Клайв Къслър
Нощно издирване (33)

33.

Глай се наведе над изцапаната мивка към огледалото и започна да преправя лицето си.

Постави изработени от бял порест каучук протези върху кривия си нос, като удължи върха и уголеми гърбицата. Изкуствените допълнения бяха залепени с лепило на спиртна основа и боядисани със специален оцветител за гума. Новата форма на носа му бе поръсена леко с пудра, за да не лъщи.

Истинските му вежди бяха отдавна изскубани. Сега той махна изкуствените и започна да лепи други, като потупваше с пинцета мъничките туфи косми, за да прилепнат по-здраво. Новите вежди бяха по-високо извити и сгъстени така, че да изглеждат рунтави.

След като ги сложи, той отстъпи крачка назад и започна да сравнява работата си със снимките, залепени със скоч в долния край на огледалото. Доволен от напредъка си, той взе светъл грим, с няколко нюанса по-тъмен от бялото и го нанесе от бузата, по линията на челюстта, до една точка под всяко ухо. След това постави по-тъмен земен тон под брадичката. Завършеното художествено майсторство му придаваше по-квадратна и ясно очертана форма на лицето.

Преправи устата си, като първо я покри със слой основен фон дьо тен, после очерта една линия под долната устна с подходящ цвят тъмно червило, за да изглежда по-дебела и по-издадена напред.

Дойде ред на контактните лещи. Това беше единствената част от процедурата, която ненавиждаше. Имаше чувството, че сменяйки цвета на очите си от кафяв на сив, сменя душата си. След като сложи и лещите, Фос Глай вече не можеше да бъде разпознат под маската.

Последният щрих беше кафявата перука. Той я нахлузи на голата си глава, придържайки я с двете ръце, сякаш беше корона.

Накрая отново отстъпи назад и огледа внимателно цялото лице и двата профила, осветявайки го с малка лампа от различен ъгъл. Беше почти безпогрешно, прецени той, възможно най-безпогрешно, като се имаха предвид условията на тясната баня на долнопробния хотел, в който бе отседнал.

Нощният дежурен администратор не беше на мястото си, когато Глай прекоси фоайето. След като мина по две странични улички и една алея, той седна зад кормилото на лимузина мерцедес-бенц. Беше я откраднал от паркинга пред една банка в ранния следобед и й беше сменил регистрационните табели.

Потегли през стария район на Квебек Сити, наречен Лоуър Таун, като се движеше плътно до тротоарите на старите тесни улици и от време на време натискаше клаксона за някой пешеходец, който му правеше път, изглеждайки го с кръвожаден поглед.

Часът беше девет и пет и уличните лампи на Квебек хвърляха отблясъци върху ледените късове, носещи се лениво по Сейнт Лорънс. Глай мина покрай известния хотел „Шато Фронтьонак“ и зави по магистралата, граничеща с реката. Колите се движеха бързо и скоро той се озова редом до парка Батълфийлдс на Плейнс ъв Ейбрахам, където през 1759 година британската армия победи френската и спечели Канада за империята си.

Глай навлезе в модното предградие на Силари. Неостаряващите масивни каменни сгради се издигаха като крепости и пазеха заможните и обществените знаменитости на провинцията. Глай не можеше да се солидаризира с подобни предпазни мерки. За него къщите изглеждаха като чудовищни крипти, обитавани от хора, които не подозираха, че са мъртви.

Спря пред тежък железен портал и съобщи името си по домофона. Не получи никакъв отговор. Порталът бавно се отвори и той продължи с колата по кръгла алея към внушителна къща от гранит, опасана от няколко акра тревна площ. Паркира под козирката на предния вход и натисна звънеца. Шофьор телохранителят на премиера Жюл Герие се поклони и покани Глай в преддверието.

— Добър вечер, мосю Вийон, какво неочаквано удоволствие!

Глай остана доволен. Лицевата му промяна премина първия си тест.

— Бях на гости у приятели в Квебек и реших да намина и поднеса почитанията си на мосю Герие. Разбрах, че не се чувствал добре.

