Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (39)

39.

— Подгответе се за смяна в захранването.

— Обявяваме готовност за смяната.

Трайстин се напрегна леко, когато светлините за миг престанаха да светят и гравитацията спадна до нормалната стойност 0,5… но с всяка изминала година вътрешностите му привикваха да реагират далеч по-леко при смяната на нормалната гравитация в орбиталните станции към гравитацията на кораба.

Напевното съскане на вентилаторите престана, после отново забръмча и Трайстин продължи проверката на процедурите при отлитане, като правеше внимателен преглед на екраните в съзнанието си, извикани чрез вградения нервен чип. От време на време проверяваше и визуалните екрани пред себе си, за да се убеди, че системите, контролирани ръчно, все още функционират — или че вграденият му нервен чип не проявява някакви аномалии при работата си.

— Готови сме за излитане, сър — добави Трайстин.

— Прието.

— Външен контролен модул, демагнетизираме опорните дискове. — Джеймс подари на Трайстин момчешката си усмивка, след като лейтенантът подаде рапорта до контролния модул на станцията.

— Стоманен жезъл две, излитайте. Поддържайте ниска тяга в продължение на три минути.

— Говори Стоманен жезъл две. Излитаме. Ще поддържаме ниска тяга съобразно инструкциите ви. — По челото на командира продължаваха да избиват капчици пот.

Екранът за външната обстановка представи излитането по следния начин: кехлибарената точка, която беше „Уилис“, започна да се отдалечава от червения квадрат — орбиталната станция.

— Поемете управлението на кораба, лейтенант.

— Поех управлението, сър. — Трайстин започна да наблюдава стойностите на мощността, опитвайки се да провери как функционират новите акумулатори, докато следеше цялостната работа на системата за енергийно захранване. Колкото по-скоро акумулаторите се заредяха напълно, толкова по-радостен щеше да се почувства той.

— Поеми курс към сектор нула-едно-пет, в червения цвят от спектъра.

— Прието.

Никой не произнесе нито дума, докато Трайстин плавно насочваше „Уилис“ по предварителния курс, на все по-голямо разстояние от вече далечната Парвати към пулсиращия син глобус на екрана за външната обстановка.

— Офицер по въоръжението, какво е състоянието на зареждащите механизми?

— Новите механизми за зареждане на торпедата изглеждат надеждни и функционират добре, командире.

Трайстин кимна доволно. И този път връзките помогнаха. Джеймс беше успял да получи механизми за зареждане с висока оперативна скорост и сега те бяха монтирани на „Уилис“. Може би това бе станало, защото те бяха произведени от конструктори и производители с фамилията Сазаки. Сега кръстосвачът разполагаше с последните новости във въоръжението, а първоначалната версия на механизмите за зареждане бе проявила тенденция да прави засечки — нещо не особено приятно по време на битка в космоса.

— Да се надяваме, че е така — гласът на Джеймс беше спокоен, като че тестването на новите системи в бойни условия се очакваше от него всеки ден.

Трайстин сви устни. За Джеймс подобни тестове бяха… част от шинтоистката концепция за честта. Трайстин продължаваше да открива колко сложен човек е капитанът.

— Екип на операция „Удар“, тук контролен модул „Удар“. Изпращаме ви обобщена информация за предстоящата задача.

След като обобщените данни дойдоха до тях по комуникационната мрежа и Трайстин, и Джеймс продължиха да седят безмълвно, използвайки вградените си нервни чипове, за да прегледат и осмислят информацията и плановете, които им бяха изпратени от кръстосвача „Токугава“ и маршал Гутеяма.

— Прекалено сложно — обяви накрая Джеймс.

Трайстин кимна, след което подаде ускорение и „Уилис“ се насочи към орбитата на Кришна.

— Това е смъртоносно… и скучно — изрече Джеймс, нарушавайки почти пълната тишина в пилотската кабина.

— Скучно ли? — Та как бе възможно нещо, което по всяка вероятност щеше да те убие, да е скучно?

