Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (27)

27.

— Добре. Искам да закарате кораба зад онази скала — да, онази от никело-желязната сплав. Изберете такова място, където ще бъдете защитен от детекторите с фина настройка в диапазон две-шест-нула до нула-осем-нула, встрани от пространството, подлежащо на осветяване от слънчевите лъчи — подкомандир втори ранг Фолсъм се изкашля и добави: — След това прекратете създаването на тяга и преустановете всякакви промени в положението на кораба. Той би трябвало да остане в образувалата се защитна обвивка.

Това означаваше единствено десет градусова ширина от двете страни на прекалено малкия астероид, а Трайстин трябваше да разположи корветата зад него, без да прави непрекъснати промени в курса и разположението на кораба. След почти шест месеца подобни задачи, изпълнявани в тренажорното отделение на Чевел Бета, такава точност беше приета за норма, но по време на истински полет достигането ѝ обикновено бе по-трудно.

Трайстин проучи внимателно астероида — беше не особено по-голям от корвета BCT-15. Естествено, точно в това се състоеше целта на поставената задача — проверка на уменията му като пилот. След това той изчисли ъглите, образуващи се между двете страни на скалата с неправилна форма.

Според спецификациите, подадени от командир Фолсъм, за да осигури защита на тренировъчната корвета, Трайстин трябваше да я приближи на четири метра странично от скалата. Налагаше се да действа много внимателно, защото прекалено силната тяга, създадена от помощните двигатели, или щеше да изтласка малкия астероид далеч от кораба, или щеше да предизвика сблъскване с него.

Трайстин се намръщи, после кимна и бавно захрани с енергия помощните двигатели; корветата се завъртя отначало около оста си, след това попадна „зад“ орбитата на астероида. Сега единствено най-чувствителните детектори биха могли да засекат подобно движение на такова голямо разстояние от слънцето. След това лейтенантът придвижи внимателно корветата напред.

Детекторите сочеха, че разстоянието, разделящо кораба от астероида, е осем метра; след това носът на кораба пропълзя край металния къс. Трайстин подаде слабо ускорение на помощните двигатели — почти незабележимо, като се наложи да изчака за миг; след това подаде импулс, намаляващ ускорението — толкова минимален, че уредите едва го регистрираха.

Седем метра до астероида… шест… пет…

Още един намаляващ ускорението импулс, чиято продължителност беше една милисекунда.

Пет… четири и половина…

Трайстин зачака, проверявайки дали могат да го засекат, ала корабът изглежда бе заел необходимото положение зад астероида.

… четири метра и една трета…

Трайстин реши да не прави повече опити да се доближава още до скалата, проверяваше непрекъснато разстоянието, което го отделяше от нея, задържайки кораба на четири метра и няколко сантиметра от астероидната маса. Челото му беше окъпано в пот.

— Корабът е защитен, сър.

— Наистина ли е така?

— Да, сър.

Трайстин долавяше присъствието на командира в комуникационната мрежа, но просто седеше на пилотското кресло и чакаше. Чакаше, потеше се… чакаше… чакаше… чакаше…

— Добре, лейтенант. Струва ми се, че можем да останем тук дни наред, без да помръднем нито сантиметър. Ала никак не ми харесва да бъда толкова близо до тази никелово-желязна сплав. Отдалечете кораба на по-приемливо разстояние.

Непрекъснато проверявайки разстоянието, което го разделяше от астероида, Трайстин отдалечи корветата на около двеста метра от него и огледа показанията на датчиците. Те не регистрираха нищо друго.

Трайстин изтри потта от челото си и зачака.

Би-йп! Би-й-п!

Видя, че предупредителният сигнал идва от детекторите с фина настройка, след това впери поглед в екрана, изобразяващ външната обстановка. Върху него се появиха серия от пунктирани линии, потвърждаващи сигнала от детекторите, ала разстоянията между тиретата бяха далеч по-различни от всичко, което бе виждал досега.

— Към нас се приближава космически кораб, сър. Не мога да идентифицирам типа му.

Измина една секунда.

— Това е кораб на фарканите. Предполагам, че е от бързите им куриерски катери — обясни командирът. — Не сте ли виждали по-рано такава следа?

— Не, сър.

