Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (8)

8.

Станцията на граничната полоса все още вонеше, не само на амоняк и трева от пустошта, но и на нефт, гореща пластмаса и изгоряла изолация. Трайстин се закашля и изтри носа си. Ъгълчетата на очите му бяха възпалени и горяха, бедрото все още го болеше от натъртването, което бе получил при падането по стълбата за бедствени случаи.

Изпи остатъка от „Състейн“ в чашата и се изкашля, за да прочисти гърлото си. След това за втори път извика на екрана съобщението, което го очакваше, откакто станцията отново бе влязла в действие.

„Радвам се, че оцеля след случилото се. Освен това се радвам, че се случи с теб, а не с мен. Ултийна.“

Кратко и не особено мило, но все пак му стана приятно, че някой му е обърнал внимание, макар никога да не бе срещал лейтенант Ултийна Фрейър. Ала едно съобщение не беше достатъчно. Изпитваше нужда да разговаря с някого, особено с жена, която щеше да прояви съчувствие към проблемите му.

Бавно пое дъх, свърза се в комуникационната мрежа за цивилни граждани и опита да открие Езилдия. Този път тя бе излязла по-рано от кабинета си.

— Ферналдоа.

— Езилдия, обажда се Трайстин. Ще бъда в Клайсийн следобед на седмия ден от стандартния календар.

— И странстващият офицер на военна служба се нуждае от изпълнен с топлина и желание да го изслуша събеседник? След като се е обадил толкова късно?

— Този офицер на военна служба е именно човекът, чиято станция беше смазана от шест взвода възвращенци. И това се случи едва преди няколко дни. Бях особено зает, полагайки усилия да оцелея.

— Значи задигнахме цялото оборудване в околността, за да поправим точно твоята станция?

— Е, не беше чак толкова лошо… просто голяма част от предпазните щитове излязоха от строя, плюс около трийсет процента от инсталацията на системата за наблюдение и контрол.

— О… твоята станция беше четвъртата в списъка за ремонти. Не ни бяха останали прекалено много сили…

— Съжалявам, че се обадих по този повод.

— Трайстин… тези стандартни осем дни от календара бяха особено мъчителни.

— Зная, че са били особено мъчителни за теб. Що се отнася до мен… аз прекарах прекрасно свободното си време. Достави ми огромна наслада да пропътувам петдесет разтега в боен скафандър и то със скутер, чиято система за свръзка не работеше. Почти същото удоволствие изпитах, когато убиха техника и взривиха входа на станцията.

Тишината се проточи дълго.

— Съжалявам, Трайстин. Наистина ли беше толкова лошо?

— Ако си свободна на седмия ден от стандартния календар, ще ти разкажа в подробности. — Докато приказваше, Трайстин отново огледа екраните, за да се увери, че не пропуска нещо. Нямаше изрична забрана да използва мрежата за цивилни лица, ала връзката не биваше да продължава прекалено дълго.

— Бих могла да изляза малко по-рано. Да кажем в 17.00?

— У вас ли?

— Така ще бъде най-добре.

— Благодаря. Значи ще те видя тогава. Трябва да изключвам.

— Дежурен ли си?

— Разбира се.

— Трайстин… — Последва въздишка. — Ще се видим на седмия ден от стандартния календар.

Въздишката на Езилдия потвърди неудоволствието ѝ, че се е обадил по време на дежурство, ала и самият Трайстин бе уморен от неизречените ограничения, произтичащи от работата му. Беше му писнало от постоянните забрани, които изпълваха живота му — не задавай въпроси за това, не питай за онова, — особено когато човек беше действащ офицер на база от граничната полоса.

Трайстин въздъхна и отново провери всичко — екраните, системите за поддръжка, захранването с енергия, общото състояние на базата. Нищо не се бе променило, дори екраните с резултатите от анализа на тенденциите в развитието на метеорологичната обстановка не показваха нищо тревожно, макар че струпванията на облаци над източните райони на пустошта бяха по-големи от обикновено. Граничната полоса беше чиста, агрегатите за обогатяване на почвата, разположени на няколко разтега южно от станцията, продължаваха да я подготвят за засаждане на пълзящи растения. Перките на турбината осигуряваха четирийсет процента от необходимата за базата енергия, разходът на органично поддържащо вещество бе сведен до дванайсет процента.