— Налегна го грип — уточни шофьорът, докато поемаше палтото на Глай. — Но най-лошото мина. Температурата спадна, само че ще му трябва известно време, преди отново да се впрегне в работа.

— Ако не му е до късни посещения, мога да си тръгна и да му се обадя по телефона утре.

— Не, моля ви. В момента премиерът гледа телевизия. Сигурен съм, че ще се зарадва, като ви види. Ще ви заведа до стаята му.

Глай махна с ръка.

— Не се притеснявайте, знам пътя.

Той се качи по витата стълба на втория етаж. Спря на площадката, за да се ориентира. Беше наизустил плана на цялата къща, наблягайки основно на всеки изход като предпазна мярка за бързо бягство. Помнеше, че спалнята на Герие е третата врата вдясно. Влезе тихо, без да почука.

Жюл Герие седеше отпуснат в широко кресло, вдигнал обутите в чехли крака върху отоманка, и гледаше в телевизора. Върху пижамата си бе навлякъл небрежно копринен халат с индийски десен. Не видя неочакваната поява на Глай — беше с гръб към вратата.

Глай се примъкна безшумно до леглото. Взе една голяма възглавница и се приближи до Герие откъм гърба му. Понечи да притисне възглавницата върху лицето му, но размисли.

Герие трябва да ме види, рече си наум Глай. Трябваше да умиротвори егото си. Трябваше отново да докаже на себе си, че действително е станал Анри Вийон. Герие като че ли усети нечие присъствие. Обърна се бавно и погледът му спря на нивото на кръста на Глай. После се плъзна по гърдите до лицето му и изведнъж очите му се разшириха — не от уплаха, а от почуда.

— Анри?

— Да, Жюл.

— Не е възможно да си тук — промълви Герие.

Глай го заобиколи и застана зад телевизора с лице към него.

— Да, но съм тук, Жюл. Ето тук съм, в телевизора.

И беше точно така.

Образът на Анри Вийон изпълни средата на екрана. Той говореше по случай откриването на нов център за изкуства в Отава. Зад него седеше Даниел Сарвьо, а до нея — съпругата на Вийон.

Герие бе напълно объркан, не можеше да проумее онова, което очите изпращаха до клетките на мозъка му. Телевизионното предаване се излъчваше на живо. По протокол той бе получил покана и си спомняше програмата на церемонията. Речта на Вийон беше определена точно за този час. Герие гледаше лицето на Глай с увиснала от смайване уста.

— Но как…?

Глай не продума. С едно движение възседна креслото и притисна възглавницата в лицето на Герие. Първият звук на вика от ужас се чу не по-силен от приглушен животински стон. Премиерът нямаше достатъчно сила за неравната битка. Ръцете му напипаха дебелите китки на Глай и немощно се опитаха да ги отблъснат. Имаше чувството, че дробовете му се възпламениха в огнено кълбо. Секунди преди последния мрак в главата му блесна ярка светлина.

След половин минута ръцете му разхлабиха хватките си и се свлякоха надолу, удряйки се тромаво върху страничните облегалки на креслото. Старото тяло се отпусна, но Глай продължи да притиска възглавницата още цели три минути.

Накрая изключи телевизора и допря ухо до тялото, за да чуе удари на сърцето. Всички жизнени функции бяха спрели. Премиерът на Квебек беше мъртъв.

Глай бързо прекоси стаята и огледа коридора. Беше празен. Върна си при Герие, махна възглавницата и я хвърли обратно на леглото. Внимателно, за да не закачи някоя нишка от плата, свали халата и го метна на гърба на креслото. С облекчение установи, че премиерът не се беше подмокрил. След това беше ред на чехлите — тях спусна небрежно до леглото.

Глай не изпита никаква погнуса, дори ни най-малко неразположение, когато вдигна трупа и го положи върху леглото. После с лекарско хладнокръвие отвори устата и започна да я оглежда.