— Срещаме ги от време на време. Всичките им следи изглеждат по еднакъв начин. — Фолсъм замълча. — Не го закачайте. Носи се слух, че веднъж фарканите засекли един от най-големите кораби на възвращенците, разгледали го бегло, при което екипажът се разтресъл от страх, а после ги пуснали по живо, по здраво, след като обезвредили всичките им торпеда.

— Защо са постъпили така?

— Не зная, лейтенант. И ви препоръчвам никога да не попадате в ситуация, която би могла да ви даде отговора на този въпрос. — Командирът се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Тъй като говорим за следите от корабите на извънземните, появяващите се върху дисплеите с фина настройка, нека споменем с няколко думи за следите на урсинианците — те приличат по-скоро на серия от овали и се движат много по-бавно в сравнение с тези на фарканите.

— Следите на фарканите имат червеникав оттенък — добави Трайстин. — А какво ще кажете за урсинианците? — лейтенант Десол не знаеше почти нищо за урсинианците; беше му известно единствено това, че произхождат от сектор дори по-отдалечен от галактическия център, отколкото е била старата Земя. Приличали на кръстоска между разумни котки и малки мечки.

— Нима сте чувствителен като медиум? Това е интересно… Е, аз не ги виждам, но са ми казвали, че следите на урсинианците имали светлокафяв оттенък. Виждали ли сте някога истински следи от кораб на възвращенците?

— Не, сър. Работил съм само с датчиците в станцията на граничната полоса.

— Предполага се, че следите на възвращенците са оцветени в синьо, ако сте в състояние да виждате цветовете. Следите на хинджите са зелени, но не толкова наситени като нашите; а тези на арджентите имали сребрист оттенък. Цветовите нюанси се получават в резултат от хармонизационния ефект на фината настройка върху тягата. Това е термин, свързан с поддръжката на бордовите системи на кораба. — Фолсъм се изкашля още веднъж, за да прочисти гърлото си. — Сега ще направим кратък разузнавателен обход. — Той протегна ръка към Трайстин. — Ето ви още един електронен куб.

Трайстин извади от четящото устройство предишния куб — онзи, който съдържаше информация за полета и приближаването до астероида, постави го на лавицата, монтирана в специално пригодена за целта ниша, след това пъхна новия куб в устройството. Данните потекоха по комуникационната мрежа; наложи се да се навъси — разузнавателният обход не беше в границите на системата Чевел, където се извършваше имитирана транслация. Трябваше да лети в системата Кайзар. Кайзар бе ненаселена система — хората все още не бяха открили форми на живот, макар че имаше планети с вода, както и късове стопена скала и планети-газови гиганти.

Инструкциите в заданието налагаха да извърши истинска транслация.

Той продължи да разучава какво бе необходимо да направи по време на мисията.

— Искате ли да изпратя кода на заданието до Контролния модул на Чевел?

— Би било добре, в случай, че изпаднем в затруднение.

Трайстин се изчерви, но състави кода и енергично го изпрати по мрежата. След това провери плътността на праха около кораба — малко над 0,4 — преди да се добави влиянието на създадената от двигателите тяга. Ако стойностите се запазеха в стандартната норма, щяха да се отдалечат от астероида в рамките на десет минути.

Докато се движеха, Трайстин проверяваше екраните за появата на различни отломки — водни комети, тъмни астероиди, — ала екраните оставаха празни. Проучи заданието, свързано със системата Кайзар, но то бе съвсем недвусмислено — преминаване с висока скорост край най-външната планета-газов гигант и наблюдение на цялото пространство около нея. След това връщане в изходно положение и осъществяване на транслация до системата Чевел. Трайстин започна подготовка на енергийното захранване за транслация, питайки се какво ли още е намислил командирът.

Когато мощността нарасна до необходимата стойност, Трайстин отново прегледа условието на заданието.

— Готов ли сте за започване на транслация, лейтенант?

— Да, сър.

— Тогава извършете транслацията. Този път всичко е действително. Транслирайте ни във външния сектор Оорт на системата Кайзар.

Трайстин натисна копчето за извършване на транслация и предаде импулс за начало на процеса в цялата мрежа. Транслацията беше единствената маневра, в която имаше и физическо действие от страна на пилота, и команди, предавани чрез вградения нервен чип. В случай на авария транслацията можеше да се задейства единствено посредством копчето, но само ако вътрешната комуникационна мрежа на кораба беше изключена.

