Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (55)

55.

Трайстин се раздвижи върху твърдата пластмасова седалка. Тя наистина не беше удобна, но сивият пилотски костюм, който го очакваше в търговския кораб, изглежда нямаше да му създаде проблеми. Втори подобен костюм бе сгънат в чантата му. В света на търговските космически кораби човек трябваше да носи пилотски костюми само на кораба.

— Къде сме? Как ще извърша транслация, за да изляза оттук? — обърна се Трайстин към майора, който седеше до него в малката трапезария и наблюдаваше единствения екран. От него се виждаше как търговският кораб се приближава към малко по-светло петно в центъра на мрака, където той очевидно се стремеше да пристигне.

— Не е необходимо да знаете това. Координатите са подадени в транслационната система на кораба и ще се заличат, след като извършите първата транслация.

Трайстин кимна. Според описанието на задачата му трябваше да се завърне, преминавайки през Фарка, на външната контролно-орбитална станция в Чевел — или като втори вариант — в станцията на Сафрия. За което бе нужно да разполага с одобрение от страна на фарканите. Това обясняваше някои неща: щом фарканите бяха позволили на разузнавателното управление да прикрива свои кораби, връщащи се в звездните системи на коалицията, значи извънземните я покровителстваха в известна степен. Възможно беше и друго обяснение — фарканите изпитваха остра нужда от нещо. Но какво беше то? И защо? Трайстин все още не можеше да намери приемлив отговор.

Можеше да си обясни защо запазваха в тайна координатите на изходния пункт на мисията му. Така не би могъл да издаде нещо, което не знае. Всъщност не знаеше нищо повече от всеки друг офицер на коалицията, с изключение на това, че съществува система за обучение на шпиони, действаща на принципа „потапяне в обстановката“. Освен това му бе известно, че някои от шпионите бяха убийци.

Не знаеше точните координати на нито една от разузнавателните бази, нито чина на офицерите, които ги управляваха. Трайстин се засмя. Възвращенците можеха да го разкъсат на парчета и едва ли щяха да научат нещо повече от онова, което вече знаеха. Тактиката на коалицията беше много по-проста. Не бе нужно да използват улесняващи самоубийството устройства и органични експлозиви с подчинените си офицери.

Мисълта, че трябва да извърши убийство, все още го безпокоеше. И все пак… висшият офицер имаше право. Ръцете на Трайстин вече бяха изцапани с кръв. Убийството на някой адмирал, макар и да бе постъпка, присъща на страхливец, едва ли можеше да се сравнява с терористичен акт, при който умираха невинни хора.

Майорът, който подобно на всички останали офицери от разузнаването извън сградата на Щаба не носеше значка с името и военните си отличия, го погледна объркано, но нищо не каза.

— Трябваше да се досетя. Бих могъл да издам всичко, което зная, но то няма да бъде нищо ново за възвращенците.

— Ние предпочитаме да не го правите — тонът на майора беше сух.

— Аз също. Но вие бездруго не оставихте никакви улики, които човек би могъл да използва срещу вас.

— Надявам се, че е точно така.

Малката орбитална станция приличаше по-скоро на огромен къс скала, отколкото на станция. Всъщност наподобяваше твърде много възвращенски троид. Трайстин и майорът изчакаха, докато търговският кораб се свърже с вътрешната херметизационна камера.

— Смяна в захранването.

Вместо след гравитацията на кораба да почувства нормално привличане, Трайстин установи, че гравитацията на станцията е минимална. Това накара стомаха му да се покатери към гърлото. Той взе чантата си и излезе заедно с майора от търговския кораб — не видя нито пилота, нито друг член от екипажа. Озова се в станцията, като внимаваше да не подскача заради минималното привличане. До търговския кораб остана само един техник, облечен в скафандър, като пластината пред очите му не позволяваше на външния наблюдател да види какви са чертите на неговото лице.

Когато напуснаха палубата на хангара, Трайстин се олюля, озовал се в коридора, където гравитацията беше нормална.

— Първата ви спирка ще бъде в отделението на техниците — обяви майорът. — Те ще направят последен оглед на скафандъра ви — той е стандартен тип, ползван от пилотите на търговските кораби. Автентично производство на хинджите. Можехме да използваме и скафандър, изработен от арджентите, но скафандрите на хинджите са по-често срещани и по-добре съответстват на възложената ви мисия.

В голямото помещение ги очакваше само един техник. Скафандърът беше сложен върху празен работен тезгях.

Трайстин бавно го облече и внимателно провери всеки участък. Отдели особено внимание на уплътнителите и връзките между отделните сектори. После взе шлема и се навъси.

— Зная, братко — каза техникът. — Единствената лоша черта на скафандрите на хинджите е ограниченото зрително поле.

