Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (25)

25.

Трайстин провери скафандъра си, както и уплътненията на шлема, придържайки се о парапета във вътрешната страна на входно-изходния ръкав.

Нисичката фигура в боен скафандър се насочи към него с бързи подскоци, удаващи се с лекота на онези, привикнали на минимална гравитация. Той забеляза отличителните знаци на подкомандир — макар че всички инструктори бяха с чин най-малко подкомандир и бяха осъществили повече от две пътувания с бойни кораби, — след това погледът му спря на тъмната коса и едва тогава видя името на жената — Дю Валия.

— Вие ли сте лейтенант Десол? — Тя спря с лекота и го погледна, тъмните ѝ очи подхождаха добре на цвета на косата, лицето ѝ имаше достатъчно правилни черти, за да бъде наречено привлекателно, с изключение на наблюдателния ѝ, напрегнат поглед. Защо ли всички привлекателни жени имаха такива проницателни очи? Или може би го привличаха единствено проницателните жени.

— Да, командире.

— Ще направим упражнението с кораб номер десет, лейтенант. Готов ли е скафандърът ви?

— Да, командире.

— За начало ще извършим тъй наречения предварителен оглед на кораба, след това ще преминете през инструктаж, след като сте имали възможност да се запознаете с усещанията, предизвикани от функционирането на системите.

— Да, командире.

— Някои пилоти смятат, че не е нужно да се преминава през предварителния оглед на корветата, особено ако вие сте единственият човек, който я управлява при всеки полет. Това вероятно е истина. Какво толкова би могло да се случи в космоса по време на едно средно статистически взето излизане на кораба? Но от друга страна животът на пилота винаги е поставен на карта, а предварителният оглед трае само половин час. Нима искате да рискувате живота си, спестявайки половин час стандартно време, особено когато транслационната грешка при истински полет може да се окаже няколко дни?

Логиката на подкомандир Валия беше убедителна, ала тези периоди от половин час се натрупваха и скоро се превръщаха в дни, а той нямаше винаги да има на разположение дни наред.

— Е, разбирам, че тези малки упражнения, гарантиращи сигурността ви, се натрупват и понякога може би изпитвате чувството, че нямате достатъчно време…

Трайстин потисна желанието си да изстене. Нима всички те можеха да четат мислите на човека?

— … така че най-добрата политика, както вече съм установила, е да правиш всичко, когато е възможно — ако въобще е възможно все пак. Но по време на истинската мисия, когато наистина нямате време, вие вече сте обърнали всички дребни наглед подробности във ваша полза — подкомандир Дю Валия поклати глава, но късата ѝ буйна коса въобще не потрепна.

Трайстин кимна.

— Зная, че сте запознат с поредността на операциите по време на предварителния оглед и сте се упражнявали с уредите в тренажорното отделение през последните шест месеца, но човек се чувства различно, когато е в състояние на безтегловност и се носи във всички посоки. — Командир Дю Валия се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Започвате с уплътненията в херметично затварящите се камери, още преди да сте се отправили към изпълнение на упражнението. След като облечете бойния си скафандър и го затворите херметично, отивате във външната странична камера. Зная, че тя е част от станцията, а не от корветата, но… би могло да попаднете в неловко положение — дори може да стане още по-лошо, — ако херметизационната камера направи засечка, а вие останете отвън, в космоса. Зареждането на камерата с въздух като правило възпрепятства това. Естествено, губим част от годната за дишане атмосфера, но като се вземе предвид, че вие самият представлявате почти милиард креда, вложени в обучението ви, малко загуба на въздух е наистина евтино струваща застраховка…

Трайстин слушаше как Дю Валия повтаря всичко, което бе изрекла досега — без да направи ни най-малко отклонение, като че самата тя бе написала инструкциите за провеждането на предварителния оглед. А може би наистина ги бе написала. Струваше му се, че всички инструктори са експерти в дадена област… и същевременно разбираха от всичко.

— … ясно ли е?

— Да, командире.

— Добре. Започвайте. Аз ще ви наблюдавам. Този път можете да ми задавате въпроси, без да бъдете наказан за тях, но ако забравите нещо и ви се наложи да ме попитате по-късно, няма да ви позволя да го забравите. Сега… вие излезте пръв.

Трайстин затвори херметично скафандъра си и задейства вградения си нервен чип.

— Проверка на комуникационната мрежа, командир.

— Проверката е извършена, лейтенант.

Тренировъчните корвети бяха разположени предимно в тежки, укрепени докове от композитни материали, извън мрежата от входно-изходни ръкави и херметизационни камери. Тъй като Чевел Бета беше огромен скален къс с минимална гравитация, създаването на изкуствено привличане извън станцията би било истинска загуба на енергия.

Спомняйки си какво бе чул на досегашните инструктажи, щом излезе през тясната врата, Трайстин незабавно завърза еластичното въже към пръстена, монтиран в ниша край входа на корветата.

На пръв поглед отпуснала се безпомощно върху дока, корвета ВСТ-10 приличаше по-скоро на надут до половината метален балон, отколкото на космически кораб.

