Клайв Къслър
Нощно издирване (10)

10.

Най-приятният момент от съня идва не в началото или в средата му, а малко преди събуждането. Тъкмо тогава сънищата се наслагват един върху друг като калейдоскоп от ярки фантазии. Прекъсването им от звън на телефон и връщането в действителността е толкова противно, колкото и звукът от стържене с нокти по черна дъска.

Това противно чувство у Хайди бе съпроводено от почукване на вратата на хотелската й стая. С разбъркано от съня съзнание тя вдигна слушалката и измърмори:

— Изчакайте за момент, моля.

После се измъкна от леглото и залъкатуши към вратата, но насред стаята осъзна, че е гола.

Бързо грабна хавлиения халат от куфара си, загърна се с него и отвори вратата. Едно пиколо се шмугна покрай нея безшумно като змиорка и остави голяма ваза с бели рози на масата. Все още със замъглено съзнание Хайди му даде бакшиш и се върна при телефона.

— Извинете, че се забавих. Капитан Милиган.

— О, събудих ли ви, капитан Милиган? — долетя гласът на Джак Мърфи, сенатския историк.

— И без това трябваше да ставам — отвърна тя, стараейки се гласът й да не издаде внезапното й желание да го убие.

— Помислих си, може би ще искате да узнаете, че вашата молба събуди някои спомени у мен. Затова снощи след работното време се поразрових в едни документи и открих нещо много интересно.

Хайди разтърка сънените си очи.

— Слушам ви.

— В архива наистина няма снимка от подписване на договор през хиляда деветстотин и четиринайсета година — продължи Мърфи, — но открих друга снимка, на Уилям Дженингс Брайън, тогавашен държавен секретар на Уилсън, как влиза в кола заедно с неговия заместник държавен секретар Ричард Есекс, и Харви Шийлдс, който според обяснението към снимката е бил само представител на правителството на Нейно Величество.

— Не мога да схвана връзката — каза Хайди.

— Извинете, без да искам ви подведох. Сама по себе си снимката не ни говори много. Но на гърба й, в левия долен ъгъл, има изписан с молив текст, който едва се чете: датата двайсети май, хиляда деветстотин и четиринайсета година и „Брайън излиза от Белия дом със Северноамериканския договор“.

Хайди стисна здраво слушалката.

— Значи наистина има такъв договор.

— Моето предположение е, че това е бил само проектодоговор. — В гласа на Мърфи се долавяше гордост от успешното му изправяне пред предизвикателство. — Ако желаете копие на снимката, ще трябва да платите дребна сума.

— Да… да, разбира се. Можете ли да направите и увеличена снимка на написаното на гърба?

— Няма проблем. Заповядайте да вземете копията по всяко време след три часа.

— Страхотно! Благодаря ви.

Хайди затвори телефона и се излегна по гръб на леглото, наслаждавайки се на удовлетворението от свършената работа. В крайна сметка имаше някаква връзка и си спомни за цветята, между белите рози на които стърчеше бележка:

Без униформа си прелестна. Прости ми, че няма да съм до теб, когато се събудиш.

Дърк

Хайди притисна розите до бузата си и устните й се разтвориха в мързелива усмивка. Споменът от часовете, прекарани с Пит, изплува в съзнанието й така, сякаш го наблюдаваше през замръзнало стъкло на прозорец — гледки и звуци се сливаха в мъгляво съновидение. Пит се оказа същински фантом, който дойде и си отиде като в блян. Единствено усещането за допира на телата им бе осезаемо, както и една лека, пареща болка вътре в нея.

Тя с неохота пропъди мечтанията си от ума и взе от нощното шкафче телефонния указател на Вашингтон. Задържайки дългия си нокът на ръката под дребно изписаните цифри, набра номер и зачака. На третото позвъняване се чу глас:

— Държавният департамент, с какво мога да ви услужа?