Клайв Къслър
Нощно издирване (54)

54.

Двамата стояха разнежени един до друг, сякаш им беше за първи път, и наблюдаваха изгряващата от изток нова луна, като от време на време гадаеха за къде пътуват корабите, които отминаваха надолу по реката. Над тях светещите от мачтата червени светлини, сигнализиращи, че над потъналия параход е закотвен плавателен съд, ги осветяваха достатъчно, за да виждат лицата си.

— Не очаквах, че ще се стигне до това — каза тихо Хайди.

— Ти хвърли камъче във водата — отвърна Пит — и кръговете продължават да се разпростират.

Тя се облегна на него.

— Колко е странно, че едно старо, намачкано писмо, открито в университетски архив, засегна толкова много хора. Ако не му бях обърнала внимание… — прошепна тя.

Пит обгърна с ръка раменете й и леко я притисна към себе си.

— Не бива да се осланяме на „ако“-тата. Няма полза от това.

Хайди отмести поглед към канадския ескадрен миноносец срещу тях. Палубите и надстройката му във форма на кутия бяха ярко осветени и до слуха й стигаше тихото бръмчене на генераторите. Над реката се стелеше мъгла.

— Какво ще стане, ако просрочим крайния срок на капитан Уикс?

Пит вдигна часовника си към слабата светлина от мачтата и отвърна:

— Ще разберем след двайсет минути.

— Толкова ме е срам!

— Как да го разбирам — погледна я Пит, — че ти е настъпил часът за пречистване на душата ли?

— Онзи кораб сега нямаше да е там, ако не се бях разбъбрила пред Брайън Шоу.

— Нали ти казах нещо за въпросните „ако“.

— Но аз спах с него. И това усложнява положението. Ако някой пострада… аз… — Не намери повече думи и млъкна, когато Пит я притисна плътно към себе си.

Те не проговориха повече, докато след няколко минути тихо, учтиво покашляне не ги върна в действителността. Пит се обърна и видя Руди Гън, който стоеше на крилото на мостика над тях.

— Не е лошо да дойдеш, Дърк. Уикс става много настоятелен. Твърди, че не вижда никакви признаци, че се готвим да отплаваме. Вече не ми останаха извинения.

— Не му ли каза, че корабът ни е обхванат от бубонна чума и бунт?

— Не е време за шеги — отвърна сериозно Гън. — На всичкото отгоре засякохме обект на локатора. От главния речен път към нас плава някакъв кораб. Опасявам се, че гостът ни, поканен на обяд, е повикал подкрепление.

Уикс гледаше през прозорците на командния мостик падането на мъглата и държеше в ръка чаша с кафе, изпито до половината и вече изстинало. Обичайното му благоразположение се бе изчерпало от дразнещото безразличие, с което корабът на НЮМА връщаше на молбите му да получи сведения. Той се обърна към първия си офицер, който се беше навел над локаторния екран.

— Какво отчиташ?

— Голям кораб, нищо повече. Вероятно е брегови танкер или контейнеровоз. Можеш ли да видиш светлините му?

— Само когато се издигнат над хоризонта. Мъглата ги скрива.

— Това е проклятието на Сейнт Лорънс — отбеляза първият офицер. — Човек никога не знае кога мъглата ще реши да забули тази част от реката.

Уикс насочи бинокъл към „Ошън венчърър“, но светлините му бяха започнали да се размазват от падащата бяла пелена. Само след минути „Венчърър“ щеше да бъде напълно скрит.

Първият офицер се изправи на мястото си и разтърка очи.

— Доколкото виждам, обектът е на път да се блъсне в нас.

Уикс взе микрофона.

— Радиостанция, тук е капитанът. Включете ме на обезопасена честота.

— Обектът намалява ход — съобщи първият офицер.

Уикс изчака да чуе включването на високоговорителя на мостика и слабия пукот от смущенията, после започна да предава.

— До кораба, плаващ по течението на реката, пеленг нула-едно-седем градуса от Поант-о-Пер. Тук канадският кралски военен кораб „Хюрън“. Моля, обадете се. Край.

В отговор получи само приглушени смущения.

Той повтори съобщението си още два пъти, но пак не получи отговор.

— Онзи намали скоростта до три морски мили и продължава да се приближава.

Уикс нареди на един матрос да подаде сигнала за мъгла във вътрешния воден път, тъй като има кораб на котва. Над черната вода се разнесоха четири силни изсвирвания от сирената на „Хюрън“ — едно късо, две дълги, едно късо.

Отговорът беше продължителен писък, който проряза завесата от мъгла.

Уикс застана на вратата и напрегна взор в нощта. Приближаващият се нашественик продължаваше да е невидим.

— Той като че ли се промъква между нас и „Ошън венчърър“ — отбеляза първият офицер.

— Защо, по дяволите, не отговарят? Защо дори не се отстраняват тия глупаци?

— Май няма да е лошо да ги поуплашим и прогоним.

Очите на Уикс заблестяха.

— Да, мисля, че това ще свърши работа. — Той натисна предавателния бутон на микрофона и заговори: — До кораба встрани от лявата ми кърма. Тук е канадският кралски ескадрен миноносец „Хюрън“. Ако не се представите незабавно, ще открием огън и ще ви заличим от повърхността на водата.

Минаха може би пет секунди. После от високоговорителя на мостика се разнесе дрезгав глас с тексаско произношение:

— Тук е американският крайцер с управляващи ракети „Финикс“. Нападай когато си готов, друже!