Клайв Къслър
Нощно издирване (19)

19.

Сарвьо лежеше в леглото и кимна усмихнат, когато в болничната стая бе въведен вицепремиерът Малкълм Хънт.

— Хубаво е, че дойде, Малкълм. Представям си на какъв огън се печеш в Камарата на общините.

По навик Хънт подаде ръка, но бързо я отдръпна, като видя намазаните с мехлем ръце на министър-председателя.

— Вземи стол и се настани удобно — покани го благосклонно Сарвьо. — Можеш и да пушиш, ако искаш.

— Последиците от лулата ми могат да ми струват някой и друг медицински глас на следващите избори — пошегува се Хънт. — Благодаря ти, но ще се въздържа.

Сарвьо мина направо на въпроса.

— Разговарях с директора по въздушната безопасност. Той ме увери, че трагедията на „Джеймс бей“ не е била нещастен случай.

Лицето на Хънт изведнъж пребледня.

— Откъде е сигурен?

— На осемстотин метра от пистата е било намерено парче от кожуха на двигателя — поясни Сарвьо. — Анализите показали, че в него имало набити парчета, които съвпадали със сплавта на тип ракета „земя-въздух“, изстрелвана от пускова установка „Арго“, използвана от армията. При инвентаризация на оръжейния склад „Вал Жалбер“ било открито, че такива две липсвали, както и няколко бойни глави.

— Боже господи! — възкликна Хънт с треперещ глас. — Това означава, че всички хора в твоя самолет са били убити.

— За това говорят фактите — отвърна спокойно Сарвьо.

— Свободното квебекско общество! — кипна Хънт. — Само те, и никой друг, носят отговорността за това.

— И аз тъй мисля, но вината им никога няма да бъде доказана.

— Защо? — попита Хънт. — СКО или са далеч от действителността, или са пълни идиоти, ако си мислят, че ще им се размине. Полицията никога няма да допусне терористи, които стоят зад престъпление с такива размери, да минат безнаказано. Като радикално движение с тях е свършено.

— Не бъди такъв оптимист, стари приятелю. Опитът за моето убийство не попада в същата категория, към която спадат бомбените атентати, отвличанията и убийствата, извършвани през последните четирийсет години. Ония са били дело на политически аматьори, принадлежащи към бойни групи на СКО, които впоследствие са били арестувани и осъдени. Докато клането на „Джеймс бей“ е било замислено и ръководено от професионалисти. Това поне се е разбрало от факта, че не са оставили никакви следи. Най-смелото предположение на главния комисар на полицията е, че са били наети извън страната.

Очите на Хънт не трепнаха, когато каза:

— Терористите от СКО могат като нищо да ни вкарат в гражданска война.

— Това не бива да става — рече тихо Сарвьо. — Аз няма да го допусна.

— Но нали ти заплаши, че ще използваш войски, за да усмириш сепаратистите.

Сарвьо се изсмя сухо.

— Това беше блъф. Ти си първият, на когото признавам, че никога не съм имал намерение да предприемам военна окупация на Квебек. Репресии върху враждебно настроени хора не разрешават нищо.

Хънт бръкна в джоба си.

— Сега смятам да запаля лулата си.

— Разбира се.

Двамата мъже потънаха в мълчание, докато вицепремиерът разпалваше чашката на лулата си. Накрая той издуха синкав облак към тавана.

— И какво ще стане сега? — попита Хънт.

— Канада, такава, каквато я знаем, ще се разпадне, ако сме безпомощни да го предотвратим — отвърна с тъга Сарвьо. — Пълната независимост на Квебек е била неизбежна още от началото. Суверенното обединение е просто половинчата глупост. Сега Албърта иска да върви самостоятелно. В Онтарио и Британска Колумбия се надигат вълнения относно националността им.

— Ти направи всичко възможно, за да ги задържиш обединени, Шарл. Това никой не може да ти го отрече.

— Беше грешка — отвърна Сарвьо. — Вместо да забавяме процеса, ти и аз, партията, народът, трябваше да го планираме. Сега е твърде късно, изправени сме пред една Канада, разделена завинаги.

— Не мога да приема злокобната ти прогноза — рече Хънт, но в гласа му вече нямаше живот.

— Пропастта между англоговорещите провинции и моята френска провинция Квебек е прекалено голяма, за да бъде запълнена с патриотични думи — продължи Сарвьо, гледайки Хънт право в очите. — Ти си британски потомък, завършил си Оксфорд, принадлежиш към елита, който винаги е господствал над политическата и икономическата структури на страната. Ти си във върхушката. Децата ти учат в класни стаи, в които виси портрет на Кралицата. А децата от френския Квебек имат насреща си портрета на Шарл дьо Гол. И както знаеш, техните възможности за постигане на финансов успех или добро положение в обществото са малки.

— Но ние всички сме канадци — възрази Хънт.

— Не, не сме. Между нас има един, който ни е продал на Москва.

Хънт се сепна и рязко извади лулата от устата си.

— Кой е той? — попита, изпълнен с неверие. — Кого имаш предвид?

— Лидерът на СКО — отговори Сарвьо. — Преди да тръгна за „Джеймс бей“, научих, че той постигнал споразумение със Съветския съюз, чиито последствия ще бъдат налице, след като Квебек напусне федерацията. По-лошото е, че той е получил благословията на Жюл Герие.

Хънт изглеждаше напълно объркан.

— Премиерът на Квебек? Не мога да повярвам. Жюл е френски канадец до мозъка на костите си. Той не изпитва любов към комунизма, а освен това не крие омразата си към СКО.

— Но и Жюл, като нас, винаги е предполагал, че ние имаме нещо общо с долнопробен терорист. Което е грешка. Онзи не е просто заблуден радикал. Казаха ми, че заема висок пост в нашето правителство.

— Кой е той? Как стигна до тази информация?

Сарвьо поклати глава.

— Мога да кажа само, че сведението идва от чужбина, но не мога да разкрия източника си, дори на теб. Колкото до името на предателя, не съм сигурен. Руснаците използват за него различни кодови имена. Истинската му самоличност се пази в дълбока тайна.

— Боже мой! Ами ако нещо се случи на Жюл?

— Тогава „Парти Кебекоа“ ще се разпадне и СКО може да се озоват във вакуум.

— Значи това, което предполагаш, е, че Русия ще има опорна точка в средната част на Северна Америка, така ли?

— Да — отвърна зловещо Сарвьо. — Точно така.