Клайв Къслър
Нощно издирване (77)

77.

Започна леко да ръми и Вийон пусна чистачките на предното стъкло. Дулото на оръжието бе впито в тила му със сила, която нито за миг не отслабна, откакто напуснаха ферибота.

До него седеше Даниел и притискаше до лицето си окървавена носна кърпичка. През минута-две от гърлото й излизаше странен звук. Тя приличаше на жена, сънуваща кошмар, жена, вцепенена от ужас.

Всички техни въпроси и молби бяха посрещнати с ледено мълчание. Глай отваряше уста единствено за да дава нареждания. Сега те се движеха през селски район, в който само тук-там се мяркаше светлина от фермерска къща. Вийон не можеше да направи нищо, освен да се подчинява. Само се надяваше и очакваше да му се яви случай, за да реагира, да привлече по някакъв начин вниманието на минаващ моторист или, ако имаше късмет, на патрулиращ полицай.

— Намали! — заповяда му Глай. — Вляво от теб започва черен път. Тръгни по него.

С потиснат ужас Вийон отби от главното шосе. Черният път беше изравнен наскоро и изглеждаше солидно утъпкан от тежки пътни съоръжения.

— Мислех, че си умрял — обади се Вийон, очаквайки отговор от Глай.

Такъв не получи.

— Оня агент от английското разузнаване, Брайън Шоу, каза, че си се сблъскал с открадната яхта в японски товарен кораб.

— А каза ли ти, че тялото ми не бе намерено?

Най-сетне Глай се показа в настроение за разговор. Това беше началото.

— Да, последвала експлозия…

— Вързах кормилото, пуснах докрай притока на газ и скочих от яхтата на осем километра преди сблъсъка. Прецених, че при цялото движение по Сейнт Лорънс, щеше да е само въпрос на време, докато яхтата се забие в някой от плавателните съдове.

— Защо си се направил да приличаш на мен?

— Не е ли близко до ума? След като умреш, аз ще заема мястото ти и аз, а не ти, ще стана новият президент на Квебек.

Минаха пет секунди, преди смайващото изказване да проникне в съзнанието на Вийон.

— За бога, това е лудост!

— Лудост ли? Нищо подобно. Находчив ум, бих го нарекъл.

— Никога няма да успееш с този налудничав план.

— О, вече успях. — Глай говореше спокойно, разговорливо. — Как мислиш, че влязох през входната врата на Жюл Герие, минах покрай телохранителя му, за да се кача в спалнята и да го убия? Сядах зад бюрото ти, приемах повечето от приятелите ти, обсъждах с Шарл Сарвьо политическите ни различия, явявах се в Камарата на общините. Ха! Дори спах със съпругата ти и с любовницата ти ей тук, на предната седалка.

Вийон беше зашеметен.

— Не е вярно… не е вярно… не и с жена ми.

— Да, Анри, самата истина е. Мога да ти опиша анатомията й, като започна с…

— Стига! — изкрещя Вийон. Той натисна спирачките и извъртя кормилото надясно.

Орисниците обърнаха гръб на Вийон. Гумите не успяха да зацепят влажната земя и не се получи нищо от онова, което очакваше и на което се надяваше. Центробежната сила от яростното движение не успя да изхвърли тялото. Вместо това колата се заплъзга бавно в лениви кръгове.

Запазвайки равновесие, с леко изместен прицел, Глай натисна спусъка.

44-калибровият куршум на магнума пръсна ключицата на Вийон и излетя през предното стъкло.

От устата на Даниел се изтръгна вик, после замря от сподавен от ужас плач.

Колата постепенно спря върху мократа трева отстрани на пътя. Ръцете на Вийон рязко пуснаха кормилото. Той отметна глава върху облегалката на седалката, притисна силно зеещата рана и стисна зъби от болка.

Глай слезе от колата и отвори шофьорската врата. Изблъска грубо Вийон до Даниел и седна зад кормилото.

— Аз ще продължа нататък — озъби се той и заби дулото на револвера в подмишницата на Вийон. — И не хитрувай повече!

На Даниел й се стори, че цялата горна половина от рамото на Вийон е изхвръкнала. Тя извърна глава и повърна във вратата.

