Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (28)

28.

Докато очакваше совалката да го отведе до орбиталната станция Чевел Алфа, Трайстин погледна заповедта, първият екземпляр от която вече беше изцапан с петна от непрекъснато разглеждане. След това погледът му пробяга по отличителните знаци, напомнящи древни криле, прикрепени към туниката над името му. Все още не можеше да повярва, че са там. Едно от нещата, които му помогнаха да го стори, беше очевидното увеличение в заплатата, макар че забележката, обясняваща увеличението, действаше отрезвително — „допълнително заплащане поради повишен риск“. Разбира се, това щеше да увеличи преводната сметка на неговия Пилотски тръст. Той поклати глава и погледна още веднъж към първия екземпляр от заповедта.

„… на 15 Куинт 791 година или в близките около тази дата дни… явете се в Медицинския център в Камбрия за медицински преглед и разговор с представител на цивилизацията на фарканите… След завършването на домашния отпуск, не по-късно от 30 Куинт, се явете в орбиталната станция на Пердия. Очаквайте пристигането на военния кораб «У. Ц. С. Уилис», където ще поемете новата си задача като пилот… Явете се пред военния командир на орбиталната станция за поемане на временни задължения, ако това е необходимо…“

Накратко — първо трябваше да премине през още един медицински преглед, непосредствено след прегледа, направен на всички нови пилоти след завършване на обучението. Нямаше да командва самостоятелно дори корвета, щеше да бъде вторият офицер на лек военен кръстосвач. Ала можеше да бъде и по-зле. Можеше да го изпратят да бъде помощник-командир на транспортен военен съд, превозващ войски, или втори офицер на товарна совалка с цивилно предназначение. А докато очакваше пристигането на кораба си, командирът на орбиталната станция щеше да му възложи всички възможни неприятни и досадни задачи, които възникнеха в базата.

Трайстин сгъна копията от заповедта и ги пъхна в малката кутийка до съобщението от баща си. Елсин Десол, баща му, молеше Трайстин да го уведоми кога завършва обучението му, дали ще ползва домашен отпуск и кога. Елсин беше добавил и една загадъчна фраза — че не е нужно да се тревожи — и именно тя предизвикваше тревогата на Трайстин. Защо хората винаги ви казваха да не се тревожите? Въпреки това бе изпратил съобщение до дома, питайки се дали то ще пристигне преди или след него. С тези транслационни грешки човек никога не можеше да бъде сигурен, макар че отпътуването от Чевел Бета му бе отнело повече от седмица, изпълнена ту с периоди на бързане, ту с досадно изчакване. Тогава бе преминал през редовния медицински преглед след завършване на обучението, както и през процедурата за калиброване на вградения нервен чип.

До краката му имаше три чанти — двете, които бе донесъл със себе си, и третата със скафандъра и униформата му на пилот. Погледна към таблото, отразяващо пристигането на военните кораби, но на него все още липсваше информация за пристигането на совалката.

Чувал бе за много от военните кораби на коалицията, но „Уилис“ не беше сред тях. Затова издири информация за името на крайцера. Кимбърли Уилис бил командир на групата корвети по време на нападението на системата Хармония и почти без никаква помощ бе унищожил бойния кръстосвач на възвращенците „Махмет“. Според някои от военните експерти, анализирали развоя на битката, унищожаването на „Махмет“ бе осигурило успеха на силите на коалицията — ако можеше да се приеме за успех факта, че по-малко от двайсет и пет процента от корабите на коалицията се бяха върнали и нито един от тези на възвращенците не беше оцелял.

Трайстин не бе сигурен дали би могъл да попадне след транслация в непосредствена близост до вражески кораб-майка — никак не бе сигурен.

— Накъде ще пътуваш? — Ултийна Фрейър прекоси отделението, предназначено за спирка на совалката и тръгна към него.

Трайстин все още се възхищаваше на походката и ума ѝ, макар че без да знае защо, зае отбранителна позиция.

— Към Пердия, а ти?

— Ще посетя Аркадия, но имах предвид къде си разпределен за изпълнение на следващата задача.

— О, на кръстосвача „Уилис“. Ами ти?

— Главен офицер, главен механик и всичко останало на бойната корвета „Ямамото“. Не че се надявах да получа нещо по-добро. — Тя погледна към таблото. Там най-сетне обявиха с блестящи букви, че совалката за Чевел Алфа — по-точно за главната орбитална станция на планетата — ще пристигне след десет стандартни минути.

— Имаха ли възможност да ти предоставят нещо друго?

— Системата е достатъчно опростена. Аз съм майор — с много малък стаж на майор, — но все пак майор. Ти си лейтенант. Дори и да беше старши лейтенант, можеха да те пратят, където им хрумне и всеки друг пилот щеше да има по-висок чин от тебе.

Трайстин разбра.

— В такъв случай, ако оцелееш, ще получиш поста командващ офицер — тоест командир — на по-голям кораб при следващата мисия.

— Точно така.

Трайстин се намръщи.

— Защо е това въсене пък сега?

— Мислех си за майор Теканаве.

— Тя ще стане прекрасен транспортен пилот — умел и безстрастен.

— Ако оцелее след мисиите на корветите.

Смехът на Ултийна беше остър и кратък.

— Обзалагам се, че е получила патрулен кораб, следящ граничното пространство в системата Хеликония.

— Струва ми се, че… — Трайстин отново се намръщи. — Да, мисля, че я изпращат именно там. Откъде научи за това?

— Въобще не съм знаела. Тя е много надеждна, без особено въображение, а такива пилоти се намират трудно. Хора с бърза мисъл и бързи рефлекси, готови да изоставят всичко зад гърба си, обикновено се стремят да намират пролуки в системата, вместо да следват програмата до последната точка. Но транспортните пилоти трябва да следват получените заповеди до последната буква на инструкцията — те се подчиняват на разписанието. — Ултийна се разсмя с лекота. — Какво ще кажеш за това?

Трайстин също се разсмя.

— Разбираш ли какво имам предвид? Наистина ли искаш да бъдеш транспортен пилот? Или командир на патрулен кораб, обхождащ граничното пространство в системата Хеликония?

— Не. Не искам.

— Така си и мислех. — Ултийна погледна през рамо. — Ето че идва Ардайт. Ще се видим по-късно. Пази се, Трайстин — усмихна му се топло тя и се обърна.

Трайстин погледна към Ардайт — едра и мудна жена-лейтенант, която също имаше пилотски нашивки над името си. Двете тръгнаха към друг офицер — мъж, застанал в края на чакалнята, ала Ултийна се обърна и още веднъж се усмихна сърдечно в негова посока.

Трайстин ѝ отвърна с усмивка, като се опитваше да прогони объркания израз от лицето си. Изведнъж се бяха появили толкова много въпроси без отговор; сред тях беше и въпросът, включващ едно-единствено име — Ултийна Фрейър. Лейтенант Десол сви устни. Тя веднъж се държеше съвсем сърдечно, а в следващата минута разговаряше с него със студен, официален тон. Но все пак тя беше от този тип жени, които никога не правеха нещо, без да имат причина за това.

Най-сетне Трайстин взе трите си куфара, без да намери отговор на въпросите си.