След като провери скафандъра и техникът направи малки допълнителни регулации по него, Трайстин го съблече и го сложи в отделен куфар. После се отправи след мълчаливия майор към друга херметизационна камера. От нея видя подобен на луковица космически кораб, кацнал върху плосък стенд при минимална гравитация. Корабът очевидно побираше повече товар от корвета и по-малко от боен кръстосвач. Около стенда на кораба и до вратата на херметизационната камера бяха издигнати парапети.

— Това е стандартен търговски кораб на възвращенците, произведен от фирма на хинджите в съответствие с възвращенските стандарти. Направили сме няколко незначителни модификации с оглед на нашата цел. — Майорът направи знак, след което се показа друг техник, облечен в кафяво, подобно на гащеризон облекло, което не оставяше никакви спомени у наблюдателя.

— Бихте ли показали кораба на нашия брат?

— Да, сър.

Майорът наведе глава към Трайстин.

— Беше истинско удоволствие да се запозная с вас, братко. Желая ви успех. Разполагате с неограничено време, за да се запознаете с кораба. Техникът ще отговори на всичките ви въпроси. Когато станете готов за излитане, използвайте стандартните контролни честоти и им кажете, че сте готов.

Очевидно Трайстин вече бе видял толкова от базата, колкото му бе позволено да види.

— Какво е положението с хранителните припаси и предметите от първа необходимост?

— Корабът „Пакуаврат“ е зареден с всичко, което ще ви бъде нужно.

— Къде е екипажът?

— Търговските кораби с такива размери имат само един пилот. Правилата за сигурността на полетите, изискващи по-голям брой пилоти, се отнасят за по-обемните космически кораби, превозващи пътници. — Майорът наклони глава.

— Мир вам — каза Трайстин.

— Бог да възнагради с мир и вас.

Техникът чакаше.

— Покажете ми онова, което трябва да зная — усмихна се Трайстин.

— Това вероятно е повече, отколкото самият аз знам, братко, но да опитаме. Ще започнем с двигателите и транслационната система.

Трайстин последва техника към задната част на кораба, като се мъчеше да не подскача при ниската гравитация. Той слушаше и гледаше, докато спътникът му премина през прекадено сложен списък от процедури за подготовка на самия полет, след това двамата се върнаха в пилотската кабина. В нея имаше две кресла, но само едно контролно табло пред креслото вляво.

— Стандартната контролна апаратура се намира тук. Ако желаете, можете да преминете към ръчно управление. Комуникационната мрежа е наистина проста, в сравнение със стандартите както на коалицията, така и на възвращенците. Ако искате пълен достъп до мрежата, използвайте командата „Пълен достъп“. Системата реагира единствено на команда, подадена от стандартен вграден нервен чип. — Техникът се засмя. — Доброто на всичките вградени нервни чипове, използвани от военното командване, е, че са органични. Няма да задействате никаква алармена система. Бившите военни пилоти на хинджите винаги го правят.

Техникът вирна брадичката си, сочейки командното, табло.

— Спецификациите на товара са подадени в мрежата.

— Друго нещо?

— Само едно. — Техникът, облечен в обикновен кафяв гащеризон, дръпна някакъв лост край екрана вдясно. Отвори се малък панел върху повърхността на стената и разкри един-единствен превключвателен механизъм. Горната позиция на превключвателя беше маркирана с буквата „С“, а долната — с буквата „З“.

— Братко, това е най-важният механизъм на целия кораб.

Трайстин зачака.

— Буквата „С“ означава „синьо“ — тоест, когато сложите превключвателя в тази позиция, двигателите се настройват съобразно скалата на възвращенците и оставят съответните сини следи по екраните на корабите; „3“ — „зелено“ — двигателите работят в съответствие със скалата на коалицията и видимите следи на кораба по екраните са зеленикави.

Ако забравеше това, Трайстин бе загубен. Той докосна лостчето, опипа превключвателя, съсредоточи се върху току-що чутото. Най-сетне го придвижи в долна позиция. Намръщи се, вдигна го отново срещу буквата „С“, но остави панела отворен.

— Това е всичко, което ми идва наум — каза техникът. — Имате на разположение неограничено време, разгледайте всички системи на спокойствие.

— Ще го направя.

Трайстин изпрати техника до херметизационната камера на кораба и я затвори, след като мъжът в кафявия гащерозон се прехвърли върху палубата на хангара. Отвори куфара, в който бе прибрал скафандъра си, сложи го на лавицата до задната стена в пилотската кабина, после прибра празния куфар в шкафа под лавицата. Върна се в тесния квартердек, занесе чантата с дрехите си в малката каюта и я остави на етажерка, която бе снабдена с придържаща багажа мрежа.