Глай направи обратен завой и излезе на пътя. След осемстотин метра фаровете на колата осветиха огромен, боядисан в жълто булдозер. До него се виждаше изкопан ров, дълбок три метра и широк около пет метра. От другата му страна се издигаше висока купчина пръст. Докато Глай караше покрай ръба, Даниел видя, че на дъното на рова лежи дълга циментова тръба. После отминаха смълчана редица от фургони и земекопачни съоръжения. Канцеларията на инженера — очукана, стара каравана — беше тъмна и празна. Строителната бригада се бе разотишла.

Глай продължи по-нататък, където бе започнало зариването на новия отводнителен тръбопровод. Удари спирачки и започна да преценява ъгъла на наклона към покрива на тръбата. После запали двигателя и подкара мерцедеса към изкопа.

Предната броня на колата се удари в заобления цимент и пръсна искри. Задницата се извъртя и колата легна на едната си страна, с фарове, сочещи под лек ъгъл нагоре.

Глай извади от джоба на якето си два чифта белезници. Сложи единия на лявата ръка на Вийон и го стегна за кормилото. С другия чифт повтори същото и с Даниел.

— Какво ще правите? — попита със сипкав глас Даниел.

Той се обърна да я погледне. Гарвановочерната й коса беше разчорлена, красивите черти на лицето й бяха оплескани с кървави сълзи. В очите приличаше на кошута, парализирана от страх.

По лицето му се разля противна усмивка.

— Ами закопчавам теб и любовника ти, за да прекарате вечността заедно.

— Няма причина да убиваш нея — обади се Вийон, едва издържайки на болката. — За бога, освободи я!

— Съжалявам — отвърна коравосърдечно Глай. — Тя е част от сделката.

— Каква сделка?

Глай тръшна вратата и тръгна по полегатия насип. Изкачи го бързо и изчезна в тъмнината. След няколко минути се чу шум от тежък дизелов двигател, приведен в действие.

Двигателят започна да се напряга така, сякаш работеше под тежък товар. Гърленият рев на ауспуха ставаше все по-близък и след малко от ръба на изкопа се подаде огромен сребърен кош. Изведнъж той се наклони надолу и изсипа върху покрива на мерцедеса три и половина кубически метра пръст.

Даниел нададе пронизителен вик.

— О, света Богородице… той ще ни зарови живи… о, недейте, моля ви, недейте!

Глай бездушно пренебрегна жалната молба и върна назад кофата на товарачната машина, за да загребе отново пръст. Той познаваше положенията на всеки лост, беше наясно с предназначенията им и как да ги задейства. В продължение на две нощи се бе упражнявал, запълвайки части от изкопа с такава вещина, че работниците на обекта изобщо не забелязаха засипаните между смените им нови шест метра от тръбопровода.

Даниел се мъчеше яростно да свали гривната на белезниците си. Плътта на китката й се сряза бързо на кървави ивици.

— Анри! — Този път викът й прозвуча като сподавено скимтене. — Не ме оставяй да умра, да умра така.

Вийон като че ли не я чуваше. Той знаеше, че само секунди го делят от смъртта поради загубата на кръв.

— Странно — промълви той. — Странно е, че последният човек, който ще умре за свободата на Квебек, съм аз. Мислил ли е някой, че… — Гласът му замря.

Колата беше вече покрита почти цялата. Виждаха се само част от счупеното предно стъкло, емблемата с триъгълна звезда и един фар.

До ръба на изкопа се доближи една фигура и застана в светлината на фара. Не беше Фос Глай, друг беше. Мъжът погледна надолу. Той бе потънал в дълбока скръб, по бузите му блестяха сълзи.

В първия момент Даниел се втренчи ужасена в него. Лицето й стана призрачно бяло. После тя допря свободната си ръка в стъклото с умоляващ жест. И едва тогава в очите й се появи проумяващ поглед и устните й изрекоха безмълвно: „Прости ми!“.

Кофата се наклони отново, изсипа пръстта и затрупа докрай колата.

Изкопът бе напълнен до нивото на земята и шумът от изгорелите газове на товарачната машина заглъхна в нощта.

Едва тогава потъналият в скръб Шарл Сарвьо се обърна и бавно се отдалечи.