Трайстин превключи и се свърза с информационната банка, сочеща разписанието за зареждане с гориво, но в отговор получи отдавна програмираното, все още необновено сведение.

— Лейтенант Десол, сър? — гласът беше на Хайсин, заместникът на Райла.

— Да? — попита Трайстин, чудейки се дали бързото намиране на заместник на Райла не означаваше, че обслужващият персонал се принася в жертва със същата готовност, както мисионерите на възвращенците. Все пак успя да пропъди тази мисъл от съзнанието си.

— Ще се наложи да изляза от станцията. Проклетият агрегат за предварителна обработка на почвата се е задръстил. Това означава, че трябва да изкарам скутера навън.

Трайстин съсредоточи вниманието си върху долния екран отляво, следейки картината на сателитния плотер. Ето го!

— Агрегатите са на осем разтега южно от базата и на около разтег навътре в наша територия. В тях ли е повредата?

— Да, сър. Доста време ще мине, докато се върна, и то в случай, че няма усложнения.

— Обади се, ако се наложи да останеш по-дълго. Използвай скутер номер едно. Системата за свръзка на скутер две не работи.

— Онзи, който докарахте от база Ален Изток Две ли, сър? Изглежда в по-добро състояние от първия, особено що се отнася до резервоарите.

— Само така изглежда, Хайсин. Тъкмо затова го използвах. Така и открих, че системата за свръзка е извън строя. — Трайстин поклати глава. Съвсем му беше изхвръкнало от ума да каже на техника за повредената система за свръзка. — Вината е моя. Не направих рапорт за това — не успях, защото не бяхме свързани в мрежата и забравих да впиша този факт в дневника, когато нещата се оправиха.

— Прието, сър. Ако успея да накарам почвените агрегати да заработят, ще прегледам свързочната система на скутера. Благодаря за информацията. Мразя да излизам навън, без да разполагам със система за свръзка.

— Същото се отнася и за мен.

— Вие всъщност сте неутрализирали шест взвода възвращенци, така ли, сър?

— Не съм ги броил. Хората от взвода, които почистиха станцията, ми казаха, че съм елиминирал неколцина от тях. Повечето си беше чист късмет. Не можах да видя кой знае колко, като се вземат предвид новите им предпазни скафандри.

— Кучи синове.

— Да.

— Прекъсвам връзката, сър.

— Прието.

Трайстин провери всичките системи по поддръжка на базата, код след код, сигнал след сигнал. Главните системи функционираха, ала някои по-малко критични участъци все още се нуждаеха от ремонт. Долната задна врата в Блок А не можеше да се затваря, не беше пристигнала новата врата за килия номер три в Блок Б. И двете нямаше как да бъдат сменени без нови рамки; и вратите, и рамките бяха поръчани в централното депо в Клайсийн, но не бе определена дата кога ще бъдат изпратени до станцията. Сигурно не беше чак толкова мъчно да се изработи рамка за врата, пък била тя и врата за контролния сектор на станция от граничната полоса. Но дали наистина беше така?

Трайстин поклати глава. Взводът техници твърде ефикасно бе възстановил предпазните щитове, целостта на станцията и оръжията, но по отношение на останалите предмети, които не бяха така нужни за функционирането и защитата на базата, бе проявил по-малка загриженост. Резервните части не достигаха, след като Контролният модул бе принуден да построи почти изцяло трите станции от западния дял на граничната полоса.

Бедрото все още го болеше и изпитваше някакъв сърбеж на натъртеното място. Започна да го масажира леко, след това спря. Масажът му напомни още по-силно за болката.

Х-х-ш-ш-тт! К-к-р-рак! Бурята над пустошта захвърли светкавица източно от контролната кула с достатъчна сила, така че първата вълна статично електричество се вряза във вградения нервен чип, преди механизмите на защитната система да я бяха обезвредили.

— По дяволите! Отвратителна буря.