— Добре. Никога не забравяйте да прикрепите въжето към пръстена. Можете да усложните до крайност положението си, ако ви се наложи да използвате джетовете-совалки. Тук те имат достатъчно висока мощност, за да изхвръкнете в космоса — гласът на командир Дю Валия звучеше глухо от високоговорителя на скафандъра.

Трайстин бавно се издърпа до корпуса на корветата, отбелязвайки множеството панели, които бяха заменени с по-нови, както и следи от многобройни ремонти — драскотини около издатините, под които бяха монтирани датчиците, и тежките слоеве пластмаса върху топлинните щитове. Като следваше инструкциите, той направи визуален оглед на помощните двигатели, осигуряващи посоката на полета, прегледа дюзите, регулиращи тягата на кораба. Дори избягна преминаването/ пресичането с подскоци на пространството зад дюзите.

— Налага ли се някой път пилотът да провери техническото състояние на двигателите? — попита.

— Не, освен ако не сте инженер. В случай че сте, би трябвало предварително да херметизирате кораба и да изключите мрежите за вътрешна комуникация, така че никой да не бъде в състояние да използва част от мощността. Но и когато всички тези условия са налице, самата аз не бих го направила. Дори случайно откъсналите се от потока йони с усилена скорост на движение са достатъчни, за да разпръснат вас и скафандъра ви навсякъде из кораба. Освен това какво би ви донесъл подобен оглед на двигателите?

Вътре в шлема Трайстин кимна с глава. Тъп въпрос, но понякога той задаваше такива въпроси, независимо че се стараеше да не го прави.

След като предварителният оглед завърши, те използваха херметизационната камера, за да влязат във входно-изходния ръкав, после преминаха в херметизационната камера на кораба, все още облечени в защитните бойни скафандри. Трайстин освободи механичните подпори; сега корабът бе задържан на място единствено от магнитните поддържащи дискове.

Лейтенантът провери дали налягането е в рамките на нормалното, включи отоплението и вдигна шлема си. От устата му се появи пара сред студения въздух; до ушите му долетя слабото бръмчене на вентилаторите, които бавно вкарваха топъл въздух в кораба.

Свали скафандъра си и го сложи на определената за него лавица. Командир Дю Валия постави своя на съседната — използвана от техника в стандартната бойна корвета.

Трайстин започна предварителния оглед на вътрешността на кораба, като се отправи към задната част на корветата, където отвори панела, осигуряващ достъп до долната палуба.

— Какво става, когато панелът направи засечка? — попита командир Дю Валия.

Трайстин я изгледа неразбиращо. Нито беше чел, нито бе чувал нещо за входно-изходни панели, претърпели засечка. След това хвърли поглед към полуотворения панел. В четирите му ъгли имаше четири вдлъбнатини, в които бяха навити четири шестоъгълни винта. Той надникна към тях и отговори:

— Не зная, командире. Струва ми се, че човек би могъл да повдигне целия панел, ако отстрани винтовете.

Дю Валия се усмихна.

— Получавате червена точка за бързото си мислене. Отговорът е точно такъв. Подобен въпрос не се среща в изпитните конспекти, но веднъж аз изпаднах в сходна ситуация. Много неприятно положение. Направих точно онова, което предложихте вие. Дори нося гаечен ключ — и тя го измъкна от торбата, прикрепена на кръста ѝ. — Предлагам да си вземете и вие. Макар че не бива да го използвате при този панел. Ако има някаква гравитация, целият панел ще се изсипе върху конвертора. В случай че няма такава, масите на отделните елементи са прекалено големи, придвижват се бавно и проявяват тенденция да се плъзгат назад, където ще огънат или ще срежат кабелите на системата за контрол на полета.

Трайстин потрепера.

— Най-доброто нещо, което бихте могли да направите, е да повикате група техници за щателен преглед на корветата, защото всеки кораб, чиито врати правят засечки, е истинска клопка. Разбира се, в действителност не бихте могли да постъпите така. Тогава, какво ще направите?

Трайстин зачака.

— Въобще няма да се занимавате с панела — продължи Дю Валия. — Вместо това използвайте гаечния ключ, за да махнете капака на вентилационната шахта. Той се намира точно между транслационния двигател и конвертора за акумулаторите — тя посочи метална пластина на палубата, разположена пред входа на корветата. — После преминавате през шахтата, тя е направена от пластмаса и отстранявате капака пред входа от другата страна. Един стар техник ми го показа. — Инструкторката замълча. — Действайте, лейтенант.

Трайстин плъзна по специалния жлеб панела, осигуряващ достъпа до кораба, и се спусна на долната палуба. Тази корвета ВСТ-10 изглеждаше по-амортизирана дори от износените тренажори. По-амортизирана, по-голяма, по-истинска. Миризмата на загрята и студена пластмаса, на озон, проникнала в стените и уредите, и едва доловимият аромат на машини и масло се промъкнаха в ноздрите му. Макар че главните системи буквално нямаха движещи се части, много от подсистемите имаха — например системите за отопление и вентилация, както и механизмите, зареждащи единственото оръдие за стрелба с торпеда.

