Клайв Къслър
Нощно издирване (47)

47.

Мърсиър обядваше с президента в семейната трапезария на Белия дом. Беше благодарен на шефа си, че, за разлика от предшествениците си, предлагаше коктейли преди пет часа следобед. Вторият „Роб Рой“ беше дори по-вкусен от първия, макар да не вървеше много със солзбърийския стек.

— Последните разузнавателни данни говорят, че руснаците са придвижили още една дивизия до индийската граница. С нея стават десет — достатъчно за нашественическа армия.

Президентът погълна лакомо парче варен картоф и рече:

— Момчетата в Кремъл доста се опариха с нахлуването в Афганистан и Пакистан. И сега на ръцете им легна пълноправно мюсюлманство, което се изсипа в Матушка Русия. На мен обаче ми се ще да нахлуят в Индия. Това ще е повече от очакванията ни.

— Ние не можем да седим като зрители и да не бъдем в бойна готовност.

— О, бихме могли да раздрънкаме оръжия и да произнасяме пламенни речи в Обединените нации, като изобличаваме поредния пример за комунистическа агресия. И още, да изпратим няколко авионосци в Индийския океан, да обявим ново търговско ембарго.

Мърсиър бодна от салатата си.

— С други думи, ще правим същото, както досега. Ще стоим отстрани и ще наблюдаваме…

— … как руснаците сами копаят гроба си — прекъсна го президентът. — Да се нахлуе в територия с население от седемстотин милиона души, които живеят в бедност, е все едно „Дженерал мотърс“ да купи голям процъфтяващ бранш. Повярвай ми, руснаците ще загубят, като спечелят.

Мърсиър не се съгласи с президента, макар дълбоко в себе си да допускаше, че главата на нацията вероятно е прав. Той смени темата, като мина на друга, засягаща по-вътрешни въпроси.

— Квебекският референдум за пълна независимост ще се проведе следващата седмица. След пълните поражения през осемдесета и осемдесет и шеста, третият път може да се окаже успешен.

Президентът изглеждаше напълно равнодушен, докато загребваше с пълна вилица от граха.

— Ако французите си мислят, че пълният суверенитет води към утопия, чака ги горчиво разочарование.

Мърсиър реши да направи сондаж и подхвърли:

— Можем да попречим, като приложим сила.

— Никога не се предаваш, нали, Алън?

— Меденият месец свърши, господин президент. Въпрос е само на дни, преди конгресната опозиция и медиите да започнат да ви определят като нерешителен водач. Пълна противоположност на надеждите, които давахте по време на изборната кампания.

— Само защото не искам да воювам със Средния изток или да изпращам войски в Канада ли?

— Има и други мерки, не толкова драстични, които да говорят за решителност.

— Не виждам причина да се дава дори една американска жертва заради намаляването на влиянието ни над петролен залеж в пустинята. Колкото до Канада, нещата ще се разрешат от само себе си.

Мърсиър неочаквано го запита без заобикалки:

— Защо искате да има разделена Канада, господин президент?

Върховният глава го погледна със студенина в очите.

— Така ли мислиш? Че искам да видя една разпокъсана съседна държава, в която цари хаос?

— А какво друго да мисля?

— Имай ми доверие, Алън. — Изражението на президента стана по-дружелюбно. — Имай доверие в онова, което се каня да направя.

— Как, като не знам какво е то? — отвърна смутен Мърсиър.

— Отговорът е прост — рече президентът с лека тъга в гласа. — Правя всичко възможно да спася критично болните Съединени щати.

Новината положително беше лоша. От навъсеното лице на Харисън Мун президентът разбра, че не може да е друга. Той отмести настрана листа с написаната реч, която редактираше, и се облегна назад на стола.

— Имаш вид на човек с проблеми, Харисън.

Мун сложи папка върху бюрото му.

— Опасявам се, че англичаните са разкрили тайните ни планове.

Президентът отвори папката и погледът му падна върху голяма лъскава снимка на мъж, гледащ в обектива.

— Току-що пристигна от „Ошън венчърър“ — уточни Мун. — Подводният проучвателен апарат тъкмо проникнал във вътрешността на потъналия параход и бил задигнат от двама непознати водолази. Малко преди връзката да бъде прекъсната, на мониторите се появило това лице.

— Кой е той?

— От двайсет и пет години насам носи името Брайън Шоу. Както ще прочетете в доклада, той е бивш английски таен агент. Досието му е интересно четиво. Добил доста голяма слава през петдесетте и началото на шейсетте години. Станал прекалено известен, за да продължи дейността си и нямало как да се оттегли, без някой руски агент от тяхното подразделение за политически убийства СМЕРШ да го издебне и да го пречука. Маската му, както се говори в разузнавателните среди, била свалена. Това наложило да се оттегли на уединено място. Английските тайни служби погребали предишната му самоличност, като го обявили за убит при изпълнение на задача в Уест Индия.

— Как успя да набавиш толкова бързо данни за него?

— Капитан трети ранг Милиган е на борда на „Ошън венчърър“. Разпознала го от екраните на мониторите. ЦРУ проследи истинската му самоличност по файловете си.

— Тя е познавала Шоу?! — изуми се президентът.

Мун кимна и допълни:

— Запознала се с него преди месец на прием в Лос Анджелис.

— Мислех, че е отплавала с кораба им.

— Изпортихме работата. На никого от нас не му мина през ума да провери факта, защо корабът им получил нареждане да престои три дни в Лонг Бийч. Освен това никой не ни каза, че не трябва да й се разрешава да слиза на брега.

— Да не би срещата им да е била нагласена?

— Така изглежда. От ФБР са разпознали Шоу при пристигането му от Англия. Обичайна процедура, когато служител от посолството посреща гости от отвъд океана. Шоу бил съпроводен до самолет, пътуващ за Лос Анджелис. Там Греъм Хъмбърли, известен богаташ, фигуриращ във ведомостта на британското разузнаване, дал прием.

— Значи капитан Милиган се е раздрънкала за договора.

Мун сви рамене.

— Никой не я е предупредил да си държи езика зад зъбите.

— Но преди всичко, как са надушили, че знаем за договора?

— И ние нямаме представа — призна Мун.

Президентът прегледа набързо доклада за Шоу.

— Странно е, че англичаните са поверили задача от такъв мащаб на човек, наближаващ седемдесетте.

— На пръв поглед изглежда, че МИ-6 са придали на търсенето ни на договора второстепенно значение. Но като се позамисли човек, може да се окаже, че Шоу наистина е съвършеният избор за работа под прикритие. Ако капитан Милиган не го беше разпознала, ние едва ли бихме го свързали с английското разузнаване.

— От времето, когато е действал Шоу, времената са се променили. Той може и да не се чувства на място с тази задача.

— Не бих залагал на това — отвърна Мун. — Човекът съвсем не е изкуфял. Следи всяка наша стъпка.

Президентът остана напълно неподвижен за известно време, после заговори:

— Излиза, че нашият грижливо пазен в тайна план е разкрит.

— Да, сър — кимна с мрачен израз Мун. — Вероятно до няколко дни, или дори часове, на „Ошън венчърър“ ще му бъде наредено да напусне Сейнт Лорънс. Залозите са прекалено големи за англичаните, за да допуснат, че няма да намерим договора.

— Тогава да смятаме „Емприс ъв Айрланд“ за изгубена кауза.

— Освен ако… — каза Мун, сякаш изговаряйки гласно мислите си. — Освен ако Дърк Пит не открие договора за малкото останало време.