Дали ставаше по-чувствителен към статичното електричество, или реакцията му се дължеше просто на умора? Дали медицинският преглед, който му предстоеше денонощие преди края на осемдневния стандартен календарен период, щеше да открие повишена чувствителност? И какво общо имаха медицинските прегледи със съществата от Фаркан? Та кой ли всъщност знаеше нещо за тях, освен че външният им вид бе забележително хуманоиден? Те живееха от дълго време насам някъде в центъра на галактиката и преди няколко столетия бяха демонстрирали с твърде убедителна военна мощ, че желаят да бъдат оставени на мира; допускаха единствено формални контакти. Силата им доказа, че желанието им трябва да бъде уважавано.

Коалицията Еко-Тек бе загубила само един кораб — според официалната статистика. Възвращенците бяха загубили почти сто кораба и един главен Храм в покрайнините, заедно с голяма част от селището Нови Салем — преди да осъзнаят това послание. Фарканите бяха демонстрирали почти неограничени възможности да унищожат всички планети, заети от Синовете на Пророка, преди възвращенците да разберат какво се очаква от тях.

Нима коалицията Еко-Тек трябваше да стори същото, за да спре ятата от кораби на възвращенците? Въздъхна. Това не беше негов проблем. Вероятно коалицията нямаше нито възможности, нито воля да унищожи цялостната нападателна система на враговете си. И все пак му се искаше тя да предприеме нещо, вместо офицерите от граничната полоса като него самия да седят, да чакат и да реагират на нападенията. Някой ден реакцията му може би нямаше да бъде така бърза.

Някога коалицията и възвращенците са били съюзници срещу безсмъртните… но това било твърде отдавна, още преди фарканите.

Намръщи се, осъзнавайки, че всъщност никога не беше виждал фаркан, не и лично. Ако се вярваше на холографските изображения, те имаха бледосива кожа и тъмна, стоманеносива козина — къса, щръкнала, покриваща изцяло телата им, освен около устата и единствената им ноздра. Бяха с по две червени очи и зъби, които приличаха на зеленикави кристали, израснали по краищата на широка уста.

Ветровете се засилваха, затова програмира трошачките, обогатяващи почвата, да продължат работата си, после отново прегледа информацията за енергийното състояние на базата и забеляза със задоволство, че турбината генерираше около шейсет и пет процента от необходимата мощност. Докато ветровете духаха с такава сила, консумацията на органично поддържащо вещество в клетките за гориво щеше да остане незначителна.

Клинг!

„До всички станции по Граничната полоса. Видеозаписът на Защитния контролен модул показва, че два параглайдера се готвят за приземяване. Параглайдерите са от нов тип, клас бета. Ще ви предадем вероятните координати на приземяването им. Състояние на пълна бойна готовност във всички станции по Граничната полоса. Защита две. Защита две…“

Трайстин провери координатите. Вероятното място на приземяване беше зад западния дял на граничната полоса; между него и възвращенците се намираше цялата централна равнина — около 1500 разтега. Всъщност това не беше чак толкова далеч.

Нови параглайдери клас бета! Сега възвращенците бяха взели тежко въоръжение от корабите-майки, вероятно изстреляни от Орум или някъде другаде преди около двайсет години. Какви ли кови машини за унищожение бяха разработили, с които щяха да ги нападат през следващите месеци и години? Някой друг трябваше да се тревожи за годините в бъдеще.

Х-х-ш-ш-т-тт!… К-к-р-е-е-кк! Трайстин само потрепери при поредния удар от статичното електричество и провери данните за метеорологичната обстановка. Голямата буря се придвижваше на запад и приближаваше база Ален Изток Три.

— Хайсин, тук лейтенант Десол.

— Едва ви чувам, сър… — Отговорът бе примесен с пращене, вероятно поради приближаващата буря.

— Към нас се приближава силна буря. Предполагам, че ще ни застигне след около час.

— Почти приключих. Този път повредата не беше чак толкова тежка. Трябваше да почистя акумулатора, захранващ системата за неутрализиране на токсичните вещества. Почвените агрегати сигурно са се натъкнали на лош участък тук.

— Прието. — Трайстин отново провери данните за метеорологичната обстановка; съвсем неочаквано бурята бе намалила скоростта си на движение. Това беше добре, защото Хайсин щеше да се прибере навреме в базата, но и зле, тъй като бавно подвижната буря се задържаше по-дълго време над станцията.