Командир Дю Валия мълчеше и просто наблюдаваше как лейтенант Десол премина методично през всичките процедури, необходими за подготовката на същинския полет, започвайки от секцията за захранване с енергия и така напред, докато стигна до пилотската кабина.

— Продължавайте. Сложете си предпазните колани. Дю Валия стоеше до креслото на техника, монтирано в тренировъчните корвети — чрез него се извършваше контрол над изпитвания пилот и същевременно се следяха данните за техническото състояние на кораба. Трайстин не можеше да разбере как инструкторите успяваха едновременно да обучават, да следят как се справя курсистът и да наблюдават техническите данни, подавани от индикаторите. Достатъчно трудно му беше да пилотира тренажор, а сега трябваше да управлява истински кораб.

Когато Трайстин закопча предпазните колани и седна в пилотското кресло, инструкторката извади електронен куб, съдържащ данните за задачата, която той трябваше да изпълни.

— Това е типичен куб, даван на пилота при всяка военна мисия — в него се съдържа цялата информация, от която се нуждаете. Информацията има същия характер като онази в тренажорните системи. Дисплеите са същите, но очевидно корветите не могат да бъдат свързани с тренажорното отделение в станцията. Единственото нещо, което не ви задължаваме да извършите до последния ваш тренировъчен полет, е да направите истинска транслация. В транслацията няма нищо особено, освен схемата, по която се извършва. Ако правехме много транслации по време на обучението, никога нямаше да успеем да ви обучим — не и без това да ни отнеме три пъти повече време, от онова, което сте прекарали на Чевел досега. По време на истинските мисии е възможно да получите електронния куб със задачата си няколко дни предварително — така ще имате време да я проучите; ала той може да попадне в ръцете ви точно преди да сте си сложили предпазните колани. Действаме според сценария за най-лошия възможен случай — че никога няма да разполагате с необходимото време. — Дю Валия му подаде куба. — Имате петнайсет минути преди излитане.

Трайстин постави куба в четящото устройство, раздвижи се малко повече от необходимото в почти нулевото притегляне на корветата, за да накара вътрешностите му да се поотпуснат.

След това се зае да задейства енергийната система, като спазваше последователността на процедурите — стъпка след стъпка. Отпусна се едва когато гравитацията на кораба достигна нормалните си стойности и стомахът му се успокои.

Едва тогава проучи информацията в куба… и успя да се сдържи — не изстена с глас. За да пести гориво и да удължи действието на системата за енергийно захранване, трябваше по време на цялата мисия да поддържа гравитацията на стойност 0,2 g. Трябваше да навлезе с корветата във вътрешността на пояса Оорт и там да открие стар, вече негоден кораб на възвращенците. Корабът беше истински, вероятно поставен на това място за целите на обучението.

Докато Трайстин проучваше задачата си и правеше необходимите изчисления, очертавайки схемата на полета върху командния пулт, инструкторката се разположи в креслото на техника и сложи предпазните колани. За разлика от самолетите в древността или съвременните увеселителни глайдери, нямаше никакво значение къде щеше да седне инструкторът — данните за навигацията на кораба и показанията на датчиците се предаваха по комуникационната мрежа на корветата.

— Готов ли сте, лейтенант?

— Да, командире.

— Тогава нека изведем кораба оттук.

— Контролен модул Бета, тук е „Труден път“ 10. Молим за линия за излитане — Трайстин повика командния пулт на дока чрез екрана, очертал се в съзнанието му, и зачака линия. Когато я получеше, щеше да демагнетизира последните опори, които придържаха корветата към дока.

— „Труден път“ 10, ще получите линия за излитане, след като представите кода на вашата мисия.

Трайстин направи гримаса. Е, контролният модул учтиво му напомняше какво трябва да извърши. Той огледа набързо входните данни за мисията си и светкавично изпрати кода по мрежата.

— Контролен модул, тук е „Труден път“ 10. Кодът на мисията е „Поле с комуникационна мрежа“. Цифровото му изражение е Чарли едно-нула-три-едно-четири.

— „Труден път“ 10, разполагате с линия за излитане.

Трайстин изпита желание да изтрие чело с ръка, ала не го стори; вместо това демагнетизира опорите и задейства помощните двигатели, с които щеше да отдели корветата от мястото ѝ на дока.

Навигационните сигнали заляха екрана, изобразяващ външната обстановка, екранът в съзнанието му също бе изпълнен с разнородна информация, в резултат на което се получи двоен образ. Едва тогава Трайстин успя да прегледа стойностите на мощността и данните за акумулаторите. Припомняйки си съвета на командир Фолсъм, той позволи на началната мощност в системата за енергийно захранване да спадне, вместо да черпи енергия от акумулаторите.

Докато изследваше постъпващите директно в нервния му чип данни, лейтенант Десол усети как корвета BCT-10 се издигна, отдели се от опорите си и излетя от Чевел Бета. Също така почувства, че униформата му се е навлажнила от пот, а едва бе започнал изпълнението на мисията си.