Мракът се превърна в светлина; шумът — в тишина, редът се преобрази в хаос и всичко в кораба като че се преобърна наопаки. Това се отнасяше и за бордовите системи, и за всички данни, които преминаваха през съзнанието на Трайстин — на пръв поглед безсмислено бръщолевене, ала въпреки това съдържащо намек за нещо… нещо, непринадлежащо на хаоса.

Туп!

Датчиците не показаха някаква явна промяна. Температурата извън корветата все още беше само няколко градуса над абсолютната нула. Не бяха регистрирани никакви звездни тела в обсег от няколко звездни часа. Но дисплеите с фина настройка бяха празни, а екранът, изобразяващ външната обстановка показваше нова слънчева система.

Трайстин се свърза с индикаторите за времева компенсация, след това със системата за сравнителен анализ, ала времевите уреди подадоха данните си почти светкавично: — „Системата, в която се намираме, отговаря на описанието на система Кайзар“.

Той подаде импулс към помощните двигатели и корветата пое курс към Вилхелм — планетата газов гигант. Ускорението ѝ нарасна, Трайстин елиминира изкуствената гравитация и пренасочи спестената енергия към повишаване на ускорението.

Не след дълго се включиха индикаторите, регистриращи времевата компенсация.

— Транслационната грешка беше пет часа и двайсет и четири минути.

— Не е чак толкова зле.

Трайстин продължаваше да наблюдава екраните, докато корветата проникваше в системата Кайзар; той отбеляза, че индикаторите за времева компенсация започнаха да променят светкавично стойностите си, когато скоростта на корветата навлезе в кривата, изобразяваща разтеглянето във времето.

Лейтенант Десол погледна към креслото на техника, където командир Фолсъм се бе отпуснал със затворени очи и очевидно подремваше. Трайстин поклати глава и едва не се разсмя с глас. Пък и защо не? Командирът не можеше да направи кой знае какво, вероятно вграденият му нервен чип бе свързан със системата от външни датчици и десетки други предупредителни вериги.

Трайстин просто си пожела да дойде време и той самият да приема нещата с такава лекота. Е, сега поне успя да поеме дълга глътка „Състейн“ от бутилката, прикрепена на поставка до коляното му.

След известно време започна да програмира данните, в съответствие с които щеше да извърши разузнавателния обход около големия газов гигант — Вилхелм. На кого му бе хрумнало да нарече такъв газов гигант с името Вилхелм?

Изпи още една глътка „Състейн“ и потри чело с длан. Оставаше почти цял стандартен час, преди корветата да започне разузнавателния обход. Дори не се опита да изчисли колко време бе изминало извън кораба.

Най-сетне Вилхелм се появи — беше огромен не само на екрана, изобразяващ външната обстановка, но и във всеки друг смисъл, който човек можеше да си представи.

Датчиците започнаха да бълват пълна информация за планетата, заливайки Трайстин с данни за всичко — за температурите в различните пояси, състава на атмосферата, магнитните полета… И всички тези данни бяха не просто частици енергия, представени на екрана като надписи, съхранявани в базите данни на кораба — те бяха същевременно нови и нови усещания, толкова много, че Трайстин получи главоболие. Но… извън стандартната обстановка имаше… нещо.

Лейтенант Десол изпи още една глътка „Състейн“, пое дълбоко дъх и принуди съзнанието си да направи подробен оглед на данните. Струваше му се, че гази мислено през огромно море от числа, които се опитваха да го разкъсат. Въпреки това си наложи да се съсредоточи върху аномалията — някакъв енергиен източник, който предаваше импулси на определени интервали от време.

— Командир Фолсъм, попаднах на нещо, което прилича на локаторен фар.

— Къде?

— Според изчисленията ми на северна ширина около трийсет градуса. На екран четири се вижда следата от излъчването му.

— Препратете го на моя екран номер три.

Трайстин изпълни нареждането.

— Да, това е локаторен фар и от вас се изискваше да намерите тъкмо него. А сега ни заведете у дома. — Фолсъм затвори очи и отново се облегна в креслото на техника/ инструктора.

Трайстин подаде курс към най-близката точка за транслация с ниска запрашеност и неголяма еклиптика. Не беше извършил нищо велико, нищо зрелищно — просто беше открил локаторен фар, без да е получил нареждане за това. Ами какво щеше да стане, ако не бе успял? Щяха ли отново да го изпратят на граничната полоса на Мейра? А може би щеше да управлява транспортни кораби или щеше да посреща приземяването им на някоя база?

