Клайв Къслър
Нощно издирване (78)

78.

Летището край Лак Сейнт Джоузеф, разположено навътре сред хълмовете на североизток от Квебек Сити, беше едно от няколкото на Кралските канадски военновъздушни сили, закрито поради орязания бюджет. Дългата три километра писта беше забранена за пътнически самолети, но продължаваше да се ползва от военните за обучение и за аварийни кацания.

Самолетът на Анри Вийон стоеше пред порутен метален хангар. До него бе спряла цистерна за гориво и двама мъже с дъждобрани правеха предполетни проверки. В канцеларията на хангара стояха Шарл Сарвьо и инспектор Фин и мълчаливо наблюдаваха процедурите през един зацапан прозорец. Лекият дъжд сега се бе превърнал в пороен и течеше през разядения на десетки места покрив на хангара.

Фос Глай лежеше изтегнат удобно върху едно одеяло. Беше скръстил ръце под тила и изобщо не обръщаше внимание на водата, която се стичаше до него върху циментовия под. Гледаше в металните греди на тавана и по лицето му беше изписано самодоволство, граничещо дори с блаженство.

Нямаше и помен от маскировката му на Вийон — сега бе отново той. Навън пилотът скочи от крилото на земята и с лек тръс стигна до хангара. Надникна през вратата на канцеларията и съобщи:

— Ние сме готови.

Глай се надигна до седнало положение.

— Какво открихте?

— Нищо. Проверихме всяка система, всеки квадратен сантиметър, дори качеството на горивото и маслото. Никой не е пипал нищо. Всичко е точно.

— Добре, палете двигателите.

Пилотът кимна и тръгна приведен под дъжда.

— Е, господа — каза Глай. — Аз потеглям.

Сарвьо безмълвно кимна на инспектор Фин. Полицаят постави два големи куфара върху работната маса и ги отвори.

— Трийсет милиона употребявани канадски долара — каза Фин с напълно безизразно лице.

Глай извади от джоба си бижутерски окуляр и започна да преглежда наслуки пачките банкноти. След десетина минути прибра обратно окуляра и затвори куфарите.

— Не се шегувахте, като казахте „употребявани“ банкноти. Повечето от тях са толкова изтъркани от носене в портфейл, че дори едва се разчитат номинациите им.

— За ваше сведение — сопна му се Фин, — не беше лесна работа да се събере такава сума от употребявани банкноти за толкова кратко време. Надявам се да ги сметнете за годни.

Глай се доближи до Сарвьо и му подаде ръка.

— Добре се работи с вас, господин министър-председател.

Сарвьо не отвърна на жеста му.

— Радвам се, че успяхме навреме да използваме измамата.

Глай сви рамене и прибра празната си ръка.

— Знае ли човек? Може би от мен щеше да стане адски добър президент, по-добър дори и от Вийон.

— Чист късмет, че не станахте — рече Сарвьо. — Ако инспектор Фин не знаеше точното местонахождение на Анри, когато вие най-безочливо нахълтахте в кабинета ми, сигурно никога нямаше да бъдете задържан. При това положение дълбоко съжалявам, че няма да ви видя увиснал на бесилото.

— По тази причина се застраховах, като запазих всички доказателства — заяви с презрение Глай. — Хронологичен дневник на действията ми от името на „Свободното квебекско общество“, магнетофонни записи на разговорите ми с Вийон, видеозаписи на жена ви в безсрамни пози с вашия министър на външните работи. Все неща, от които стават огромни скандали. Бих казал, че това е честна размяна за живота ми.

— Кога ще ги получа? — попита Сарвьо.

— Ще ви изпратя указанията за мястото, където се намират, след като се озова благополучно някъде далеч от вас.

— Каква е моята застраховка? Как да ви вярвам, че няма да почнете да ме изнудвате?

Глай се засмя дружелюбно.

— Никаква, изобщо никаква.

— Вие сте отрепка — изсъска гневно Сарвьо. — Вредител на земята.

— А вие да не би да сте цвете? — озъби му се Глай. — Стояхте с цялата си непорочност и наблюдавахте как отнех живота на политическия ви съперник и измамната ви жена. А после имахте наглостта да платите за тази работа с държавни пари. Вие смърдите дори повече от мен, Сарвьо. По-голямата част от сделката беше ваша. Така че спестете си обидите и проповедите за пред огледалото.

Сарвьо се разтрепери и вътрешно закипя от гняв.

— А сега изчезвайте… изчезвайте от Канада.

— С удоволствие.

Сарвьо успя да се овладее.

— Сбогом, господин Глай. Нищо чудно да се срещнем в ада.

— Та ние вече го сторихме — измърмори Глай.

Той заключи куфарите, понесе ги навън и се качи в самолета. Докато пилотът рулираше до края на пистата, Глай се отпусна на кресло в пътническата кабина и си наля питие.

Не е лошо, размисли се той, трийсет милиона гущери и реактивен самолет. Нищо по-хубаво от това, да се измъкнеш със стил.

