Клайв Къслър
Нощно издирване (49)

49.

Глай се прокле, задето бе поел такъв глупав риск. Той лежеше под една от ръждясалите спасителни лодки и не виждаше почти нищо от това, което работеше спасителният екип. Идеята да се смеси с тях му се стори абсурдно проста, макар и опасна.

Забеляза, че между неговия водолазен костюм и тези на екипа има незначителна разлика. Бутилките под налягане на гърба му бяха от по-стар модел, но цветът им беше като на другите. Кой ще обърне внимание на един натрапник, който изглежда като всеки от тях?

Той се гмурна надолу към парахода, докато плавниците му не закачиха нещо твърдо — беше откачен стоманен капак на люк, който лежеше върху палубата. Преди да обмисли следващия си ход, един от спасителния екип се плъзна към него и му посочи надолу към люка. Глай отривисто потвърди с глава, че е разбрал и двамата заедно отместиха тежкия стоманен капак към фалшборда и го пуснаха зад борда.

После Глай се залови да помага на останалите, сякаш още от началото беше с тях. Това беше класически случай, потвърждаващ начина на мисленето му: най-очебийното е най-малко очебийно.

Спасителният екип беше напреднал много повече, отколкото си бе представял. Хората на НЮМА бяха като рудокопачи, които знаеха точно къде се намира основният залеж, и бяха изкопали шахтата си на съответното място. Според изчисленията му те разчистваха по един тон отломки на всеки три часа.

Той се оттласна към отворената кухина, преценявайки приблизително ширината й. Следващите два въпроса бяха: до каква дълбочина щяха да стигнат и за колко време?

Изведнъж почувства, че нещо не е на мястото си, въпреки че нямаше нищо, което да нарушава обичайната работа. Мъжете от спасителната група изглеждаха напълно вглъбени в дейността си, за да обръщат внимание на Глай. И все пак като че ли бе настъпила някаква промяна.

Глай се плъзна в мрачината и се задържа неподвижен на място. Слушаше усилените подводни звуци и следеше насечените движения на костюмите ДЖИМ. Силно развитото му шесто чувство му подсказваше, че трябва да изчезва оттук.

Но много закъсня.

Онзи едва доловим миг допреди малко сега изпъкна с прозрачността на стъкло. Водолазите изглеждаха заети с работа, но всъщност не правеха нищо. Те лениво ровеха из останките на парахода, без обаче да изхвърлят нещо настрана и бяха образували полукръг около Глай. И тогава той проумя, че присъствието му е било разкрито от плаващата база. Беше пропуснал да забележи телевизионните камери, монтирани към прожекторите, тъй като ярката светлина ги закриваше и едва сега си даде сметка, че водолазите от спасителния екип са получили нареждания от командния център чрез миниатюрни предаватели, вградени в маските им за изравняване на налягането.

Глай започна да се оттегля назад, докато гърбът му се опря в една отвесна преграда. Водолазите с костюмите ДЖИМ му преградиха пътя отпред, а останалите го наобиколиха от двете му страни, като му затвориха и последния път за бягство. Сега всички го гледаха безизразно.

Глай извади двайсетсантиметров нож и се приведе, като го прехвърли върху дланта си в непрофесионалното, но въпреки това смъртоносно положение на уличен побойник. Жестът му беше безплоден, породен единствено от естествен рефлекс. Другите водолази също извадиха ножове със заплашителни остриета от неръждаема стомана, стегнати с ремъци за краката им. А скобите на манипулаторите на костюмите ДЖИМ стискаха с такава нечовешка сила, че нанасяха дълбоки рани.

Всички се събраха плътно около Глай и застанаха неподвижни като статуи в гробище. Един от водолазите извади от колана си с тежести пластмасова плоча и бързо драсна нещо с мазен молив. После доближи плочата до лицето на Глай. Бележката беше кратка:

ИЗЧЕЗВАЙ!

В първия момент Глай се изуми.

Съвсем не предполагаше подобно развитие на нещата. Без да чака, той подгъна колене, оттласна тялото си нагоре и с всички сили заплува над главите на водолазите от НЮМА. Те не направиха ни най-малко движение да му попречат, само се обърнаха, за да го проследят с поглед как потъва в мрака.

— Значи го пусна — рече тихо Гън.

— Да, пуснах го.

— Мислиш ли, че беше разумно?

Пит стоеше равнодушно и не отговори веднага. Изглеждаше усмихнат, без да се усмихва. Изразът му беше заплашителен като на лъв, който дебне скрит за минаваща покрай него плячка.

— Нали видя ножа — рече той най-накрая.

— Той нямаше никакъв шанс. Нашите момчета щяха да нахранят рибите с него.

— Мъжът беше убиец. — Това беше просто твърдение, нищо повече.

— Все още можем да го заловим, когато излезе на повърхността — не отстъпваше Гън. — Тогава ще е съвсем безпомощен.

— Не вярвам.

— Нещо имаш предвид ли?

— Много просто — отвърна Пит. — Ще използваме дребната риба, за да хванем едрата.

— Така значи. — Гън не изглеждаше убеден. — Ще чакаме, докато той се срещне с приятелчетата си, направят хайка и оградят мястото. После да ни предадат на властите.

— Предполагам, че той е от властите.

Гън беше объркан повече от всякога.

— В такъв случай какъв е процентът?

— Нашият гост беше само на проучване. Следващия път може би ще доведе неколцина приятелчета и наистина ще си покаже рогата. Ние имаме нужда от време. Според мен ще си струва да изчакаме, докато спрем техния часовник.

Гън сви намусен устни и кимна.

— Съгласен съм с теб, но въпреки това е по-добре да се махаме. Тоя тип ще се метне на борда на първия кораб, който мине край него.

— Няма защо да бързаме — каза Пит напълно успокоен. — Той ще трябва да намали налягането, което ще трае поне половин час. Не е изключено да има резервни бутилки, скътани някъде на речното дъно.

В главата на Гън се оформи нов въпрос.

— Каза, че бил убиец. Кое те кара да мислиш така?

— Много бързо извади нож и много настървено пожела да го използва. Онези, които са родени с инстинкт за убиване, никога не се колебаят.

— Значи сме изправени пред хора с разрешително за убийства — рече замислен Гън. — Не бих казал, че е приятна подобна мисъл.