Клайв Къслър
Нощно издирване (57)

57.

По необясними причини „Ошън венчърър“ не се предаваше.

Може би двойният корпус, построен специално, за да разсича ледове, спаси кораба. Много от външните плочи бяха смачкани, спойките — разкъсани, килът — усукан. Щетите бяха значителни и сериозни и все пак корабът оцеля.

Пит бе видял падането на дерик-крана. Стоеше и гледаше като вцепенен през счупените прозорци на командния пункт, после прекрачи прага и олюлявайки се, се доближи до командното табло на Хоукър; чувството му за равновесие му подсказваше, че има проблем с очите. Палубата се накланяше под ъгъл от трийсет градуса.

Първата му мисъл бе изпълнена с мрачното предчувствие, че корабът е сериозно повреден. Веднага след това дойде друга, още по-болезнена мисъл — какво ли е станало с водолазите около потъналия параход след взрива. Той тръсна глава, за да прочисти мъглата в съзнанието си и тъпата болка, която се опитваше да се върне отново в главата му. Обмисли логичната последователност на стъпките, които трябваше да предприеме. После започна да действа.

Грабна телефона и се обади на главния инженер. Близо минута измина, преди да чуе в отговор безличен глас, зашеметен от шок.

— Машинно отделение.

— Мец, ти ли си?

— Говори по-високо, едва те чувам.

Пит веднага предположи, че за мъжете на долната палуба и в машинното отделение грохотът и ударната вълна положително са били оглушителни. Той извика в мембраната:

— Мец, ти ли си?

— Да, така е по-добре — отвърна Мец с метален монотонен глас. — Какво става, по дяволите?

— Предполагам, само предполагам, че долу стана експлозия.

— Проклятие! Помислих, че канадците са изстреляли торпедо в нас.

— Докладвай ми за повредите.

— Имам чувството, че тук работя под стотици течащи кранове. Водата шурти отвсякъде. Съмнявам се, че помпите ще смогнат да я изхвърлят. Това е всичко, което мога да ти кажа, докато не проверя корпуса.

— Има ли ранени?

— Запремятахме се на всички страни като пияни гимнастици. Мисля, че Джексън има счупено коляно, а Гилмор пукнат череп. Освен това налице са спукани тъпанчета и сума ти натъртвания.

— Обаждай ми се на всеки пет минути — нареди му Пит. — И каквото и да правиш, не изключвай генераторите.

— Не е нужно да ми напомняш. Живи ли са те, и ние сме живи.

— Това имах предвид.

Пит затвори телефона и обезпокоен се огледа за Хайди. Над нея се бе надвесил Гън и подпираше с ръце главата й. Тя лежеше свита до масата за морските карти в полусъзнание и гледаше с празен поглед левия си крак. Той беше извит под неестествен ъгъл.

— Странно — прошепна Хайди. — Дори малко не ме боли.

Болката ще дойде, помисли си Пит. От шока лицето й вече побеляваше като брашно. Той взе ръката й.

— Лежи спокойно, докато донесем носилка.

Прииска му се да й каже още нещо, да я утеши, но нямаше време. Обърна се, когато чу измъчения глас на Хоукър.

— Командното табло не работи — Хоукър се мъчеше да се съвземе; взе прекатурения на пода стол и загледа като втрещен тъмното командно табло и тъмните монитори.

— Тогава се постарай да го оправиш — тросна му се Пит. — Трябва да разберем какво стана с подводния екип.

Той взе чифт наушни слушалки и се представи на всички работни помещения. На палубите и под тях техниците и инженерите на НЮМА започнаха да възвръщат сетивата си и да се щурат като побъркани, за да спасят кораба си. По-сериозно пострадалите бяха откарани в помещението за болни, където скоро запълниха леглата и бяха настанени в коридора. Онези, които нямаха спешни задължения, започнаха да разчистват останките от дерик-крана и да запълват пукнатините в корпуса, затънали до кръст в нахлулата ледена вода. Бързо бе съставен нов екип от водолази, който да се спусне долу.