— Възвращенците изпращат троид и разузнавателни кораби. Разузнавателните кораби и троидът искат да унищожат нашите отбранителни съоръжения, за да превземат тази звездна система на коалицията. Така ще могат да отгледат още малки възвращенци, които да превземат друга звездна система. Ние излизаме срещу тях и ги убиваме, те избиват някои от нас, а ние унищожаваме троида. След това строим още бойни кораби, обучаваме още хора, а те изпращат нов троид — и всичко започва отначало. С нас положението е още по-лесно предсказуемо. Няколко часа, изпълнени със стрес и възбуда — после дни и месеци чакане. Всичко това е така лесно предсказуемо. И толкова скучно.

Трайстин се опита да не се намръщи. Нима Джеймс отново го подлагаше на изпитание?

— Съществува ли някакъв начин, по който бихме могли да се измъкнем от този модел?

— Ако ти — или аз — можехме да го открием, сигурен съм, че Щабът на военното командване би желал веднага да научи за това. Ние не бихме могли да пилеем като тях ресурсите си, нападайки техните системи, те от своя страна никак не са склонни да преустановят атаките си срещу нас. Трябва някак си да разтърсим вярата им из основи, а аз не виждам как ще стане това. — Джеймс се засмя. — Или пък ние самите трябва да се променим — а това е също толкова вероятно за нас, колкото възвращенците да се откажат от вярата си.

„А това не е вероятно“, помисли си Трайстин. Не и след като беше видял възвращенците на Мейра. А какво би могла да промени коалицията Еко-Тек? Струваше му се, че коалицията не иска да обсеби нищо, притежавано от възвращенците.

И все пак той не можеше да измисли никакъв друг логически отговор на твърдението на Джеймс, че войната в основата си е скучна. Ала не беше сигурен, че би избрал прилагателното „скучно“ за нещо, което заплашваше да го убие. Седмиците и месеците, изпълнени с чакане между отделните мисии срещу троидите, наистина бяха скучни — с изключение на битките с разузнавателните кораби на възвращенците, в които участваха от време на време. Трайстин поклати глава и се съсредоточи върху данните и плана на операцията.

Измина почти цял стандартен час, докато на екрана за външната обстановка се показаха шестте кръстосвача, подредени в полукръг, който трябваше да посрещне приближаващия се троид. Двете централни позиции бяха заети от „Токугава“ и „Мишима“. „Уилис“ се намираше на крайната лява позиция във формацията, а „Мюир“ — на крайната дясна. Средната позиция вдясно бе заета от „Изанаги“, а лявата средна — от „Мориган“. Двайсет бързи корвети, разделени на пет групи по четири с припокриващи се предпазни щитове, се движеха пред кръстосвачите към кораба-троид. Петнайсет разузнавателни кораба на възвращенците, в пет ята с по три бойни съда, се насочиха към корветите.

Изведнъж петте ята на възвращенските разузнавателни кораби се разделиха — всяко едно започна да описва дъга, с цел да заобиколи настъпващите корвети.

Докато ятата набираха ускорение, страничните илюминатори на кораба-троид зейнаха и започнаха да бълват в бърза последователност параглайдер след параглайдер.

— По дяволите… — измърмори Трайстин. Както ставаше винаги, докато корабите на коалицията се освободят, параглайдерите щяха да се превърнат в неуловими за уредите инертни тела, падащи с голяма скорост към Мейра. Там щяха да бъдат готови след няколко дни, най-много няколко седмици — щяха да се измъкнат от предпазните си пашкули и да нападнат станциите по граничната полоса. Пространството беше прекалено обширно, за да намерят всичките параглайдери, корабите можеха да преминат на няколко разтега разстояние от тях, без дори да ги забележат, защото те не излъчваха емисии на енергия, не отразяваха изпратените сигнали и почти нямаха топлинно излъчване.

