Клайв Къслър
Нощно издирване (42)

42.

„Ошън венчърър“ лежеше закотвен върху потъналия „Емприс ъв Айрланд“. В ранните часове на утрото бе превалял лек дъжд и сега по белия корпус на „Венчърър“ блестяха оцветени от изгряващото слънце оранжеви капчици. В пълна противоположност на белия кораб, на двеста метра от него, една изтощена стара лодка с напукана и олющена избеляла синя боя лениво влачеше рибарските си мрежи. В очите на рибарите открояващият се на яркия хоризонт „Ошън венчърър“ изглеждаше като творение на художник с изкривено чувство за хумор.

Силуетът на корпуса му беше изящен и съвременен. Като се започнеше от плавно заоблената носова част, линията на главната палуба преминаваше в приятна за очите извивка чак до овалната ветрилообразна задна част. Липсваха всякакви остри ръбове, присъщи за повечето други кораби, дори яйцеобразният мостик се издигаше върху сводест покрив. Но красотата му свършваше дотук. Подобно на противния дълъг нос на Сирано, от средната част на „Ошън венчърър“ стърчеше дерик-кран — досущ като онези кранове, които се издигаха от новите нефтени находища. Функционалният, макар и грозен дерик-кран, беше способен да спуска през корпуса на кораба до морското дъно различни изследователски уреди или да изважда тежки предмети като например останки от кораб и да ги вкарва право във вътрешността на корпуса. „Ошън венчърър“ беше съвършеният плавателен съд, който можеше да се превърне в работна платформа за изваждането на договора.

Пит стоеше на кърмата и притискаше здраво към главата си португалската рибарска шапка, за да не отхвръкне от въздушната струя от витлата на хеликоптера на НЮМА. Пилотът направи няколко кръга, за да провери посоката на въздушните течения. После започна бавно да спуска машината, докато шейната не стъпи здраво върху боядисаните маркировки на площадката за излитане и кацане.

Пит изтича до хеликоптера и отвори вратата му. Оттам се подаде Хайди Милиган, облечена в работен комбинезон от памучен плат в ослепителен небесносин цвят. Пит й помогна да слезе, после пое от пилота и куфар.

— При следващия курс — извиси глас над рева на турбините Пит — донеси кашон с фъстъчено масло.

Пилотът махна с ръка като за довиждане и извика в отговор:

— Дадено!

Пит тръгна с Хайди по палубата, а хеликоптерът се издигна от площадката и насочи нос на изток. Хайди се обърна към Пит и се усмихна.

— Директорът по специалните проекти винаги ли изпълнява и ролята на носач?

— Мен никой не ме бръсне за слива — разсмя се Пит.

Няколко минути след като той я заведе до жилищното й помещение, Хайди влезе в залата за хранене с наръч книжа и седна до него.

— Как пътува?

— Нормално — отвърна тя. — При вас как е?

— Пристигнахме вчера следобед с осемнайсет часа по-рано от графика и разположихме „Ошън венчърър“ над потъналия параход.

— Каква е следващата крачка?

— Ще спуснем един малък подводен апарат за търсене от разстояние, снабден с камери, който ще проучи вътрешността на „Емприс“. Видеоданните от него ще се препредават към нашите монитори и ние ще ги изследваме и анализираме.

— Под какъв ъгъл лежи корабът?

— Четирийсет и пет градуса на десния борд.

Хайди сбърчи чело.

— Ама че лош късмет!

— Защо?

Тя започна да разполага книжата върху масата. Някои бяха доста обемисти и трябваше да се разгънат.

— Преди да ти отговоря, виж това копие на списъка на пътниците, намиращи се на борда на „Емприс“ при последното му отплаване. Отначало помислих, че съм ударила на камък, когато не открих името на Харви Шийлдс сред пътниците на първа класа. После ми мина през ума, че той може да е пътувал в по-долна класа, за да не бие на очи. Повечето презокеански лайнери са предлагали луксозно обзавеждане и във втора класа за заможни, но пестеливи ексцентрици или високопоставени държавни чиновници, които са предпочитали да прекосяват океана, като останат в сянка. И точно там го намерих. Горна палуба Д, кабина четирийсет и шеста.

— Браво на теб! Намерила си игла в купа сено. Сега няма да е нужно да нарязваме кораба на парчета.

— Това е добрата новина — продължи Хайди. — Следва лошата.

— Дай да я чуем.

— „Сторстад“, норвежкият кораб за превозване на въглища, който потопил „Емприс“, ударил лайнера в средата на десния му борд, точно между комините, и пробил клинообразна дупка, широка близо пет метра и висока петнайсет метра. Носът на товарния кораб се врязал в помещението на котлите под водолинията, точно над което се намирали второкласните помещения.

— Искаш да кажеш, че „Сторстад“ е смачкал кабината на Шийлдс ли?

— Трябва да очакваме най-лошото. — Хайди разгъна върху морските карти копие на плана на „Емприс ъв Айрланд“ и посочи с върха на молива си малко кръгче. — Номер четирийсет и шест е била външна кабина на десния борд. Значи се е паднала или съвсем близо, или точно в средата на мястото на удара.

— Може би това обяснява защо не е било намерено тялото на Шийлдс.

— Сигурно е бил направо смазан, докато е спял.

— Защо е „лош късмет“, като ти казах под какъв ъгъл лежи „Емприс“?

— Крен от четирийсет и пет градуса на десния борд поставя кабината на четирийсет и шест градуса в речното корито — отвърна Хайди. — Това предполага, че цялата й вътрешност е заровена под речната утайка.

— Значи отново сме в изходна позиция. Утайката може и да е запазила защитната обвивка на договора, но пък ще ни затрудни да го открием.

Хайди наблюдаваше мълчаливо как Пит бавно тупка с пръсти по масата, докато умът му прехвърляше данните пред него. Дълбоките му зелени очи гледаха разсеяно.

Тя се пресегна и докосна ръката му.

— За какво мислиш?

— За „Емприс ъв Айрланд“ — отвърна тихо Пит. — За забравения от света параход. Гробницата на хиляди хора. Един бог знае какво ще открием, когато проникнем в него.