Клайв Къслър
Нощно издирване (86)

86.

Валеше дъжд, когато Хайди, накуцвайки, влезе в залата за излитащи пътници на ТУА на летище „Кенеди“. Силният проливен нюйоркски дъжд одираше листата на дърветата и принуждаваше натовареното автомобилно движение да пълзи като гъсеница. Тя носеше син шлифер над военноморската си униформа, от косата, подаваща се от бялата фуражка, се стичаха капки дъжд. Остави голямата си пътна чанта на килима и изнасяйки внимателно цялата си тежест върху здравия си крак, седна на един свободен стол.

След шеметните събития от изминалите няколко седмици, мисълта, че се връща отново към всекидневните си задължения, я потисна. Не бе виждала Пит, откакто той спешно замина за Отава, нито изпадналия в безсъзнание Брайън Шоу, до когото охраняващите го морски пехотинци не я допуснаха, преди да го качат в линейка и спешно да го закарат във военна болница. Почти я бяха забравили в общата възбуда. Благодарение единствено на загрижеността на адмирал Сандекър тя беше закарана в Ню Йорк, за да се наспи заслужено в хотел „Плаза“. За другия ден й беше запазено място в първа класа за самолет, да отлети обратно за военноморската база в Сан Диего.

Тя се загледа през прозорците в дъжда, който образуваше езера по пистата и отразяваше многоцветните светлини в две измерения. Ако наоколо нямаше хора, щеше да си позволи удоволствието хубаво да си поплаче. Изпитваше дълбок копнеж при спомена за прегръдките на Шоу. Той бе нахлул в живота й и сега тя негодуваше, задето й бе отнел любовта. Но не изпитваше угризения, само се ядосваше на себе си, че не успява да се владее.

Сляпа и глуха за разхождащите се край нея хора, тя се опита да пропъди от съзнанието си чувствата и срамните си постъпки през отминалите седмици.

— Все съм виждал меланхолични създания — каза глас до нея, — но вие, госпожо, биете рекорда.

— Толкова ли ми личи? — попита тя, изненадана от спокойствието в гласа си.

— Като черен облак над залез-слънце — отвърна Пит с лукава усмивка. Беше облечен в морскосиньо спортно яке, червени широки панталони, памучна риза и носеше за Хайди огромен букет различни цветя. — Да не си си помислила, че ще те оставя да се измъкнеш, без да се сбогуваме?

— Най-сетне някой се сети и за мен. — Чувстваше се объркана, уморена, наранена и обидена. — Не ми обръщай внимание, ако ти се струвам раздразнителна. Това е вечерта ми за самосъжаление.

— Може би това ще ти помогне. — Пит постави цветята в скута й. Букетът беше толкова голям, че тя едва виждаше над него.

— Прекрасни са — каза Хайди. — Сега май ще се разплача.

— Моля те, недей — засмя се тихо Пит. — Винаги ми се е искало да купя цял цветарски магазин за някоя красива жена, но това ме смущава и може би никога няма да го направя.

Хайди го прегърна и го целуна по бузата, преглъщайки сълзите си.

— Благодаря ти, Дърк. Ти ще останеш завинаги моят най-скъп приятел.

— Приятел? — направи престорено обидена физиономия той. — Това ли е най-многото, което мога да бъда?

— А може ли да има нещо друго между нас двамата?

— Не… мисля, че не може. — Лицето му доби благ израз и той взе ръката й. — Странно е, че двама души, които изпитват такава слабост един към друг, не могат да намерят в сърцата си място за взаимна любов.

— В моя случай причината е друг човек.

— Иди че ги разбери жените! Влюбват се в някой мъж, който се отнася с тях като с боклук, и те пак се женят за него.

Тя избягна погледа му и се загледа през прозореца.

— Не сме научени да крием чувствата си.

— Шоу обича ли те?

— Съмнявам се.

— А ти обичаш ли го?

— Колкото до Шоу, с него не показвам истинската си същност. Да, обичам го заради ползата, която имам от него. Ние се консумираме един друг. Той си има своите причини за това, аз — моите. Ако поиска да съм с него, ще хукна, без да се замислям. Но това никога няма да стане.

— Ето че пак увеси нос — каза Пит. — Нямам намерение да изпращам цивреща жена до самолета. Не ми оставяш никакъв избор, освен да те развеселя с някой от моите фокуси.