По мрежата долетяха множество данни, Трайстин отговори, като насочи „Уилис“ към „Токугава“. Беше прекадено зает, за да поклати глава — но тъкмо това му се искаше да направи, намирайки се между троида, разузнавателните кораби и параглайдерите.

Четирите централно разположени корвети засякоха средната тройка кораби на възвращенците. Торпедата полетяха в двете посоки. Припокриващите се предпазни щитове на корветите удържаха; тези на възвращенците не успяха и два от корабите им избухнаха, превръщайки се в чиста енергия. Остана един-единствен техен разузнавателен съд, който пулсирайки в кехлибарено на екраните, зави далеч от формацията на своите, след което изчезна съвсем.

Трайстин отбеляза мястото, където беше изчезнал разузнавателният кораб, ала не откри никакво енергийно излъчване, докато приближаваше „Уилис“ към „Мориган“; най-сетне техните предпазни щитове се припокриха.

Две ята от разузнавателните кораби на възвращенците се сляха и се опитаха да се вклинят между други две групи с по четири корвети на коалицията. Вражеските бойни съдове удвоиха предпазните си щитове и се насочиха към далечната страна от формацията на кръстосвачите — точно срещу „Мюир“, който бе припокрил предпазните си щитове с „Изанаги“.

Останалите две ята на възвращенците също се събраха и се насочиха срещу „Уилис“ и „Мориган“. От своя страна една от групите с корвети на коалицията се отдели, за да засече възвращенските кораби, поели срещу „Уилис“.

Трите корвети, оцелели след първата атака, и свободната четворка корвети полетяха да засекат тройките от разузнавателни кораби, насочени срещу „Мюир“ и „Изанаги“.

Трайстин изчакваше, защото всяко изстреляно от него торпедо можеше да бъде привлечено от енергийните емисии на корветите, преди да успее да открие разузнавателен кораб на възвращенците. Пространството, в което се развиваше битката, бе така обширно, че без търсене на енергийни емисии или точно подадени координати, нито едно торпедо не би поразило някаква вражеска цел.

Три от възвращенските кораби, насочили се първоначално към „Уилис“, се отклониха към засичащите ги корвети; другите три се насочиха към кръстосвача „Мориган“.

Започнаха да проблясват торпеда, екранът за външната обстановка, се изпълни със синкави и зеленикави енергийни избухвания. Два разузнавателни кораба се превърнаха в чиста енергия, същото се случи с една корвета, после с още една.

Трайстин направи изчисления, след това изпрати командите си по мрежата:

— Торпедо номер едно, огън! Торпедо две, огън!

И двете торпеда бяха изстреляни срещу разузнавателния кораб, достигнал най-близо до „Мориган“. Последва залп от торпеда от „Мориган“.

Трайстин насочи „Уилис“ право срещу разузнавателния кораб и след като установките бяха повторно заредени, изстреля още две торпеда, този път към втория, изоставащ разузнавателен съд на възвращенците. Последваха още два залпа, всеки от които се състоеше от две торпеда.

„Мориган“ отново се забави и стреля втори.

Двете торпеда на възвращенците избухнаха, удряйки предпазните щитове на „Мориган“. Те започнаха да пулсират с кехлибарен блясък, но удържаха.

Щитовете на възвращенците не издържаха и разузнавателните кораби изчезнаха в праха, превърнали се в енергия.

Троидът продължи по своя курс. Една от корветите, очевидно в опит да избегне нещо, се отклони към него. От огромната никелово-желязна маса рязко се отдели енергийна емисия и корветата изчезна.

Трайстин получи последната информация за развоя на битката, докато осъществяваше промяна в курса на „Уилис“.

— Модифицирани ракети… та те имат достатъчно мощност на троида да се справят дори с тази дяволска работа — обади се Джеймс.

Ракета, която имаше достатъчно сила, за да пробие предпазните щитове на бойна корвета от разстояние четиристотин разтега?

Двете групи кръстосвачи образуваха единна формация, а троидът неумолимо продължи да се приближава към тях.