От задното място долетя тихо похъркване.

Трайстин видя как кривата, изобразяваща разтеглянето във времето, се издига нагоре и се запита колко време ще прескочат, ала беше прекадено уморен, за да го е грижа за това сега. Кратките мисии в близост до Чевел Бета рядко довеждаха до изкривяване във времето по-голямо от час.

След малко повече от един час — според субективната преценка на Трайстин — той натисна копчето за извършване на транслация и изпрати импулс за началото на процеса в комуникационната система. Отново мракът стана светлина, шумът — тишина, редът се преобрази в хаос и всичко в кораба като че се преобърна наопаки. Това се отнасяше и за бордовите системи, и за всички данни, преминаващи още веднъж през съзнанието на Трайстин… — в тях отново се долавяше намек за нещо, неподвластно на хаоса.

Туп!

Датчиците не показаха никаква промяна. Температурата извън корветата продължаваше да е няколко градуса над абсолютната нула, никакви звездни тела не бяха регистрирани в обсег от няколко светлинни часа. Дисплеят с фина настройка оживя, улавяйки емисиите от тренировъчните корвети.

Трайстин се свърза с индикаторите за времева компенсация и системата за сравнителен анализ. Този път системата за анализ подаде първа данните си:

— Системата, в която се намираме, отговаря на описанието на системата Чевел.

— Добре. Хубаво е човек да научи, че е попаднал там, където трябва.

След малко се включиха и индикаторите за времева компенсация:

— Транслационната грешка е три часа и петнайсет минути. Сумарната транслационна грешка е девет часа и четиринайсет минути. Разтеглянето на времевата крива в системата Кайзар беше единайсет часа.

— И така… този полет, тъй да се каже, ни отнесе напред във времето с малко повече от един стандартен ден. Грешката беше минимална. Ето защо използваме тъкмо системата Кайзар. Разбирате ли защо не правим транслации по време на обучението?

— Да, сър.

— Каква е мощността в системата за захранване с енергия? Какви са резервите от гориво?

— Осемдесет процента. Резервите ще стигнат за полет, продължаващ десет часа.

— Горкото корито е готово за основен ремонт — въздъхна Фолсъм. — Нима всички ние рано или късно не стигаме до това състояние? Не ми отговаряйте. Това не е въпрос.

Трайстин навлажни устни с език и продължи да следи екраните, правейки повторна проверка с данните, които постъпваха във вградения му нервен чип. Нима това беше последния му тренировъчен полет? Дали се бе справил? Или пък постижението му беше толкова слабо, че всичко бе предрешено — щяха да го изпратят на някоя станция по граничната полоса?

Според собствените му преценки не беше допуснал грешка никъде. Най-сетне се включи в комуникационния обхват на станция Чевел Бета.

— Контролен модул Бета, говори „Труден път“ 15. Разрешете приземяване. Посочете номера на мястото на дока.

— „Труден път“ 15, какво е състоянието ви?

— Контролен модул, състоянието на „Труден път“ 15 се характеризира с код „Статус зелен“.

— Използвайте код „Статус зелен Бета“ — предложи инструкторът.

— Контролен модул, говори „Труден път“ 15. Код на състоянието „Статус зелен Бета“. „Статус зелен Бета“

— Прието.

— Потвърждавам приемането.

— Заемете място Делта 4.

— Прието. Делта 4.

— Потвърждаваме приемането.

— Кодът „Зелен Бета“ — добави Фолсъм разговорчиво, — означава „всичко е наред“ при късите скокове в близост до базата. Мощността на енергийната система спадна с почти петнайсет процента по време на последната транслация и вие успяхте да се справите с положението, подбирайки оптимална плътност на праха в началния и крайния етап от полета. Но аз не бих се наел да премина с тази корвета през още една транслация.

— Често ли се случва такова спадане на мощността или само преди авария? — попита Трайстин.