Хайди се засмя тихо през сълзи.

— Откога се занимаваш с фокуси?

Пит се престори на обиден.

— Нима не си чувала за Великолепния Пит, илюзиониста?

— Никога.

— Не вярваш, нали? Затвори очи!

— Не се занасяй.

— Затвори очи и брой до десет.

Най-накрая Хайди склони. Когато отвори очи, Пит го нямаше. На неговото място седеше Брайън Шоу.

Плачът, който с мъка потискаше, бликна в мига, в който го прегърна, и по бузите й потекоха сълзи и закапаха от брадичката.

— Мислех, че са те затворили — хлипайки заговори тя.

Шоу повдигна сгънатия шлифер, метнат върху скута му и показа белезниците си.

— Пит уреди да дойда тук.

Тя нежно погали бинта, подаващ се от туидения каскет.

— Добре ли си?

— Двойното зрение почти изчезна — отвърна той усмихнат.

По вътрешната уредба бе обявен полетът на Хайди.

— Какво ще стане с теб? — попита тя, без да го пуска.

— Предполагам, че ще прекарам известно време в някой от вашите федерални затвори.

— Ще ме помислиш ли за сълзливосантиментална, ако ти кажа, че те обичам?

— А ти ще ме помислиш ли за лъжец, ако ти кажа същото?

— Не — отвърна тя и почувства, че я залива вълна от облекчение, защото беше сигурна, че й каза истината.

— Нали ти обещах, че един ден ще бъдем заедно.

Това никога не можеше да бъде вярно. Силна болка разкъса дълбоко отвътре гърдите й. Тя се отдръпна и прошепна:

— Трябва да тръгвам.

Шоу прочете тъгата в очите й и я разбра. Помогна й да стане и сложи патериците. Отзивчива стюардеса се приближи и взе пътната чанта на Хайди и цветята.

— Сбогом, Хайди!

Тя го целуна леко по устните.

— Сбогом!

След като Хайди изчезна през изхода, до Шоу се приближи Пит.

— Страхотно добра жена — каза той. — Ще бъде срамота да я загуби човек.

— Наистина добра жена — подкрепи го замислен Шоу.

— Ако не побързаш, тя ще замине без теб.

Шоу го изгледа.

— За какво говориш?

Пит напъха в малкото джобче на Шоу един плик.

— Тук са бордната ти карта и билетът. Успях да ти уредя място до нейното.

— Но нали съм арестуван като вражески агент — каза напълно объркан Шоу.

— Президентът ми дължи услуга — сви рамене Пит.

— А знае ли какво правиш?

— Още не.

Шоу заклати глава.

— Търсиш си белята, като ме освобождаваш.

— Няма да ми е за първи път. — Пит му подаде ръка. — Не забравяй, че ми обеща урок по табла.

Шоу се ръкува с двете ръце. После ги вдигна, за да покаже стоманените си гривни.

— Тия неща много ме вбесяват.

— Разбиването на ключалката би трябвало да е детска игра за таен агент.

Шоу направи няколко поредни движения и вдигна белезниците с освободените си ръце.

— Вече съм позабравил. Навремето го правех далеч по-бързо.

— Джеймс Бонд би се гордял с теб — рече сухо Пит.

— Бонд?

— Да, разбрах, че сте много близки двамата.

Шоу изпусна дълга въздишка.

— Той съществува само в романите.

— Сериозно?

Шоу сви рамене и изгледа продължително Пит.

— Защо правиш всичко това, след като знаеш какво причиних на Хайди.

— Тя те обича — каза простичко Пит.

— Какво печелиш от това?

— Нищо, което да увеличи банковата ми сметка.

— Тогава защо?

— Обичам да правя необикновени неща.

Преди Шоу да отговори, Пит се обърна и се смеси с потока от хора в залата.

Дъждът беше спрял и Пит свали гюрука на кобрата. Подкара към светлините на Вашингтон, които излъчваха призрачно сияние на фона на ниско надвисналите облаци. Вятърът разроши косата му и той пое дълбоко сладкото ухание на мократа трева, покриваща полетата покрай главния път.

Пит хвана здраво кормилото, натисна педала на газта до пода и видя как стрелката на тахометъра бавно изпълзя до червената чертичка.