— След една минута корабно време ще стигнем позицията за стрелба с тежките торпеда — обяви Трайстин.

— Прието. — Джеймс подаде команда на Лайъм: — Обикновените торпеда да запазят готовност за стрелба. Зареди червените.

— Зареждам червени торпеда едно и две, командире. Три и четири са готови за зареждане.

На екрана изглеждаше, че „Уилис“ се придвижва към голямото пулсиращо петно, което беше корабът-троид на възвращенците, но получените данни показваха, че в действителност троидът бе изминал по-голямата част от разстоянието, което ги разделяше.

— Позиция 0,5 за стрелба с червените торпеда е достигната — обяви Трайстин.

— Поемам командването на кораба.

— Поемате командването, сър.

— Червено торпедо едно е готово за стрелба — гласът на Лайъм беше спокоен. В него се долавяха стоманени, скърцащи нотки.

— Възпламени червено торпедо едно.

— Червено торпедо едно е изстреляно — отговори Лайъм.

— Червено торпедо две, огън!

— Червено торпедо две е изстреляно.

Отново последва пауза, през която заредиха установките.

— Червено торпедо три, огън!

— Червено торпедо три е изстреляно!

— Червено торпедо четири, огън!

— Червено торпедо четири е изстреляно.

— Премини към стрелба с обикновени торпеда.

— Преминаването е извършено.

— Вдигни предпазните щитове!

— Предпазните щитове са вдигнати, сър — отговори Трайстин.

— Изключи системите, чувствителни към шоков удар.

— Изключени са, сър.

Макар че нормалната за кораба гравитация се запази, Трайстин почувства натиска, когато „Уилис“ промени курса си и започна да се отдалечава от троида с повишено ускорение. Пилотската кабина отново се превърна в ковчег, където работеха само вентилаторите. Трайстин съсредоточи вниманието си върху траекторията на червените торпеда — унищожители на троиди; вграденият му нервен чип се грижеше върху екраните, извикани в съзнанието му, траекторията на торпедата да бъде представена по максимално достоверен начин.

— Изчисли — възложи той на главния бордови компютър да посочи кога ще отмине ударната вълна, след като торпедата бяха ударили троида.

— Ударната вълна премина — думите пробляснаха върху екрана в съзнанието му.

Трайстин изчака известно време, преди да обяви:

— Три минути след торпедния удар.

— Включи системите, чувствителни към шоков удар. Поеми управлението на кораба, лейтенант.

— Приемам данни за развоя на битката. Поемам командването на кораба.

Екранът показа десет корвети, които изтласкваха последните два разузнавателни кораба на възвращенците близо до орбитата на Кейли — освен това проблясна слаба енергийна емисия по предпазния щит на „Токугава“.

Трайстин включи вградения си нервен чип на режим „минимален допуск на енергия“… прекалено късно.

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕеееее…

Избухването на бяла енергия, която преди секунди беше кръстосвачът „Токугава“, проникна във всички връзки на мрежата и разтърси издъно Трайстин. За миг мислите му замръзнаха, нервите му се подпалиха, изпращайки парливите езици на болката до връхчетата на пръстите му.

Възвращенският кораб, който преди известно време беше изчезнал от екрана, бе изчакал далеч от битката, с изцяло изключени системи, надявайки се, че ще успее да унищожи кръстосвача, когато предпазните му щитове са снети. И бе успял да постигне целта си.

Същият разузнавателен кораб се превърна в енергия, ударен от три торпеда, изстреляни от „Мишима“ и „Мюир“.

— Предполагам, че след днешната битка ще имаме нов маршал — поклати глава Джеймс.

Трайстин направи опит да не се мръщи, вместо това започна подробен оглед на екраните. Не бе останал нито един възвращенски кораб, само големи късове от никелово-желязна сплав се виждаха по дисплеите на кръстосвача.

— Екип на операция „Удар“, говори втори контролен модул на операция „Удар“. Върнете се в базата.

