Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Parafaith (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Parafaith War, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dargor (2015 г.)

Издание:

Л. Е. Модезит-младши. Войната на вярата

Американска, първо издание

Редактор: Вихра Манова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД — Дима Василева

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 35

ИК „БАРД“, 1999

История

  1. — Добавяне

20.

— Що за глупост е това? — попита Джони Чичи, когато четиримата офицери се отправиха към лекционната зала.

Трайстин сви рамене.

— И аз зная колкото тебе. Трябва да издържим четири семинарни лекции на тема „Културно-етични проблеми и стойности“.

— При това са задължителни — добави лейтенант Алойзия и разтърси глава.

— Че да не би да има нещо незадължително? — Сузуки Ямидори се усмихна към Констанция Алойзия, която подмина жеста, без да му отдели никакво внимание.

Четиримата бяха първите, пристигнали в лекционната зала и Трайстин се възползва от възможността да заеме мястото най-отзад. Останалите трима заеха столовете на втория ред до него. Помещението миришеше на прах и Трайстин почеса носа си. Никак не му се искаше да киха.

Апчиху! Този път кихна Сузуки.

— Извинете.

— И мен ме сърби носът — призна Чичи.

Трайстин наблюдаваше как останалите студенти, готвещи се за бъдещи пилоти, един след друг влизаха в залата.

В 1028 часа пристигна тъмнокос строен мъж, облечен в зелена униформа с отличителни знаци на командир от едната страна на яката, плюс кръст и две кръстосани маслинови клонки от другата. Той им кимна, сложи купчина листове на масата и тихо изрече:

— Това ще ви бъде раздадено по-късно.

— Досаден спец по етика… — измърмори Чичи.

— Можем да го наречем военен свещеник — тихо отвърна Ямидори.

Свещеникът се обърна към десетината офицери.

— Добро утро. Аз съм командир Мацуги и съм първият ваш лектор от серията семинари на тема „Културно-етични проблеми и стойности“. — Тъмните му очи огледаха хората в помещението. — Казват, че този семинар не е особено интересен, наричат го дори скучен. Но аз ви предлагам друго прилагателно — нека приемем, че той е необходим. Не, няма да бъдете изпитвани върху тези проблеми, във всеки случай не и тук.

Десетки бели дробове въздъхнаха с облекчение.

— Няма да се опитвам да ви внуша, че това, което ще кажа, ще спаси живота и кариерата ви — мрачна усмивка озари лицето на Мацуги. — Нямам властта на маршал, нито присъщия за този чин чар. Следователно просто ще трябва да ме понесете.

Той се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Възвращенците, последователи на Пророка, са обявили, че са врагове на коалицията, но кое причини тази вражда? Тази вражда произтича от фундаментални културни различия, от своя страна различията са породени от религията, от системи вяра, чиито корени могат да бъдат проследени в далечната древност… дори от основните икономически правила… и от ударението, което коалицията поставя върху рационалността. Рационалността е враг на всяка затворена вяра. Какво да разбираме под фразата „затворена вяра“? Това е вяра, разчитаща на догми, които не могат да бъдат оспорени без заплаха от смъртно наказание или изгнание. Възвращенците са затворени към всички идеи, които могат да бъдат наречени „външни истини“. Тяхната култура се характеризира с такава вътрешна стабилност, че да настъпят промени отвътре в нея е във висша степен невероятно. Ще го обясня с прости думи. Човешките умове, подобно на древните парашути, действат по-добре, когато са отворени — но когато са свити като юмруци, те нанасят по-тежки удари… наречете това културен паралел…

Трайстин сподави желанието си да се прозине, опитвайки се да поддържа очите си отворени. Но въпреки това продължи да изпуска думи от лекцията, макар онова, което приказваше свещеникът, да му изглеждаше смислено. Но той бе така ужасно уморен, а гласът на Мацуги звучеше толкова напевно…

Тряс!

Трайстин трепна и се събуди от звука на удара, след което се взря към първия ред, където един лейтенант бързо се изправи със зачервено лице — очевидно бе заспал така дълбоко, че се бе строполил направо на пода.

— … Херинтин изглежда ще си има неприятности…

— … Ще видиш какво ще стане, когато научи Фолсъм…

Трайстин преглътна още една прозявка.

— Радвам се, че не се наранихте, лейтенант — отбеляза свещеникът. — Ще ми бъде неприятно, ако си създам репутация, че по време на семинарите ми курсистите се нараняват особено опасно.

Слаб смях премина по редиците на офицерите.

— А сега, както споменах, фундаменталните различия във вярата на възвращенците, последователи на Пророка и различните вярвания в коалицията могат да се разглеждат в две посоки. На първо място възвращенците непоклатимо вярват в една-единствена съвкупност от нетърпящи промяна истини, изложени от Торен, Пророкът на Бога. Докато малко на брой верски системи в рамките на коалицията са толкова сурови, че да изключват всякаква възможност за достигане до други истини. Изключването на външни влияния е единият фактор… Вторият е участието на появилият се пред човешките същества Бог в живота и във функционирането на вселената… Тази идея се проявява още в юдейството — това е вяра, религия, предшестваща старите християнски религии, които от своя страна са предшественици както на маметизма, така и на десеретизма, които от своя страна са вярвания, предшествали неомаметизма и учението за Пророка. Казвам го за онези от вас, които са запознати по-подробно с историята…

Свещеникът изтри чело с ръка.

— Участието на Бога. Дори християнството, възникнало от юдейството, вярвало в бог, загрижен за човешкия род; в бог, който пожертвал своя син, за да спаси вярващите…

Трайстин сподави още една прозявка и си наложи да се съсредоточи. Може би трябваше да прочете материалите, които свещеникът щеше да им раздаде.

— … Иисус от Назарет влязъл в храма на старите евреи, който бил изграждан в продължение на шейсет и четири години. Той казал, че щом евреите са успели да го сринат със земята, той ще го издигне наново за три дни… Според старите писания всъщност имал предвид храма на собственото си тяло, който според християнската традиция Бог възкресил в продължение на три дни… И в три случая след това се показал пред своите ученици.

Тогава Бог също слязъл до нивото на всекидневния живот, вземайки участие в него. Тази дълга традиция на деистично участие в живота не е започнала със сливането на неомаметите — тъй наречените бели мюсюлмани — с последователите на Пророка, вследствие на което се създала културата на възвращенците. По-скоро възвращенците утвърждават и вярват в тази традиция. В ежедневния живот Бог е напълно реален за тях… това е просмукало цялата им култура и ценностна система…

Без особено да се напряга, Трайстин се зачуди как ли биха реагирали възвращенците, ако някой съвременен пророк наистина се появи сред тях и започне да прави чудеса. До Трайстин Джони Чичи се размърда на стола и се прозя. Констанция Алойзия пое бавно и дълбоко дъх.

Капитан Мацуги продължи да приказва все така напевно, а Трайстин се опита да се съсредоточи.