Клайв Къслър
Нощно издирване (60)

60.

Сарвьо изчака да излезе секретарката и тогава заговори:

— Прочетох доклада ви и го намирам за безкрайно обезпокоителен.

Шоу погледна седналия зад бюрото министър-председател. Мъжът изглеждаше по-възрастен, отколкото го показваха камерите. Онова, което направи силно впечатление на Шоу, беше тъгата в очите и ръкавиците на ръцете му. Макар да знаеше за раните на Сарвьо, пак му се виждаше странно човек да работи на бюро с ръкавици.

— Хвърляте много сериозни обвинения срещу господин Вийон, като никое от тях не е подкрепено със солидно доказателство.

— Аз не съм адвокат на дявола, господин премиер. Само ви представям фактите такива, каквито са.

— Защо дойдохте именно при мен?

— Реших, че трябва да сте запознат с тези неща. Генерал Симс споделя мнението ми.

— Разбирам. — Сарвьо замълча, след това продължи: — Сигурен ли сте, че въпросният Фос Глай работи за Вийон?

— В това няма никакво съмнение.

Сарвьо се облегна назад.

— Ще ми направите голяма услуга, ако забравите случая.

По лицето на Шоу се изписа изненада.

— Моля, сър?

— Анри Вийон вече не е член на кабинета ми. А този Фос Глай, както казвате, е мъртъв.

Шоу не отговори веднага и Сарвьо се възползва от колебанието му, за да продължи:

— Вашата теория за наемен убиец е смътна и неубедителна, казано най-меко. Не почива на нищо друго, освен на приказки. Дори няма достатъчно косвени улики, за да се предприеме предварително разследване.

Шоу стрелна Сарвьо с възможно най-унищожителния си поглед.

— Генерал Симс е на мнение, че ако се поразровите малко повече, може да откриете, че опозореният господин Глай е главният организатор на катастрофата с вашия самолет и с неотдавнашната кончина на премиера Герие.

— Да, мъжът несъмнено е способен да… — Сарвьо млъкна насред изречението и отвори широко очи, лицето му се изопна. — Какво казахте? — наведе се той над бюрото. — За какво намеквате? — В гласа му се долавяше изумление и настоятелност.

— Анри Вийон е имал мотиви да иска смъртта на вас и на Герие и е… това във всеки случай го проверих за себе си… наел известен убиец. Признавам, че две и две невинаги прави четири, но в този случай, дори да прави три, пак е приемлив отговор.

— Това, което вие и генерал Симс внушавате, е отвратително — остро възнегодува Сарвьо. — Канадските министри не се убиват един друг заради по-високи постове.

Шоу разбра, че е безполезно да изтъква нови аргументи.

— Съжалявам, че не мога да ви предоставя по-точни сведения.

— Аз също — отвърна Сарвьо и държането му отново стана хладно. — Не съм убеден, че тъкмо гаф от ваша страна или от страна на някой ваш човек не е причинил онази жестока драма с американците в Сейнт Лорънс. И сега се опитвате да се измъкнете, като хвърляте вината на други.

Шоу почувства, че гневът му нараства.

— Уверявам ви, господин министър, че съвсем не е така.

Сарвьо погледна Шоу право в очите.

— Нациите не се развиват на предположения, господин Шоу. Моля, благодарете на генерал Симс и му кажете да счита въпроса за приключен. И в тази връзка, уведомете го, ако обичате, че не виждам никаква причина да се занимавам със Северноамериканския договор.

Шоу се слиса.

— Но, сър, ако американците открият копие на договора, те…

— Няма да го открият — прекъсна го Сарвьо. — Приятен ден, господин Шоу.

С ръце, свити в юмруци, Шоу стана и безмълвно напусна кабинета.

Веднага щом бравата щракна, Сарвьо вдигна телефонната слушалка и набра номер по частната си линия.

 

 

Четирийсет минути по-късно комисар Харолд Фин от канадската полиция влезе в кабинета.

Той беше безличен, дребен човек с измачкани дрехи — от типа хора, които се изгубват в тълпата или се сливат с мебелите на някой прием. Гарвановочерната му коса беше разделена на път в средата и открояваше още повече белите му вежди.

— Извинявайте, че ви накарах веднага да дойдете — извини се Сарвьо.

— Няма нищо — отвърна хладно Фин. Той седна на стола и започна да рови в куфарчето си за документи.

Сарвьо веднага мина на въпроса.

— Какво открихте?

Фин извади очила и ги задържа пред очите си, докато преглеждаше две отворени папки.

— Нося резултатите от аутопсията и доклада от разпита на Жан Буше.

— Мъжът, който е открил трупа на Жюл Герие ли?

— Да, телохранител шофьор на Герие. Намерил тленните му останки, когато на сутринта отишъл да го събуди. В доклада на съдебния следовател е посочено, че смъртта е настъпила между девет и десет часа предишната вечер. Аутопсията не е показала особена причина за смъртта.

— Но вероятно имат някакво предположение.

— Най-различни фактори, но нито един убедителен — отвърна Фин. — Жюл Герие е бил с единия крак в гроба. Според съдебния лекар, извършил аутопсията, покойният е страдал от емфизема, камък в жлъчния мехур, артериосклероза и рак на простатната жлеза. — Фин вдигна поглед и леко се усмихна. — Цяло чудо е как е живял с толкова болести.

— Значи Жюл е починал от естествена смърт.