Първото нещо, което полицейският съдебен лекар щеше да провери, ако заподозреше причинено задушаване, щеше да бъде езикът на жертвата. По езика му нямаше никакви следи от зъби.

В самата уста обаче се забелязваха леки одрасквания. Глай извади малка чантичка за грим от джоба си и избра мек светлорозов молив. Нямаше да може да заличи напълно обезцветяването, но можеше да го докара до цвета на тъканта наоколо. Потъмни също и бледостта около вътрешните страни на устните, като по този начин премахна още една улика, издаваща насилствено задушаване.

Очите на Герие гледаха безвзорни и Глай ги затвори. После разтри изкривеното лице, за да му придаде спокоен, кротък израз. Накрая нагласи тялото му така, че да прилича на заспал дълбоко и го покри със завивките.

Излезе от спалнята, но усети как леко, натрапчиво съмнение зачовърка дълбините на съзнанието му. Това беше съмнението на професионалиста, който винаги оставаше с чувството за недовършена работа, за недогледана подробност, която понякога му убягваше.

Вече слизаше по стълбите, когато видя телохранителят да излиза от кухнята с порцеланов чайник върху поднос.

Глай се закова на място. Изведнъж се сети за един пропуск, за който трябваше да се сети по-рано. Зъбите на Герие бяха прекалено равни. Мигом проумя, че трябва да са изкуствени.

Приклекнал до парапета, за да не го види приближаващият се телохранител, бързо се върна в спалнята. Само след пет секунди вече ги държеше в ръката си. Къде ли ги е държал старецът до сутринта? Сигурно ги е потапял в дезинфекционен разтвор. Върху нощното шкафче нямаше нищо, освен будилник. На плота в банята откри пластмасова купичка със синя течност. Нямаше никакво време да проверява съдържанието й. Пусна вътре протезите.

Глай отвори вратата на спалнята в мига, в който телохранителят завъртваше топката на бравата откъм коридора.

— О, мосю Вийон, помислих си, че вие и премиерът ще поискате да пийнете чай.

Глай кимна през рамо към издутината в леглото.

— Жюл каза, че се чувства изморен. Струва ми се, че заспа веднага щом помириса възглавницата.

Телохранителят повярва на думите му.

— Няма ли да изпиете чаша чай, преди да си тръгнете, господине?

Глай затвори вратата.

— Не, благодаря. Трябва да потеглям.

Двамата слязоха заедно във фоайето. Телохранителят остави подноса и му помогна да си облече палтото. Глай се забави умишлено на прага, за да се увери, че човекът на Герие ще види мерцедеса.

Махна за сбогуване и подкара колата. Порталът се отвори и той зави по пустата улица. След осем пресечки паркира до тротоара между две големи къщи. Заключи вратите и стъпка презрително ключовете с тока на обувката си на земята.

Какво по-обикновено би могло да има от един мерцедес, който стои в елегантен жилищен район, помисли си той. Хората, които живеят в имения, рядко разговарят със съседите си. Всеки вероятно ще си мисли, че колата е на приятели, дошли на гости на съседите. В продължение на няколко дни никой нямаше да обърне внимание на колата. В десет и десет Глай пътуваше в автобуса. Екзотичната отрова, която сам бе приготвил, беше все още в джоба му. Тя беше безопасен метод, използван от комунистическото разузнаване. Никой съдебен лекар не можеше да установи със сигурност наличието й в нечий труп.

Решението да използва възглавница беше негово спонтанно хрумване в последния момент. Тя като че ли се яви подходящ инструмент за култа на Глай към разнообразието.

Повечето убийци следваха определена схема, разработваха рутинен начин на действие, предпочитаха определен вид оръжие. Схемата на Глай беше, че нямаше такава. Всяко убийство беше напълно различно по изпълнение от предишното. Той не оставяше никакви следи, които да го свързват с миналото.

Изпълни се с прилив на въодушевление. Беше разчистил първото препятствие. Оставаше още едно, най-хитрото, най-чувственото от всички.