е случило, ще видиш, че съм прав — шепне ми Педро, като се опитва да ме успокои.

В гърлото ми е заседнала буца, която ми пречи да дишам, а сълзите, стичащи се като реки по лицето ми, са още по-болезнени.

— Какво знаеш ти? Нали ми каза, че никога не си си правил тест. — Думите ми са накъсани. — Ти си страхливец. Ето това си ти! Аз винаги съм го правила. Винаги, винаги, винаги!

Педро е ужасен от това ми състояние и се опитва да ме убеди в нещо, което не може да докаже.

— Стига, моля те! Не съм правил теста, защото нямаше никаква причина да го правя. Казах ти вече, че от четири години не съм спал с жена си. Освен теб не съм имал други извънбрачни връзки.

— Аз не съм извънбрачна връзка! — казвам на един дъх.

Въздухът отново започва да минава през гърлото ми. Но при вида на скъсания презерватив в ръцете му отново ме обзема паника. Ставам и се затварям в банята.

— Слушай. Ето какво ще направим. Още утре ще си направя тест за СПИН и понеже нямам, нито пък ти, ще се успокоиш. Така добре ли е?

Думите му се хлъзгат по вратата. Не успявам да отговоря и го мразя с всички сили за това, че изсипа семето си в мен, без да съм му го позволила, за това, че не си е сложил добре презерватива и че иска да ми даде твърде много любов, без да съм го молила за нищо. Мразя го от цялата си душа и случилото се ме отвращава.

Това е божие наказание, мисля си. И влизам под душа, за да премахна всяка следа от греха.