— Имал е достатъчно причини.

— А какво представлява този Жан Буше?

— Произхожда от здраво семейство. Има добро образование. Няма полицейско досие за арести или прояви, предполагащи интерес към радикални каузи. Има съпруга и две деца, дъщери, омъжени за почтени съпрузи, работещи на заплата. Буше е бил нает от Герие през май, шейсет и втора. Доколкото можем да преценим, бил е напълно предан на премиера.

— Имате ли причина да го подозирате в мръсна игра?

— Откровено казано, не — отвърна Фин. — Но смъртта на известна личност изисква да се обръща строго внимание на подробностите, за да не се стигне до оспорване някой ден. Този случай трябваше да мине по общоприетия ред. За нещастие, Буше спъна хода на разследването.

— В какъв смисъл?

— Той се кълне, че Анри Вийон посетил Герие въпросната вечер и бил последният, който видял премиери жив.

Лицето на Сарвьо изразяваше пълно объркване.

— Не е възможно! Вийон точно тогава държеше реч по повод откриването на център по изкуствата на стотици километри оттук. Хиляди хора го видяха.

— Дори милиони — вметна Фин. — Събитието се предаваше по националната телевизия.

— Възможно ли е Буше да е убил Жюл и после да е съчинил тази приказка за алиби?

— Не ми се вярва. Ние нямаме никакво доказателство, че Герие е бил убит. Аутопсията е чиста. На Буше не му е нужно алиби.

— Но нали твърди, че Вийон е бил в Квебек. С каква цел?

— Не може да посочи никаква и въпреки това убедеността му е непоклатима.

— Тогава сигурно е халюцинирал — заключи Сарвьо.

Фин се наклони напред.

— Той не е невменяем, господин Сарвьо. Това е уловка. Буше сам поиска да бъде подложен на хипноза и на детектора на лъжата. — Фин пое дълбоко въздух. — Решихме да го изобличим в измама, но резултатите убедително показаха, че той не лъже. Буше казва самата истина.

Сарвьо го гледаше безмълвно.

— Ще ми се да заявя, че канадската полиция има всички отговори, но не е така — призна Фин. — Нашите лаборанти прегледаха цялата къща за следи. С едно изключение всички отпечатъци от пръсти, които са намерили, са на Герие, на Буше, на прислужницата и на готвача. За съжаление обаче, отпечатъците по дръжката на вратата на спалнята са размазани.

— Споменахте за някакво изключение.

— Открихме странен отпечатък от десния показалец върху звънеца на входната врата. Още не сме установили чий е.

— Той няма да докаже нищо — рече Сарвьо. — Може да е на някой разносвач, на пощаджията или дори на някой от вашите хора.

Фин се усмихна.

— Ако беше така, компютърът в отдела ни по установяване на самоличността след две секунди, та дори и по-малко, щеше да има снимка на заподозрян. Не, това не е някой, който е картотекиран при нас. — Той замълча, за да прегледа страница от папката. — Не е безинтересно да се знае, че разполагаме с приблизителните часове, в които неизвестни на нас хора звънят на звънците. Секретарката на Герие, госпожа Моли Сабан, му донесла купа пилешка супа, за да се пребори с настинката. Пристигнала около осем и половина, натиснала бутона на звънеца, предала супата на Буше и си тръгнала. Била с ръкавици, така че следващият гол пръст, който е позвънил, е оставил ясен отпечатък.

— Пилешка супа! — заклати глава Сарвьо. — Вечното универсално лекарство.

— Благодарение на Моли Сабан ние знаем, че някой е идвал в дома на Герие след осем и половина същата вечер, в която е починал.

— Ако приемем за истина думите на Буше, как тогава Вийон може да бъде на две места по едно и също време?

— Нямам представа.

— Следствието приключило ли е официално?

Фин кимна и добави:

— Малко неща бихме спечелили, ако се продължи.

— Искам да се поднови.

Единствената реакция на Фин беше слабо повдигане на едната вежда. После каза:

— Добре ли ви разбрах, сър?

— В края на краищата може и да има нещо в разказа на Буше — продължи Сарвьо и му подаде над бюрото доклада на Шоу. — Току-що получих това от агент на английските тайни служби. Намеква се за връзка между Анри Вийон и известен убиец. Разберете дали има такава вероятност. Освен това искам вашите хора да направят нова аутопсия.

И другата вежда на Фин отскочи нагоре.

— Получаването на заповед за ексхумация ще наведе на мисълта за нещо нередно.

— Няма да има заповед за ексхумация — отсече Сарвьо.

— Разбирам, господин премиер — схващайки накъде бие Сарвьо. — Работата ще се извърши под пълна тайна. Лично аз ще се заема с подробностите.

— Има и още нещо — каза Сарвьо.

— Да, господин премиер?

— Откога знаете за интимната връзка на жена ми с Вийон?

Почти винаги непроницаемото лице на Фин този път прие мъчителен израз.

— Ами, как да ви кажа, сър… дойде до знанието ми преди близо две години.

— И не сте дошъл да ми кажете?

— Полицията се намесва в личния живот на канадските граждани само в случай, че е извършен акт на предателство — отвърна Фин и добави: — Това се отнася, разбира се, и за министър-председателя, и за членовете на парламента.

— Разумна политика — отбеляза Сарвьо. — Благодаря ви, господин комисар. Това е всичко… за сега.