Предполагаше се, че бурите щяха да стават по-силни, защото по-голямо количество кислород и водни пари се натрупваха в атмосферата — това щеше да бъде в сила особено в местностите около граничната полоса, където се смесваха проявите на старото и новото на планетата. Беше свързано с наклона на хълмовете в края на високите равнини, а не със самата гранична полоса, макар че тя достигаше до пустошта.

След пет години Службите по преработка на почвата трябваше да повторят същия процес на западния континент и ситуацията щеше да стане още по-отчайваща.

Трайстин се изправи, заобиколи централния контролен пулт, протегна се и погледна през армираното стъкло на изток, където небето продължаваше да потъмнява.

Станцията все още вонеше на амоняк и трева от пустошта; той потри носа си, станал толкова чувствителен, че от досега направо изпита болка. Ала ноздрите го сърбяха и очите му продължаваха да се навлажняват. Избърса ги с ръкав и се върна при командното кресло.

Още веднъж провери четирите екрана, проследи с поглед как скутерът се изтегли от агрегатите за обработка на почвата, след това направи завой към станцията. Отпи глътка „Състейн“. Понякога му се струваше, че живее само с това високо калорично течно хранително вещество. Изкашля и прочисти гърлото си. Да, наистина понякога живееше точно така.

— Прибрах се в станцията, сър.

— Прието.

К-р-ре-е-кк! Кр-р-ре-е-кк! Пробождането в черепа, дължащо се на облаците, приближаващи откъм хълма към базата, го накара да потрепери, а ефектът от статичното електричество отново наруши връзката с комуникационната система.

Докато чакаше бурята да премине, за да се включи в системата, започна да следи с поглед четирите дяла на екрана. Усещанията му бяха притъпени, чувстваше се като сляп, поради това, че не притежаваше пряк достъп до мрежата и базовите системи. Пръстите се движеха далеч по-бавно от мислите му.

Навън беше тъмно, почти здрач — тежките облаци преминаваха над станцията. Предпазните щитове и стените не можеха да заглушат свистенето на вятъра, нито стържещия шум: тик, тик, тик — на песъчинките, които се блъскаха в армираното стъкло.

Кр-е-е-кк! Бурята изхвърли още една светкавица.

Трайстин се размърда в командното кресло и реши да възстанови връзката си с мрежата след преминаването на бурята. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да установи връзка и да претърпи провал, особено след като беше запознат, че високо енергийните вълни създават възможност за засилено разпадане на невроните — в малка степен, но необратимо.

Екранът, който показваше местността около станцията, продължи да потъмнява. Същото можеше да се каже и за портала от армирано стъкло, обърнат към хълмовете на изток. Поне турбините генерираха достатъчно енергия и обезпечаваха цялата станция, както и зареждането на помощните акумулатори.

Крек! Кр-р-е-к! Още две светкавици блеснаха в близост до граничната полоса, усилвайки светлината както в станцията, така и на екраните.

— Лейтенант, изключвам командните табла на системите за техническа поддръжка на базата — думите долетяха от високоговорителя, който се включваше автоматично, когато системата за свръзка не функционираше.

— Продължавай.

— Прието, сър.

Крек! КРЕК!

Не беше нужно Трайстин да поглежда червените светлини от таблото по поддръжка на базата, за да се досети, че последните мълнии бяха засегнали нещо, стори го само за да установи точно къде са нанесени щетите — кула номер едно за съхранение на оборудването. Отново си помисли, че самият той трябваше да предложи изключването на командните табла. Поклати глава.

Ако не му досаждаха възвращенците, правеше го проклетата планета. Пое глътка „Състейн“ и като докосна копчето на пулта с ръка, извика данните от метеорологичния спътник на екрана встрани от себе си. Според скенерите центърът на бурята беше отминал напред.

Крек-к!

Последното заключение не означаваше, че бурята е приключила с база Ален Изток Три, не и след като цялата станция се разтресе из основи.

Клинг! Този път звукът долетя от високоговорителя, тъй като вграденият нервен чип бе изключен. Трайстин поработи с компютърния терминал и изкара съобщението на екрана. Мразеше да е изключен от комуникационната система. В такива случаи работата му вървеше бавно и тежко.

