Клайв Къслър
Нощно издирване (64)

64.

Май 1989 година

Квебек, Канада

Грохотът от реактивните двигатели намаля малко след като Боинг 757 се отлепи от пистата на летището на Квебек. Когато светлинният сигнал „пушенето забранено“ изгасна, Хайди откопча предпазния си колан, нагласи в удобно положение гипсирания си от глезена до бедрото крак и се загледа през прозореца.

Река Сейнт Лорънс, приличаща на дълга лента, искреше от слънцето и постепенно се изгубваше, докато самолетът правеше завой на юг към Ню Йорк.

Мислите на Хайди скачаха от едно на друго събитие, станали през последните няколко дни, като в калейдоскоп с размазани образи: шокът и болката след експлозията под „Ошън венчърър“; милото внимание от страна на хирурга и моряците на борда на „Финикс“ — по гипса на крака й имаше повече рисунки, отколкото в каталог на салон за правене на татуировки; лекарите и сестрите в болницата в Римуски, които й бяха наместили изкълченото рамо и чистосърдечно се смееха над жалките й опити да говори френски. Сега всички те й се струваха като далечни образи от сън и мисълта, че може би никога няма да ги види повече, я натъжи.

Не забеляза мъжа, който се настани до нея на седалката откъм пътеката, докато той не докосна ръката й.

— Здравей, Хайди!

Тя се обърна и видя лицето на Брайън Шоу. От изумление не можа да проговори.

— Знам какво си мислиш — продължи той тихо, — но трябваше да говоря с теб.

Първоначалната изненада на Хайди внезапно премина в презрение.

— От коя дупка изпълзя?

Той видя как лицето й пламна от гняв.

— Не отричам, че беше хладнокръвно, пресметнато прелъстяване. Съжалявам за това.

— Всичко в името на дълга! — изсмя се тя саркастично. — Поваляш жена в леглото, за да измъкнеш сведения, които после да използваш, за да убиеш дванайсет невинни мъже. Според мен, господин Шоу, ти направо смърдиш!

За момент той замълча. Американките, рече си наум, се изразяват по съвсем различен начин от англичанките.

— Беше непростима и съвършено безсмислена трагедия — рече накрая той. — Искам ти, и особено Дърк Пит, да знаете, че аз не съм отговорен за случилото се.

— Ти и преди излъга.

— Пит ще ми повярва, като му кажеш, че Фос Глай е този, който взриви експлозивите.

— Фос Глай ли?

— Пит знае това име.

Хайди го изгледа скептично.

— Можеше да изложиш фактите си и по телефона. Всъщност защо си тук? Да изкопчиш още информация от мен ли? Да разбереш дали сме открили договора в „Емприс ъв Айрланд“?

— Не сте открили договора — заяви твърдо той.

— Опитваш се да налучкаш.

— Знам, че Пит замина от Вашингтон за Ню Йорк и претърсването на река Хъдсън все още не е приключило. Това е достатъчно доказателство.

— Още не си ми казал какво искаш — продължи да настоява тя.

Шоу втренчи поглед в нея.

— Трябва да предадеш съобщение от нашия министър-председател за президента ви.

Хайди го изгледа кръвнишки.

— Ти си луд!

— Ни най-малко. Както изглежда, правителството на Нейно Величество не би трябвало да разбере какво е намислило вашето правителство и е твърде рано да се стига до пряка конфронтация. Тъй като положението е доста деликатно за две приятелски държави, за да се използват обичайните дипломатически канали, всички съобщения трябва да се предават по заобиколен път. Такава практика не е необичайна, руснаците например имат особени предпочитания към нея.

— Но аз не мога току-така да се обадя на президента — рече объркана Хайди.

— Не е необходимо. Просто предай съобщението на Алън Мърсиър. Той ще го придвижи по-нататък.

— За съветника по националната сигурност ли говориш?

— За същия — кимна Шоу.

Хайди продължаваше да гледа в недоумение.

— И какво да му кажа?

— Кажи му просто, че Англия няма да се откаже от една от държавите си в Общия пазар заради къс хартия. И че ние ще отговорим със силна военна съпротива срещу всяко нападение, дошло отвъд държавните граници.

— Да не би да намекваш за открит конфликт между Америка и…

— Вие, разбира се, бихте могли да спечелите, но това ще бъде краят на Атлантическия съюз и НАТО. Канадският министър-председател се надява вашата страна да не плати толкова висока цена, за да завладее Канада.

— Да завладее Канада — повтори Хайди. — Но това е смешно.

— Така ли? Защо тогава вашите хора използват всички средства, за да открият копие от договора?

— Сигурно причината е друга.

— Може би… — Той взе ръката й в своята. — Аз обаче не мисля така.