След това отиде в кухнята на кораба и потърси дали някъде има самовар. Нямаше. Реши, че докато чака водата да се затопли в малката тенджера, ще прегледа товарното отделение. След около десетина минути спря огледа си и поклати глава. Товарът наистина беше такъв, какъвто го бяха инструктирали, че ще бъде — микроелектронни компоненти, ала всичките каси бяха маркирани с печати на хинджите.

Трайстин провери уплътнителите, затваряйки входа към багажното отделение и се върна в кухнята, където отново хидратира предварително дехидратираното ядене. Телешкото беше прекалено сухо и тежко, ала стомахът му се чувстваше далеч по-добре, когато се върна в пилотската кабина и се включи в мрежата.

Според вградения му нервен чип бяха изминали почти три часа, докато се почувства удобно и привикне с бордовите системи — макар че бяха подобни и далеч по-прости от тези на тренировъчната корвета или на „Уилис“.

Най-сетне Трайстин премина през предварителната процедура преди излитане, доколкото това му беше възможно във вътрешната херметизационна камера.

— Контролен модул, говори „Пакуаврат“. Готов съм за излитане.

— „Пакуаврат“, намалете гравитацията на кораба до нула.

— Гравитацията на кораба е нула.

— Отваряме херметизационните камери на хангара. Не задействайте двигателите, нито турбореактивните дюзи, без да сте получили указание за това.

— Разбрано. Няма да подавам енергия към двигателите, нито към турбореактивните дюзи, докато не получа указание за това.

— Съобщението ви е прието.

Трайстин използва датчиците, за да наблюдава как вратата на външната херметизационна камера се отвори. След това подвижният стенд, върху който стоеше „Пакуаврат“, премести бавно кораба към мрака, обхванал цялото пространство зад отворената врата.

— Започнете излитане.

Стомахът на Трайстин се сви мъчително под слабия натиск на управляемите гравитационни полета, ала вниманието му остана съсредоточено върху мрежата и показанията на датчиците, докато търговският кораб бавно се издигна над астероидната станция.

След това херметизационната камера се затвори.

— „Пакуаврат“, кораб на хинджите, имате разрешение да продължите по начертания курс.

— Потвърждавам съобщението ви, контролен модул. — Трайстин за малко не използва фразата „Прието“, вместо „Потвърждавам съобщението ви“ — изречение, до което прибягваха пилотите на възвращенците. Той поклати глава и препрати енергията към двигателите.

Екранът за изобразяване на външната обстановка показваше съвсем инертна система — върху дисплея с фина настройка не се виждаше нито една следа. След броени минути щеше да бъде невъзможно да открие местоположението на астероидната база.

Поемайки дълбоко дъх, Трайстин бавно подаде енергия към двигателите, докато те заработиха със 75 процента от мощността си — максималното натоварване на двигателите, което можеше да си позволи пилот на търговски кораб, като се вземеше предвид огромното количество на изразходваното гориво, както и претоварването на системата за енергийно захранване.

Докато „Пакуаврат“ набираше ускорение, насочвайки се към свободната от прах зона, Трайстин продължи да наблюдава внимателно данните, подавани от датчиците… като се опитваше се да прогони от съзнанието си мъчителния въпрос: по какъв начин убийството на висш административен ръководител — адмирал — щеше да помогне на коалицията?

По какъв начин дори серия убийства биха могли да спрат безкрайния поток от кораби-троиди, танкове и военни мисионери, твърдо решени да смажат коалицията?

Но, отново се питаше печално Трайстин, щом непрекъснатите военни успехи на коалицията не бяха успели да спрат възвращенците, то може би наистина беше по-добре да опитат нещо друго. Каквото и да било друго, вместо да печелят почти всяка битка, а да загубят войната като цяло.

Той пак се навъси. Да предположим, че опитът за убийство в столицата на вражеските звездни системи успееше — имаше ли вероятност да оцелее, имаше ли сигурен път за връщане? Наистина ли командването щеше да се загрижи чак толкова за него?

Не, разбира се. Въздъхна. В последна сметка онова, което той в действителност изпитваше, не интересуваше никого, освен самия него. Пък и нямаше кой знае колко алтернативи на поведение. Ако отвлечеше кораба и се опиташе да го изведе извън пространството, контролирано от коалицията, щяха веднага да му лепнат клеймо, че е крадец или щяха да го идентифицират като шпионин на коалицията. А можеше да свържат името му и с двете споменати по-горе определения… Това по всяка вероятност означаваше или смърт, или да прекара остатъка от младия си живот зад някои много дебели решетки.

Освен това, каза си Трайстин, Юнкла беше изтъкната военна фигура сред възвращенците, войната кипеше навсякъде, Саля беше мъртва — а тя бе далеч по-малко милитаристично настроена от възвращенците. Значи се налагаше да свърши възложената му задача, освен това трябваше да оцелее — дори само за да ги ядоса. Но… при мисълта за убийството стомахът му отново се сви на кълбо.