„До всички станции на Граничната полоса. Контролният модул потвърждава, че два параглайдера, клас бета, са се приземили в близост до западния дял на Граничната полоса. В момента неутрализираме и двата глайдера. Ще ви изпратим координатите на мястото, където е извършено приземяването, както и приблизителния час на спускане на повърхността. Въведете състояние на пълна бойна тревога по западния дял на Граничната полоса. Защита едно. Защита едно…“

Трайстин отново поработи с копчетата по компютърния терминал и с клавиатурата, докато най-после откри координатите на приземяването — в отсрещния край на западните равнини, на по-малко от пет разтега във вътрешността на пустошта от запад.

Сви устни. Фразата „в момента неутрализираме и двата глайдера“ не му хареса. Нима Защитно контролният модул на Мейра също изпитваше затруднения с предпазните щитове на параглайдерите? И то по-големи затруднения от преди?

Крек-к! Интензивността на мълнията беше по-малка.

Трайстин продължи да следи с очи екраните на командния пулт, ядосан на сравнително бавното темпо, с което пръстите му се движеха по клавиатурата. И все пак екраните не го натоварваха прекалено много, а те, заедно с датчиците по поддръжката на станцията, бяха единствените функциониращи системи, докато бурята се носеше с гръм и трясък на запад, отминавайки база Ален Изток Три.

Силата на бурята намаля, светлината на следобеда се усили, Трайстин най-сетне се свърза в комуникационната система и подложи на проверка техническата изправност на базата. С това отново потвърди, че всички системи, с изключение на някои маловажни обслужващи звена на кула номер едно, бяха извън строя.

— Лейтенант, кула номер едно не функционира. Съвсем е излязла от строя.

Трайстин провери данните от метеорологичния спътник, но бурята вече се намираше на повече от десет разтега западно от станцията, при това беше започнала да затихва, преминавайки над местностите, обрасли по-плътно с пълзящи растения.

— Обстановката отвън изглежда спокойна, ако искаш да отидеш да направиш проверка на място.

— Прието. Скутер номер едно работи. — Техникът се засмя. — Винаги мога да се прибера в базата пеш. — По-близката кула се намираше на по-малко от разтег разстояние, затова Хайсин може би нямаше да излезе от обхвата на връзка, осъществявана посредством шлемофона.

Трайстин хвърли поглед на четирите екрана, но не откри никакви следи нито от бури, нито от възвращенци. Не, че чак толкова се доверяваше на скенерите, които откриваха възвращенците в мига, когато те практически връхлитаха върху станцията.

След това използва мрежата, за да прегледа постъпилите съобщения, но те бяха съвсем банални.

Хайсин не беше престоял в кулата повече от десет минути, когато му се обади:

— Лейтенант, всичките кабели в контролните кутии са се стопили. Последната мълния по време на бурята е претоварила инсталацията и… — гласът му затихна. — … Не съм виждал подобно нещо от доста време насам.

— Смятам, че напоследък се случват твърде много неща, които не сме виждали от доста време насам. Направи каквото можеш.

— Прието. — Трайстин видя как Хайсин отново влезе в скутера и пое обратно към станцията. Оставаха още два дни до пътуването му до Клайсийн. Макар че му предстоеше медицински преглед, той наистина бе готов за малка почивка.

Клинг!

„За сведение на всички станции по Граничната полоса. Нападението на възвращенците е отблъснато от база Ален Запад Пет. Станциите от западния дял на Граничната полоса да запазят състояние на пълна бойна готовност. Защита едно. Защита едно…“

Трайстин поклати глава. Пореден период на напрегнато бдение за офицерите на западния сектор. Отблъскване на нападението далеч не означаваше неутрализиране; смисълът на подобна фраза беше, че възвращенците разполагат с тежко въоръжение. А това на свой ред означаваше неприятности.

Размърда се в креслото, за да елиминира напрежението върху нараненото си бедро, след това провери екраните пред себе си, дори огледа данните, подавани от скенерите с далечен обхват, правейки кратък оглед на положението на запад, но всичко оставаше спокойно; пък и не можеше да очаква, че възвращенците незабавно ще прекосят равнините.

Вдигна чашата „Състейн“, погледа я, после я остави на място, без да отпие. Вече беше напрегнат, а когато човек работи прекалено напрегнат и е включен в комуникационната система, обезателно получава рецепта за лекарство против главоболие.

През последните две седмици бе изтърпял достатъчно главобол.