Телефонът на барчето иззвъня. Беше пилотът.

— Готови сме за излитане. Сега ще ми дадете ли инструкции за полета?

— Насочете се на юг към Съединените щати. Летете ниско, за да избегнете радарите. На сто и шейсет километра над границата намалете скоростта и дайте курс към Монсерат.

— Изобщо не съм чувал за него.

— Това е един от Подветрените острови в Малките Антили, на изток от Пуерто Рико. Събуди ме, като наближим.

— Приятни сънища, шефе!

Глай се отпусна в креслото, без да си направи труда да закопчее предпазния колан. В този момент се чувстваше безсмъртен. Усмихна се, когато видя през прозореца силуетите на двама души на фона на светлините от хангара.

Сарвьо излезе глупак, помисли си той. Ако беше на мястото на министър-председателя, щеше да сложи или бомба в самолета, или да повреди нещо, за да катастрофира, или може би да нареди на военновъздушните сили да го свалят. Последното беше все още вероятно, макар и малко.

Бомба обаче нямаше и всички уреди бяха проверени от носа до опашката.

Той беше успял. Беше напълно свободен.

 

 

Когато самолетът набра скорост и се загуби в дъждовната нощ, Сарвьо се обърна към Фин.

— Как ще стане?

— С автоматичния пилот. Веднъж включи ли се, самолетът ще започне много леко да се издига. Висотомерите са настроени да отчитат височина не повече от 3 300 метра. Системите за херметизация и за кислород при авария няма да се задействат. Докато пилотът разбере, че има някаква нередност, ще бъде много късно.

— А няма ли да може да изключи автопилота?

Фин поклати глава.

— Веригата е пренастроена. Ако ще и с брадва да разбие уреда, пак няма да постигне нищо. Ще му бъде невъзможно да овладее отново самолета.

— Значи те ще загубят съзнание от липса на кислород.

— И накрая ще паднат в океана, като свърши горивото.

— Но може да паднат и на суша.

— Рискът е пресметнат — поясни Фин. — Като взехме предвид какво разстояние изминава самолетът с пълни резервоари и предположихме намерението на Глай да отлети възможно най-далеч, преди да кацне, вероятността да паднат във вода е осем на едно.

Сарвьо се замисли за миг, после попита:

— А материалите за пресата?

— Написани са и чакат да бъдат предадени на телеграфните агенции.

Инспектор Фин разтвори чадър и двамата се запътиха към лимузината на министър-председателя. Във вдлъбнатините на пътеката за рулиране се бяха образували локви. Един от помощниците на Фин загаси осветлението на хангара и пистата.

Сарвьо спря до колата и вдигна поглед към небето, заслушан как и последният звук от бръмченето на самолетните двигатели се стопи в дъжда.

— Жалко, че Глай никога няма да разбере как беше надхитрен. Положително щеше да го оцени.

 

 

На следващата сутрин по международните телеграфни агенции бе разпространено следното съобщение:

Отава, 10 юни (специален репортаж)

Самолет, в който са пътували Даниел Сарвьо и Анри Вийон, се разби тази сутрин е Атлантическия океан на 200 мили североизток от Кайен, Френска Гвиана.

Съпругата на канадския министър-председател и кандидатът за президент на наскоро получилата независимост провинция Квебек излетели снощи от Отава на път за Квебек Сити и след като не кацнали според тяхното разписание, бил даден сигнал за тревога.

Вийон сам управлявал частния си самолет, а мадам Сарвьо била единствената пътничка на борда. Всички опити за връзка по радиото останали безуспешни.

Тъй като канадските ръководители на въздушното движение не предположили веднага, че двумоторният реактивен самолет „Албатрос“ е летял над територията на Съединените щати, часове били загубени в безплодно претърсване на района между Квебек и Отава. Едва когато от „Конкорд“ на „Ер Франс“ било съобщено за самолет, който летял хаотично на юг от Бермуда на 16 700 метра — 2 400 метра над максималната допустима височина, определена за Вийоновия „Албатрос“, се предприели опити за прихващане.

Реактивни самолети на Американските военноморски сили излетели от авионосеца „Кити Хок“, намиращ се близо до Куба. Пръв забелязал „Албатрос“ лейтенант Артър Ханкок и съобщил, че вижда мъж, който седи неподвижен пред командното табло. Той проследил самолета и го видял как почнал бавно и спираловидно да пада надолу и изчезнал в океана.

„Още нямаме твърдо обяснение за случая“, каза Иън Стоун, говорител на Канадските въздушни линии. „Единствената теория, която води до някакво смислено заключение, е, че мадам Сарвьо и господин Вийон са изпаднали в безсъзнание поради липса на кислород и че самолетът, включен на автопилот, се е отклонил на близо 5000 километра от курса, преди да изразходва горивото си и да падне.“ Претърсването не е довело до никакви следи от разбития самолет.

Министър-председателят Шарл Сарвьо се е уединил в мъката си и отказва всякакви коментари.