Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (51)

51.

Трайстин спря за миг пред двойните врати на сградата, която приличаше на училище, и обхвана с поглед малкия град, прострял се под полегатия хълм. Отбеляза изключително широките улици и ниските, продълговати къщи, всяка от които разполагаше с вътрешен двор. В центъра на града имаше широка постройка с един-единствен блестящ шпил.

Мъжът, който се бе представил като брат Кейлид, когато Трайстин излезе от совалката, го чакаше. Той беше облечен в бяло сако с квадратна яка, бели панталони и широко отворена около врата бяла риза с голяма яка. Изглежда, че брат Кейлид не усещаше жегата, въпреки яркото зимно слънце в почти тропическия климат на областта.

— Готов ли си, братко?

Трайстин положи усилия да не потръпне при този религиозен поздрав.

— Да, братко Кейлид.

— Добре.

Влязоха в училището. Трайстин последва русокосия, загорял Кейлид по коридора, преминаващ край няколко класни стаи. В една от тях, чиято врата беше отворена, седяха около десетина мъже и жени, облечени в бели дрехи. Никой от тях не вдигна глава към двамата.

Кейлид въведе Трайстин в малък кабинет без прозорци и затвори вратата.

— Седни.

Трайстин се подчини.

— Първо — техническите подробности. Личният ти багаж е прибран. Ще можеш да го вземеш след завръщането си. Не можеш да ползваш нищо, което е свързано по някакъв начин с коалицията. Когато излезеш от кабинета, ще отидем до шивашкото ателие от задната страна на училището. Дрехите ти са готови, ще получиш инструкции как да ги носиш, включително и кога да обличаш официалните облекла. Всичко, което носиш сега, ще бъде прибрано и ще го получиш при завръщането си. Разбра ли?

— Да, братко Кейлид.

— Добре. А сега… що се отнася до мисията ти… напълно забрави за нея. Тук ще те подготвяме за изпълнението ѝ. Твоята работа ще бъде да асимилираш цялостната култура на възвращенците така, сякаш цял живот си бил на тяхната територия. Това трябва да стане за два месеца. Нарича се цялостно потапяне в обстановката. След посещението в шивашкото ателие ще получиш чрез вградения си нервен чип първата доза информация за новата си самоличност. Ще ти дадем основните моменти от биографията на човека, в когото ще се превъплътиш, както и последните новости в граматическите особености и лексиката на езика, който той е ползвал. Всъщност, не разполагаме с достатъчно време да го направим така, както би ни се искало да бъде, ала ще те потопим в обстановката, докато почувстваш изцяло възвращенската култура. Ще се постараем да не допускаме пропуски в подготовката ти. Отсега нататък ще бъдеш дякон Уайлъм Хайрис. Общоприетото обръщение е брат Хайрис. Ти си един от онези, които са се върнали след изпълнена бойна мисия. Ще се обръщаш към всеки в Нова Хармония с думите „сестро“ или „братко“, освен ако не си научил със сигурност, че общуваш с някоя изтъкната личност. Навън или вътре в тази сграда ти си брат Хайрис. Ще говориш на съвременния език на възвращенците. Дните ти ще бъдат разпределени съобразно учебните занятия, които тук са твоята работа — през останалата част от времето ще живееш в Нова Хармония и ще реагираш както си научен в училище. Ще нощуваш в манастири — в подобни сгради живеят завърналите се от бойна задача мисионери, преди да се оженят за първата си жена. Никой от тях не остава в манастира повече от три месеца, но това очевидно няма да представлява проблем тук. От теб се очаква да използваш всички сгради и специални съоръжения в града, особено тъй наречената хармия…

— Хармия ли?

— Това е църквата, която трябва да посещаваш всеки ден за разлика от храма. Ще се запознаеш подробно с тези въпроси в занятията по религия. Трябва да познаваш много добре всички сгради, трябва да ги използваш и да разговаряш за тях — нещо нормално за всеки възвращенец. Ще трябва да се научиш да управляваш и превозни средства, задвижвани с петрол — да, те все още ги употребяват. Целият град е под наблюдение със скенери, всяко твое движение ще бъде следено — и всеки ден след първите две седмици ще присъстваш на разбор на поведението ти през предходния ден. Ще бъдат отчитани всяка твоя грешка и всеки успех. В бъдеще може би ще ти възложим работа, за да натрупаш опит във връзка с твоята мисия. А може би това няма да се случи. Зависи. — Кейлид зачака.

— Какво ще учим тук?

— Единственият материал, който няма пряка връзка с възвращенската култура, е обучението за боравене с оръжие. Ще бъдеш обучен как да сглобяваш няколко вида оръжия от различни компоненти, които са широко разпространени в световете на възвращенците.

— Оръжия ли?

— Може да ти се наложи да се защитаваш — дори нещо повече. Зависи от това каква ще бъде мисията ти. Не, аз не зная в какво се състои твоята задача. Ала няма да ти разрешат да внесеш оръжия във възвращенската система, където ще бъдеш изпратен. Затова трябва да знаеш как да ги сглобяваш от различни компоненти, ако това се наложи.

Трайстин се намръщи. Да сглобява оръжия?

— Всичко останало ще бъде материали върху културата на възвращенците. От „Книгата на Торен“ до църковните процедури и обичаи — ще ходиш на църква всяка неделя и ще изучаваш светото писание на възвращенците в специални занятия всяка сряда.

— Сряда ли?

— Третият ден от седмицата. Имената на дните — възвращенците използват номенклатурата от старата Земя, според календара им седмицата има седем дни, а месеците неравен брой дни — тази информация ще бъде подадена на нервния ти чип при втората процедура по създаване самоличността на човека, в когото ще се превъплътиш.

— Това изглежда… доста сложно…

Кейлид поклати глава почти тъжно.

— Повечето от нашите агенти, които възвращенците са открили, са се издали сами. Културата им се характеризира със строга дисциплина, неизказана гласно, но дълбока омраза към чужденците, и е основана на сложни, взаимно свързани ритуали. Според тях същото се отнася за културата на Еко-Изродите — точно така е според възвращенците, ала Еко-Изродите не го разбират. Повечето култури не схващат собствената си същност. Те разпознават единствено чужденците, които не се вписват в общата картина. Наша работа е да ви подготвим да се слеете с масата. Ясно ли е?

Трайстин кимна. Беше му съвсем ясно, ала мисълта за оръжията не му даваше мира.

— Да вървим, братко Хайрис.

— След теб, братко Кейлид.