Трайстин промени курса на „Уилис“, като описа трийсетградусов завой, след това намали мощността, подавана към помощните двигатели и автоматично провери акумулаторите. Те работеха добре, нямаше неравномерно подаване на мощност, нямаше затруднения при работата на системата за енергийно захранване. Той кимна със задоволство.

— Този път беше по-добре — обяви Джеймс. — Участието на нови кораби в битката помага.

— Този път, да.

— Възвращенците имат двайсет години изоставане във времето — добави командирът.

— Аз си мислех същото, когато бях в станцията на граничната полоса.

— Смяташ ли, че продължават да увеличават количеството на военната сила и броя на хората, които хвърлят срещу нас?

— Да, по един или друг начин. — Трайстин направи повторна проверка на акумулаторите, докато говореше. Подаването на мощност се осъществяваше без затруднения. Понижи още повече притока на енергия за помощните двигатели, тъй като „Уилис“ беше последния кръстосвач във формацията. Без друго щеше да се получи блъсканица при пристигането в базата.

— Стоманен жезъл две, говори втори контролен модул на операция „Удар“. Какво е състоянието на кораба?

Трайстин хвърли поглед на данните от системите за поддръжка. Освен двата повредени датчика в задния край, кръстосвачът се намираше в сравнително добра форма — макар че му бяха останали само осем торпеда. Отделът по снабдяване с боеприпаси към военното командване не позволяваше на Лайъм да се презапасява с торпеда, независимо че командир на кораба беше член на семейство Сазаки — не и след твърде прибързаното и неприятно заминаване на командир Френкел от орбиталната станция. Сега „Уилис“ получаваше всичко точно според инструкциите — незабавно, но без нито един боеприпас в повече.

Трайстин предаде информацията за състоянието на кораба на Джеймс.

— Добро, сър, с изключение на двата повредени датчика и броя на останалите торпеда.

— Контролен модул на операция „Удар“. Говори Стоманен жезъл две. Състоянието на кораба е добро, статус Бета — два повредени датчика, плюс недостатъчно въоръжение.

— Прието, Стоманен жезъл две. Какво ще бъде състоянието на кръстосвача след зареждане с гориво и боеприпаси?

— Контролен модул на операция „Удар“, очакваното състояние на кораба след зареждане ще бъде добро. В пълна готовност за изпълнение на нова мисия.

— Благодаря ви, Стоманен жезъл две.

Трайстин погледна към командира.

— Опитват се да направят графика за дежурствата с пълна бойна готовност. Вероятно графикът им се е провалил, след като възвращенците унищожиха „Токугава“.

Трайстин изтри чело с ръкав. Защо се потеше толкова много, докато Джеймс — само когато излиташе и кацаше на дока, а през останалото време изглеждаше съвсем спокоен?

След като изчака останалите кръстосвачи да заемат определените им стендове на дока, „Уилис“ запълзя към орбиталната контролна станция, плъзгайки се край стената от метал и композитни материали — бавно, бавно, докато с тихия, познат звук — кланк! — попадна на посочения му участък.

— Осъществихме кацането. Вдигнете механичните подпори и се подгответе за смяна в захранването. — Трайстин магнетизира опорните дискове и започна процедурата по изключване системите на кораба.

— Акумулаторите… изключени. Системата за енергийно захранване… в режим на пълна готовност за включване. Индикаторите за времева компенсация… отворени.

Трайстин се изкашля, за да прочисти гърлото си от праха, който изглежда никога не напускаше кораба, независимо от това колко педантично се извършваше почистването.

— Старши техник… смяна в захранването.

— Смяната на захранването е извършена, сър.

Трайстин пое дълбоко дъх, когато пълната гравитация на орбиталната станция го притисна към пилотското кресло.

— Време е да отидем за разбора на изпълнената операция. Този път той би трябвало да трае не особено дълго.

Трайстин бавно се измъкна от пилотското кресло. Подгизналата от пот униформа бе полепнала по тялото му.