Клайв Къслър
Нощно издирване (53)

53.

Те дойдоха късно на следващата сутрин — с развети знамена, спретнато облечени и вперили взор в „Ошън венчърър“. Пяната от носовата част премина в леки вълни, туптенето на двигателите забави ритъм, когато канадският ескадрен миноносец намали скорост, за да спре по паралелния курс на двеста метра по посока юг.

Радистът се приближи до Пит и Хайди, които стояха на крилото на командния мостик.

— Това е от капитана на канадския кралски ескадрен миноносец „Хюрън“. Иска разрешение за качване на борда.

— Колко мило и любезно — отбеляза унесен в мисли Пит. — Е, поне пита.

— Какво мислиш, че има предвид? — попита Хайди.

— Не мисля, а знам — отвърна Пит и се обърна към радиста: — Предай моите поздрави на капитана. Получава разрешение да се качи на борда, но само при условие че остане за обяд.

— Любопитно ми е как изглежда — смънка под носа си Хайди.

— Кой друг освен жена би се интересувал от подобно нещо — разсмя се Пит. — Сигурно е някой лустросан тип, студен, с премерени движения и много взискателен.

— Ама че си злобар! — усмихна се Хайди.

— Почакай и ще видиш! — усмихна се Пит. — Обзалагам се, че ще изкачи стълбата, подсвирквайки си „Навеки кленово листо“.

 

 

Капитан трети ранг Реймънд Уикс не направи нищо подобно. Той беше приятен на вид човек, с усмихнати сиво-сини очи и приветливо лице. Имаше заразителен звънлив смях, който излизаше от ниско на ръст тяло с изпъкнало шкембе. С малко подпълване тук-там и съответното облекло от него ставаше съвършен Дядо Коледа в универсален магазин.

Капитан Уикс прескочи с лекота бордовия парапет и тръгна непогрешимо към Пит, който стоеше малко встрани от групата посрещачи.

— Господин Пит, аз съм Рей Уикс. Това наистина е чест за мен. Бях завладян от труда ви за изваждането на „Титаник“. Дори може да се каже, че съм ваш почитател.

Очарователно обезоръжен, Пит само смънка:

— Здравейте!

Хайди го смушка в ребрата.

— Лустросан тип, а?

Уикс попита:

— Моля?

— А, нищо — отвърна ведро Хайди. — Беше шега между нас.

Пит се съвзе и започна да представя останалите. Според неговия начин на мислене това беше напразна формалност. Че Уикс е добре осведомен, беше повече от ясно. Изглежда, знаеше всичко за всекиго. Направи изложение върху проект на морската археология, който Руди Гън почти беше забравил, макар че беше главен ръководител на същия обект. Уикс се показа особено внимателен към Хайди.

— Ако колегите ви офицери изглеждаха като вас, капитан Милиган, сигурно изобщо нямаше и да си помисля за пенсиониране.

— Ласкателството заслужава възнаграждение — отбеляза Пит. — Може би ще мога да убедя Хайди да ви разведе из кораба.

— С най-голямо удоволствие. — После Уикс допълни със сериозно лице: — Но вероятно няма да се покажете толкова гостоприемни, когато научите причината за моето посещение.

— Дошъл сте да ни кажете да си обираме крушите, защото са задухали други политически ветрове.

— Жаргонът ви е напълно уместен — сви рамене Уикс. — Но имам нареждания. Съжалявам.

— С колко време разполагаме, за да изтеглим хората и съоръженията си?

— Колко ви е необходимо?

— Двайсет и четири часа.

Уикс не се подлъгваше лесно. Той беше добре запознат със спасителните операции.

— Давам ви осем часа!

— Но ние не можем да изтеглим херметическата камера за по-малко от дванайсет часа.

— От вас става чудесен търговец на турски пазар, господин Пит — възвърна усмивката си Уикс. — Добре, десет часа би трябвало да ви стигнат.

— При условие, че започнат да се броят след приключването на обяда.

Уикс вдигна примиренчески ръце.

— Боже мой! Не се давате лесно. Дадено, оттогава да се броят.

— Е, след като всичко се уреди, капитан Уикс — намеси се Хайди, — последвайте ме и ще ви покажа как работим.

Придружен от двама от корабните си офицери, Уикс тръгна след Хайди по стълбите към работната платформа. Пит и Гън се обърнаха и бавно продължиха към командния пункт.

— От къде на къде ще се отнасяме като с високопоставено лице с този тип, който ни изритва от обекта? — попита раздразнен Гън.

— Успях да купя десет часа — отвърна с тих глас Пит. — И ще гледам да купя всяка минута, която мога, за да удължа работата на момчетата в потъналия кораб.

Гън се спря изумен.

— Да не искаш да кажеш, че няма да прекъснеш работата?

— Боже мой, да! — призна най-искрено Пит.

— Ти си се побъркал — заклати глава Гън. — Нужни са ни най-малко още два дни, докато проникнем в кабината на Шийлдс. Нямаш и най-малкия шанс да протакаш толкова дълго.

Пит се усмихна ехидно.

— Може и да нямам, но, за бога, ще опитам!

 

 

През тежкото було на съня Мун почувства, че някой го разтърсва. Откакто „Ошън венчърър“ хвърли котва над „Емприс ъв Айрланд“, той стоеше денонощно в кабинета си. Беше забравил какво е нормален сън и понякога си открадваше малко време, за да подремне. Когато накрая отвори очи, видя срещу себе си мрачното лице на началника на свързочния център на Белия дом.

Мун се прозя и се надигна до седнало положение.

— Какви са последните новини?

Началникът му подаде лист хартия.

— Чети и плачи!

Мун прегледа текста и вдигна поглед.

— Къде е президентът?

— Разговаря с група мексикански и американски работнически водачи в розовата градина.

Мун обу обувките си и бързо се озова в коридора, където в движение облече сакото и стегна вратовръзката си. Президентът тъкмо се бе ръкувал с посетителите си и се връщаше в Овалния кабинет, когато Мун го настигна.

— Още лоши новини ли? — попита го президентът.

Мун кимна и му подаде съобщението.

— Последните вести от Пит.

— Прочети ми ги, докато вървим.

— Пише следното: „От Канадските въоръжени сили ни наредиха да се оттеглим от Сейнт Лорънс. Дадоха ни десет часа, за да си «стегнем куфарите». Ескадреният миноносец е в състояние на готовност“.

— Това ли е всичко?

— Не, сър, има още.

— Продължавай тогава.

— „Възнамерявам да пренебрегна предупреждението за оттегляне. Спасителната операция продължава. Приготвяме се да пропъдим нашествениците от борда.“ Подписано е от Пит.

Президентът внезапно спря да върви.

— Какво, какво?

— Моля, сър?

— Последното изречение. Прочети го отново.

— „Приготвяме се да пропъдим нашествениците от борда.“

Президентът заклати глава в недоумение.

— Милостиви боже, от сто години не е издавана заповед за пропъждане на нашественици от борд!

— Доколкото мога да преценявам хората, намеренията на Пит са напълно сериозни.

Президентът изглеждаше замислен, когато каза:

— Значи англичаните и канадците ни тръшнаха вратата под носа.

— За съжаление такова е решението — рече Мун. — Да се свържа ли с Пит и да му наредя да преустанови операцията? Всяко друго действие може да предизвика военен ответ.

— Вярно е, че ходим по въже, но пък и добрата, старомодна сила заслужава възмездие.

Мун едва потисна внезапно обзелия го страх.

— Нали не намеквате, че трябва да подкрепим Пит?

— Напротив — отсече президентът. — Сега е моментът да покажем и нашата сила.