Клайв Къслър
Нощно издирване (48)

48.

Пит наблюдаваше екраните, които изобразяваха как спасителният екип си върши работата върху разбития кораб. Като лунни обитатели със забавени движения, облечените в специални водолазни костюми ДЖИМ, поставяха внимателно пироксона върху горната надстройка. Те работеха удобно в съчленените си обвивки, изравняващи атмосферното налягане с това на сушата, въпреки че бяха подложени на натиска на налягане от седемдесет и пет паунда на квадратен инч. Пит се обърна към Дъг Хоукър, който извършваше фина настройка на един от мониторите.

— Къде е дълбоководната подводница?

Хоукър вдигна глава и огледа морската карта, спускаща се от записващото устройство на един хидролокатор.

— „Сафо I“ плава на двайсет метра от левия борд на „Емприс“. Наредих на екипажа й да патрулира четиристотинметровия периметър около потъналия кораб, докато се приготвим да разчистваме отломките.

— Добре си го измислил — рече Пит. — Някакви следи от нашественици?

— Никакви.

— Е, този път поне ще сме готови да ги посрещнем.

Хоукър сви рамене в знак на съмнение.

— Не разполагам със съвършена детекторска система. Видимостта е много ниска и камерите не могат да виждат надалече.

— А хидролокаторът със странично сканиране?

— Неговите датчици покриват триста и шейсет градусов обхват до триста метра, но пак няма гаранции. Човешкото тяло се вижда като страхотно малък обект.

— А някакви кораби да кръстосват по повърхността?

— Преди десет минути мина един петролен танкер — отвърна Хоукър. — А сега откъм реката се задава нещо като шлеп за боклук, теглен на буксир.

— Вероятно е тръгнал да изхвърли товара си в залива — предположи Пит. — Няма да е излишно, ако го държиш под око.

— Готови за запалване! — разнесе се гласът на Руди Гън, който наблюдаваше мониторите и говореше в микрофона на наушните си слушалки.

— Добре, кажи на водолазите да изчезват оттам — нареди Пит.

В командния пункт влезе Хайди. Беше облечена с работен комбинезон от светлокафяво рипсено кадифе и крепеше внимателно пред себе си поднос с десет димящи чаши кафе. Започна да ги раздава първо на инженерите и последната чаша поднесе на Пит.

— Изпуснах ли нещо? — попита го тя.

— Идваш тъкмо навреме. Готови сме за първото запалване на горелката. Стискай палци да сме сложили точното количество пироксон на точното място.

— Какво ще стане, ако не сте улучили количеството?

— Ако не е достатъчно, няма да постигнем нищо. Ако сме сложили повече, едната половина на кораба ще хлътне и това ще ни отнеме дни работа, за което нямаме време. Ще е все едно че сме екип по разрушаване на сгради, които събарят етаж по етаж. Взривните устройства трябва да бъдат поставени на стратегически места, за да може вътрешната конструкция да рухне върху предварително определена площ.

— Източникът на мигаща светлина е нагласен и отброява — съобщи Гън.

Пит предугади въпроса, който се въртеше в главата на Хайди, и поясни:

— Този източник на мигаща светлина представлява електронно хронометрирано запалително приспособление, което възпламенява пироксона.

— Водолазите напуснаха кораба и вече броим — обади се отново Гън. — Десет секунди.

Всички погледи в командния пункт се вторачиха в мониторите. Очаквайки напрегнато резултатите, броенето като че ли нямаше край. След малко гласът на Гън проряза тежката атмосфера.

— Възпламеняваме.

Ярка светлина обгърна горната част на десния борд на „Емприс ъв Айрланд“ и две накалени до бяло ленти се извиха нагоре от едно и също място и се плъзнаха около палубата и отвесните прегради, образувайки огромен кръг от извънредно висока температура. Облак пара изригна над огнения свод и се завихри към повърхността.

След малко средната част започна да хлътва. Увисна за миг, сякаш не искаше да се предава, но пироксонът стопи и последната здрава спойка и остарялата стомана падна безшумно навътре към долната палуба и изчезна от поглед, като остави отвор с диаметър от шест метра. Стопените краища от червени станаха сиви и се втвърдиха от вечно студената вода.

— Май успяхме! — възкликна възбуден Гън.

Хоукър хвърли слушалките си във въздуха и закрещя от радост. После всички заръкопляскаха.

— Спусни захващащите челюсти — каза с рязък тон Пит. — Да не губим време и да разчистим онзи боклук оттам.

— Попаднах на нещо.

Не на всички вниманието бе приковано към мониторите. Мъжът с рошавата коса пред записващото устройство на хидролокатора със странично сканиране не отделяше поглед от контролната карта.

Пит застана зад него.

— Можеш ли да разпознаеш какво е?

— Не. Разстоянието е прекалено голямо, за да се види някаква подробност. Стори ми се, че нещо падна от онзи шлеп, който плава откъм левия ни борд.

— Под ъгъл ли се отдалечава обектът?

Операторът на хидролокатора поклати глава.

— Не, спусна се право надолу.

— Не го виждам като водолаз — отбеляза Пит. — Вероятно екипажът е изхвърлил зад борда нещо бракувано или някакъв тежък боклук.

— Да продължа ли да го наблюдавам?

— Да, опитай да уловиш някакво движение. — Пит се обърна към Гън. — Кой управлява малката подводница?

Гън се замисли, преди да отговори:

— Сид Клинджър и Марв Пауърс.

— Хидролокаторът засече странен обект. Искам двамата да минат над него.

