Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (69)

69.

„Може ли насилието и употребата на сила, целящи промяна във вселената, да бъдат оставени в ръцете на младите? Разбират ли те какво е било миналото, какво е настоящето и как ще се развие бъдещето? Нима те са страдали, нима са видели как злини спохождат добрите хора и как добро се случва на лошите?

Или може би бремето на насилието трябва да бъде оставено в ръцете на онези, които могат да го понесат с най-голяма лекота — онези, които са затворили умовете и чувствата си за тревогите на другите хора? Но тогава как ще осъзнаят страданията, които причиняват с поведението си?

Нима бремето на силата трябва да бъде хвърлено върху гърба на онези, чийто живот е кратък — онези, които няма да видят последствията от своите действия? Та как такива хора биха могли да упражняват властта, съсредоточена в ръцете им, и да проявяват съчувствие към останалите, когато в крайна сметка няма да узнаят какво са направили?

Колкото по-големи са властта и силата, поверени в нечии ръце, толкова по-възрастно и по-мъдро трябва да бъде съществото, което ги упражнява. Мъдростта подсказва изживяна скръб, възрастта — натрупан жизнен опит, а знанията увеличават мъдростта и опита…

Онези, които поемат бремето на властта, трябва да бъдат силни и да не се стремят към нея. Защото хората, които се стремят към власт, злоупотребяват с поверената им сила, а слабите се плашат от онова, което трябва да извършат…“

Изводи, постигнати по време

на Великата дискусия

(в превод от езика на фарканите)