Клайв Къслър
Нощно издирване (36)

36.

Като видя задаващите се от съблекалнята Мърсиър и Клайн, президентът доплува до края на басейна на Белия дом и се изкачи по стълбичката.

— Надявам се, че малко плуване в ранното утро няма да обърка програмата ви за деня.

— Съвсем не, господин президент — отвърна Мърсиър. — Ще се възползвам от случая.

Клайн обходи с поглед плувната зала.

— Значи това е известният плувен басейн. Разбрах, че последният президент, който го е ползвал, бил Джон Кенеди.

— Да — потвърди президентът. — Никсън го покрил и провеждал тук пресконференции. Колкото до мен, предпочитам да плувам в него, отколкото да се изправям пред тълпа от дрънкащи глупости репортери.

Мърсиър се усмихна леко.

— Какво ли би казало журналистическото тяло, ако чуеше, че го наричате дрънкаща глупости тълпа.

— Това не бива да се разгласява — разсмя се президентът. — Какво ще кажете, ако поговорим в горещата вана? Работниците я инсталираха вчера.

Тримата се настаниха в малка кръгла ниша, изградена в плитката част на басейна. Президентът включи циркулационните помпи и нагласи температурата на 40 градуса. Когато водата се загря, Мърсиър имаше чувството, че ще се свари. Започна да съчувства на раците в тенджерата.

След малко президентът се отпусна и заговори:

— Това е чудесно място за делови разговори. Е, господа, предполагам, ще ми кажете докъде стигнахме с въпроса за канадското електроснабдяване.

— Новините не са обнадеждаващи — рече Мърсиър. — Нашите разузнавателни източници са узнали, че парламентарният министър Анри Вийон е бил този, който е наредил изключването на тока от „Джеймс бей“.

— Вийон. — Президентът произнесе името така, сякаш то изпълни устата му с горчив вкус. — Онзи празнодумец, който всеки път, когато се изправи пред някой репортер, сипе ругатни по адрес на Съединените щати, нали?

— Същият — потвърди Мърсиър. — Говори се, че може би ще се кандидатира за президент на новата Квебекска република.

— След смъртта на Герие съществува отвратителната вероятност да спечели — добави Клайн.

Дълбока бръчка проряза челото на президента.

— Не си представям по-противен тип от Вийон, който да диктува цените и електроснабдяването от „Джеймс бей“, както и новото нефтено находище, открито от НЮМА.

— Бъркотията е пълна — изсумтя Мърсиър и се обърна към Клайн: — Наистина ли този запас е толкова огромен, както предвижда Сандекър?

— Той назова дори по-малки цифри — отвърна Клайн. — Моите експерти проучиха основно компютърните данни на НЮМА и според тях не осем, а десет милиарда барела е по-вероятното количество.

— Как е възможно канадските петролни компании да пропуснат това находище?

— От нефтените залежи най-трудно се открива стратиграфски трап — поясни Клайн. — Никое от сеизмичните съоръжения, както и гравиметрите или магнитометрите, не могат да откриват наличието на въглеводороди в такова геоложко състояние. Единственото сигурно средство е случайното сондиране. Канадците правили проби под водата само на три километра от находката на „Леско“, но излезли с празни ръце. И са отбелязали въпросното местоположение на картите с петролни находища като суха яма. Следващите проучвателни екипи не са се доближавали повече до този район.

Мърсиър разсея с ръка издигащата се пред очите му пара.

— Ще излезе, че ние сме направили от Квебек изключително богата нова нация.

— При условие, че някой им каже — вметна президентът.

Клайн го погледна.

— Защо да го държим в тайна? Рано или късно те ще се натъкнат на находището. Ако им посочим мястото и се обединим заедно в разработването му, в знак на благодарност квебекското правителство положително ще ни продаде суров петрол на поносими цени.

— Лъжлив оптимизъм — каза Мърсиър. — Виж какво стана в Иран и страните от ОПЕК. Нека погледнем истината в очите — половината свят смята Съединените щати за лесен дивеч в изнудването, когато въпросът опре до цените.

Президентът наклони глава на една страна и затвори очи.

— Ами ако притежаваме къс хартия, постановяващ, че Канада принадлежи на Съединените щати?

Мърсиър и Клайн се втрещиха и онемяха — и двамата нямаха представа за какво говори президентът. Накрая Мърсиър изговори думите, които им се въртяха в ума.

— Не вярвам да има такъв документ.

— Аз също — присъедини се Клайн.

— Това беше пожелателна мисъл — рече президентът и махна неопределено с ръка. — Забравете я, имаме много по-земни проблеми да обсъждаме.

Мърсиър се загледа във водата.

— Най-голямата опасност за националната ни сигурност е една разпокъсана Канада. Мисля, че трябва да направим всичко възможно да помогнем на министър-председателя Сарвьо да попречи на Квебек да върви самостоятелно.

— Привеждаш убедителни аргументи — обади се президентът, — но ще те помоля засега да ги забравиш.

— Моля, сър?

— Искам да координираш свръхсекретна програма с Държавния департамент и Централното разузнаване, според която ще се осъществи независимостта на Квебек.

Мърсиър го погледна така, сякаш акула го бе ухапала.

— Струва ми се, че не съзнавате…

— Решението ми е окончателно — прекъсна го президентът. — Моля те като приятел да следваш инструкциите ми.

— Мога ли да попитам защо?

В очите на президента се появи блуждаещ поглед и Мърсиър потрепери, като чу ненадейната твърдост в гласа му.

— Имай ми доверие, като ти казвам, че разделена Канада е в най-голям интерес за Северна Америка.

Клайн закопча шлифера си, докато стоеше на южната веранда на Белия дом, чакайки колата с шофьора си.

— Не мога да не се запитам дали президентът е толкова луд, колкото е и Анри Вийон — рече той.

— Определението ти е погрешно — възрази Мърсиър. — Те може да са хитри, но не и луди.

— Странна е приказката му за обединяването на Канада със Съединените щати.

— В този случай наистина изневери на характера си. Какво ли си е наумил?

— Ти си съветникът по националната сигурност. Ако някой трябва да знае, то това си ти.

— Нали чу. Крие нещо от мен.

— И какво ще правим сега?

— Ще чакаме — отвърна Мърсиър с глух тон. — Ще чакаме, докато разбера какви ги мъти президентът.