Гън го погледна.

— Мислиш, че нашите гости са се върнали ли?

— Според показанията на уреда е малко вероятно — сви рамене Пит. — Ама знае ли човек!

 

 

Веднага щом скочи от шлепа, Фос Глай заплува право към дъното. Той влачеше със себе си допълнителни резервоари за сгъстен въздух, което никак не беше лека работа, но те щяха да му потрябват за обратния път и за спиранията. С тях той щеше да понижава налягането, докато се издига към повърхността. Глай заплува в хоризонтално положение ниско над речното дъно, оттласквайки плавниците си в ленив ритъм. Чакаше го дълъг път и много работа.

Беше изминал едва петдесетина метра, когато чу постоянно бръмчене, идващо някъде от празните черни дълбини. Той застина на място и се заслуша.

Акустиката на водата разсейваше звука и слухът му не беше в състояние да определи с точност къде се намира източникът. После очите му различиха слаба жълтеникава светлина, която все повече се уголемяваше над него от дясната му страна. Нямаше никакво съмнение — „Ошън венчърър“ се насочваше право към него.

Нямаше къде да се скрие; по равното и голо речно дъно не се виждаха нито скални образувания, нито гора от водорасли. Попаднеше ли веднъж яркият лъч на подводния съд върху него, той щеше да се окаже също толкова видим, колкото избягал престъпник, прилепен до затворническата стена под ярката светлина на прожектор.

Той се освободи от допълнителните резервоари и притисна тяло върху утаечния слой, представяйки си как управляващите подводницата са залепили лица в люковете за наблюдение и се опитват с просто око да проникнат в безкрайния мрак. Той задържа дъх, за да попречи на издайническите въздушни мехурчета да излизат от регулатора му.

Подводният съд мина зад него и продължи нататък. Глай пое дълбоко въздух, без обаче да отпусне сърце. Знаеше, че екипажът ще обърне посоката и ще продължи да търси.

В този момент разбра защо са го подминали. Утайката се бе разбъркала и като облак бе закрила фигурата. Той зарита с плавниците си и с облекчение видя как светлината на подводницата се загуби във вихрушката от утайка. Загреба шепи от нея и я пръсна около себе си. След секунди тинестата течност го забули напълно. Тогава включи водолазното си фенерче, но плаващата кал отрази лъча му. Щом той не виждаше, значи и мъжете в подводния съд не виждаха.

Затърси наоколо и ръцете му напипаха допълнителните резервоари за сгъстен въздух. Погледна компаса, закачен на колана му, за да определи посоката на „Емприс“ и започна да плува, разбърквайки с плавниците дъното.

 

 

— Клинджър се обажда от „Сафо“ — каза Гън.

Пит отстъпи назад от мониторите.

— Дай ми да говоря с него.

Гън свали наушните си слушалки и му ги подаде. Пит ги нагласи на главата си и заговори в мъничкия микрофон.

— Клинджър, тук е Пит. Какво откри?

— Нещо като размътена утайка на речното дъно — отвърна Клинджър.

— Можеш ли да определиш на какво се дължи?

— Не. Каквото и да е било, трябва да е потънало в тинята.

Пит отмести поглед към хидролокатора.

— Засече ли нещо?

Операторът поклати глава.

— Освен някакво мъгляво петно от тази страна на подводницата, картата за данни е празна.

— Дали да не се върнем и да помогнем на спасителния екип? — попита Клинджър.

Пит потъна в краткотрайно мълчание. Странно го подразни въпросът на Клинджър. Дълбоко в себе си почувства, че нещо неопределимо е пренебрегнато.

Хладнокръвната логика диктува, че човешкият ум е далеч по-непогрешим от машините. Ако уредите не отчитаха нищо, значи нямаше нищо за откриване. Противно на собствените си човъркащи го съмнения Пит не отхвърли предложението на Клинджър.

— Клинджър?

— Слушам.

— Върни се обратно, но предприеми бавен курс на зигзаг.

— Разбрано. Ще си отваряме очите на четири. „Сафо“ потегля.

Пит върна слушалките на Гън и го попита:

— Как върви там долу?

— Прекрасно — отвърна Гън. — Убеди се сам.

Разчистването на коридора се извършваше със страхотна бързина, или поне дотолкова, доколкото позволяваше дълбоководното налягане. Водолазите от херметическата камера се разделиха там, където имаше по-малки парчета отломки и продължиха да работят с ацетиленови горелки и хидравлични резачки. Двама от тях подпряха поклащащите се отвесни прегради с алуминиеви подпорни колони, за да не паднат навътре.

Водолазите с костюми ДЖИМ насочваха челюстите, които висяха от дерик-крана на „Ошън венчърър“ над тях, към най-труднодостъпните отделения. Докато единият направляваше подемния кабел до съответния ъгъл, другият придържаше малка кутия в ръчно задействащите се скоби на манипулатора, който регулираше огромните щипци. Когато се убедиха, че те са захапали здраво, кранистът задейства лебедката и започна леко да повдига товара от дъното.

— Със скоростта, с която действат — отбеляза Гън, — ще бъдем готови да извършим последното изгаряне над кабината на Шийлдс след четири дни.

— Четири дни — повтори бавно Пит. — Кой знае дали все още ще бъдем тук… — Той рязко се обърна и погледна екраните.

— Нещо нередно ли има? — погледна го учуден Гън.

— Колко водолази трябва да са навън в тази смяна?

— Четирима — отвърна Гън. — Защо питаш?

— Защото преброих петима.