Докато Пит ръководеше възстановителните работи, съобщенията валяха едно след друго. Все още стъписаният радист се обърна към него:

— Току-що пристигна едно от капитана на „Финикс“. Иска да знае дали имаме нужда от помощ.

— Божичко, разбира се, че имаме нужда от помощ! — възкликна Пит. — Кажи му да доближи кораба си. Ще ни трябва всяка налична помпа, с която разполагат, и да ни прати колкото може повече мъже, отговарящи за ремонтните работи.

Той преустанови разговора и попи с хавлиена кърпа челото си, докато чакаше нетърпеливо отговора.

Радистът заговори възбудено:

— Съобщението гласи: „Удържайте фронта. Ние ще се вържем за вас откъм десния борд“. — След няколко секунди продължи: — Капитан Уикс пита от борда на „Хюрън“ дали напускаме кораба.

— Ще му се! — изръмжа Пит. — За да си разреши проблемите!

— Чака за отговор.

— Кажи му, че ще напуснем кораба, когато можем да се измъкнем от дъното. После повтори молбата и на тях да ни пратят хора за отстраняване на повреди и помпени съоръжения…

— Пит? — намеси се в разговора Мец.

— Казвай.

— Изглежда, кърмата е поела удара от взрива. От средната част към носа корпусът е здрав и сух. Оттам назад има повече пукнатини отколкото в решето. Не вярвам да се справим.

— Колко време можете да ни задържите на повърхността?

— При скоростта, с която се покачва водата, след двайсет — двайсет и пет минути тя ще стигне до генераторите и ще направи късо. След това — не повече от десетина минути.

— Всеки момент ще дойде помощ. Отвори страничните врати за товарене, за да бъдат прехвърлени оттам ремонтните бригади и помпените съоръжения от военните кораби!

— Няма да е зле да побързат, иначе едва ли ще можем да им устроим прием за добре дошли.

Пит видя, че радистът му дава знак и тръгна към него по наклонената палуба.

— Възстанових връзка със „Сафо I“ — уведоми го радистът. — Ще те свържа с тях по телефона.

— „Сафо I“, тук е Пит, моля, обадете се.

— Тук Клинджър от „Сафо I“, или каквото е останало от нас.

— Какво ви е положението?

— Лежим на около сто и петдесет метра югоизточно от останките на парахода, носовата ни част е заровена в калта. Корпусът ни издържа на сътресението — все едно че се намирахме в биеща камбана — но един от люковете ни за наблюдение се пукна и се пълним с вода.

— Работят ли системите ви за поддържане на жизнените функции?

— Работят. Би трябвало да ни запазят читави за още известно време. Лошото е, че ще се удавим петнайсет часа преди да ни свърши захранването с кислород.

— Можете ли да излезете на повърхността сами?

— Аз бих могъл — отвърна Клинджър, — ударът ми отнесе само един зъб. Марв Пауърс обаче е в тежко състояние. И двете му ръце са счупени, а главата му е лошо сцепена. Той изобщо не може да стигне до повърхността.

Пит затвори за миг очи. Нямаше намерение да действа като Бог с живота на хората и да определя кой да бъде спасен пръв, кой — последен. Когато отвори отново очи, вече бе взел решение.

— Ще трябва да изчакате малко, Клинджър. Ние ще слезем при вас възможно най-скоро. Поддържай връзка с мен през десет минути.

Пит излезе на крилото на капитанския мостик и се вгледа във водата. Четирима водолази бяха скочили зад борда.

— Имам картина! — извика радостен Хоукър, когато екранът на един от видеомониторите светна.

Мониторът показваше изображение на огромна дупка, гледана от горната палуба за разходки. Подпорните колони се бяха срутили и палубите отдолу лежаха паднали навътре. Нямаше и следа от водолазите с костюмите ДЖИМ, нито от другите — от херметическата камера.

Студеният обектив на камерата виждаше само един кратер, обточен с уродливо изкривена стомана, но Пит изпита чувството, че гледа в зейнал гроб.

— Бог да им е на помощ! — смънка под носа си Хоукър. — Сигурно всички са мъртви.