Клайв Къслър
Нощно издирване (23)

23.

Вашингтонската атлетическа общност гледаше подозрително на здравословния навик на Сандекър. Той беше единственият, когото виждаха да тича за здраве по тротоара с недопушена пура от типа на Чърчиловите, която неизменно стърчеше от устата му.

На път за сградата на НЮМА, в ранното навъсено утро, един закръглен мъж със смачкан костюм, седнал на пейката на автобусната спирка, вдигна поглед от вестника си.

— Адмирал Сандекър, мога ли да поговоря с вас?

Сандекър се обърна от любопитство, но не позна съветника на президента по националната сигурност и продължи темпото си.

— Обадете ми се да ви определя среща — изрече задъхано и равнодушно той. — Не обичам да прекъсвам крачката си.

— Моля ви, господин адмирал, аз съм Алън Мърсиър.

Сандекър се закова на място и присви очи.

— Мърсиър?

Президентският съветник сгъна вестника и стана.

— Моите извинения, задето прекъсвам сутрешното ви спортуване, но разбрах, че трудно може да ви хване човек за разговор.

— Вашият пост е по-висок от моя. Можехте просто да ми наредите да дойда в Белия дом.

— Не се вманиачавам в спазването на официалния протокол — отвърна Мърсиър. — Една обикновена среща като тази си има своите предимства.

— Един вид, да хванете плячката си вън от убежището й — рече Сандекър. — Подличка тактика. И аз я ползвам понякога.

— Според слуховете вие дори сте майстор по подличките тактики.

За миг лицето на Сандекър пребледня. После той избухна в смях, извади запалка от джоба на анцуга си и запали остатъка от пурата.

— Винаги разбирам, когато ме будалкат. Не ми направихте засада заради портфейла ми, нали господин Мърсиър? За какво ви е думата?

— Много добре. Надявам се да ми кажете нещо за „Леско“.

— За „Леско“ ли? — Адмиралът наклони леко глава, жест, който при всеки друг мъж би изразявал огромна изненада. — Очарователен инструмент. Предполагам, знаете за какво служи.

— Защо вие не ми кажете?

Сандекър сви рамене.

— Ами да речем, че това е нещо като лескова пръчка за откриване на подпочвена вода.

— Лесковите пръчки за откриване на подпочвена вода не струват шестстотин и осемдесет милиона долара на данъкоплатците.

— Какво по-точно искате да знаете?

— Дали съществува такъв екзотичен инструмент.

— Проектът „Леско“ съществува и дори е страхотно сполучлив, бих добавил.

— Подготвен ли сте да обясните функцията му и сумата пари, изразходвани за разработката му.

— Кога?

— Възможно най-скоро.

— Дайте ми две седмици и ще сложа въпросното леско в скута ви в грижливо направена опаковка.

Мърсиър не се хващаше толкова лесно.

— Два дни.

— Зная какво си мислите — заговори искрено Сандекър. — Но ви уверявам, че не се страхувам от скандал, далеч съм от подобно нещо. Имайте ми доверие поне една седмица. Просто не мога да смогна за по-малко време.

— Започвам да се чувствам като съучастник в ограбване чрез злоупотреба с доверие.

— Моля ви, поне една седмица.

Мърсиър погледна Сандекър право в очите. Боже мой, помисли си той, ама човекът наистина се моли. Съвсем не бе очаквал такова нещо. Той махна на шофьора, който беше паркирал наблизо, и кимна на Сандекър.

— Добре, адмирале, имате исканата една седмица.

— Правите трудна сделка — каза Сандекър с хитра усмивка.

Без да продума повече, адмиралът се обърна и продължи да тича към управлението на НЮМА.

Мърсиър наблюдаваше как дребният мъж става все по-малък в далечината. Като че ли не забелязваше, че шофьорът му стои търпеливо до автомобила, придържайки отворена вратата.

Мърсиър стоеше като вцепенен, чувствайки как го обзема все по-засилващо се чувство, че го изпързаляха.