— В девет от десет случаи спадът предвещава неприятности, но не винаги е така. И той е като всичко останало в професията. Нищо не е абсолютно и човек трябва да приеме този факт. Единственото абсолютно нещо е смъртта, но дори и тя може би не е, ако се вярва на възвращенците. — Фолсъм отново се протегна. — Корветата е на ваше разположение, докато се приземим на дока. Опитайте се да не се сблъскате с нещо. — Той се засмя, облегна се в креслото и затвори очи.

Разбира се, Трайстин осъзнаваше, че инструкторът едва ли се нуждаеше от очите си, след като разполагаше с вграден нервен чип — не и за наблюдение на бордовите системи на кораба. Лейтенант Десол остана съсредоточен върху информацията от комуникационната мрежа и екраните; от време на време изтриваше чело, нанасяше малки корекции и приближаваше корветата към Чевел Бета.

— Контролен модул Бета, говори „Труден път“ 15. Приближавам доковете за приземяване.

— Прието, „Труден път“ 15. Следим ви. Участък Делта 4 е свободен. Започвайте приземяване.

— Прието, Контролен модул.

Трайстин намали скоростта отначало до метри в секунда, после стигна до метри в минута и най-накрая приземи корветата в очевидно крехкия участък върху дока. Когато най-сетне изключи и главните, и помощните двигатели, чрез които се регулираше положението на кораба в пространството, и челото, и пилотската му униформа бяха мокри от пот — за пръв път след почти дванайсет тренировъчни полета.

— Контролен модул Бета. Корвета „Труден път“ 15 се приземи на участък Делта 4. Край.

— Прието, „Труден път“ 15. Поздравления.

Поздравления ли? Трайстин изтри чело с длан, магнетизира подпорите, после започна процедурата по приключване на полета.

— Кацнахме, командир Фолсъм.

— Добро приземяване, меко кацане.

— Благодаря ви. — Трайстин продължи методично процедурите и остави без внимание стягането на вътрешностите си, когато изключи изкуствената гравитация.

— Между другото какво мислите за лекцията на маршал Уорлок по етичните проблеми? — попита командир Фолсъм и се изправи.

Трайстин събра електронните кубове, съдържащи информация за изпълнената от него мисия и ги предаде на командира, като се опитваше да не преглъща така мъчително. Значи набитият мъж е бил маршал Уорлок, героят при завладяването на планетата Сафрия?

— Той не обича да разкрива самоличността си, но държи да изнася лекции по етични проблеми. И какво си помислихте?

— Ами… схванах теоретичната част от онова, което каза. Прочетох и материалите, които ни раздаде. — Трайстин поклати глава. — Все още не мога да разбера как разумни и интелигентни хора приемат глупостите на самообявилите се пророци за чиста монета. Искам да кажа — зная, че го правят, но не мога да разбера как осъзнаването на тази заблуда ще ни направи по-добри пилоти. И след като съм схванал заблудата, как това ще ми помогне да спра възвращенски кораб-майка или дори нападение с танкове срещу граничната полоса на Мейра.

— Накратко — помислихте си, че са безполезни приказки? — усмихна се командир Фолсъм.

— Не се изразих така — тихо изрече Трайстин, като сподави надигащия се в гърдите му гняв. В края на краищата той беше един от малцината, наистина прочели и проучили материалите. — Просто не зная как да приложа наученото.

— Е, млади човече, вие сте първокласен пилот и ви очаква дълга кариера. Може да я завършите като член на Съвета за планиране. Или като командир на всички участъци от граничната полоса на някоя планета. Можете да работите в разузнаването. Дори можете да станете агент, внедрен сред възвращенците — не ме гледайте така. Приличате много на тях и е много по-лесно да бъде подбран човек с подходящи гени, отколкото да се изгражда нов външен облик на личност, която не ги притежава. Повечето агенти от разузнаването са бивши пилоти, нима не знаехте това?

Трайстин не го знаеше и преглътна мъчително.

— Ако това се случи, думите на маршал Уорлок може да ви свършат полезна работа — продължи командирът. — Ала би могло и да не стане така. Може да умрете млад. — Фолсъм замълча. — Намерихте ли начин да откриете кой акумулатор е склонен да аварира по-често?

— Сър? — Трайстин се зачуди какво общо биха могли да имат авариращите акумулатори с етичните проблеми.

— Авариращ акумулатор — мисля, че обсъждахме този проблем, нали?

— О, да, сър. — Трайстин се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Не можах да открия сто процентово сигурен начин, но все пак намерих няколко неща. Първото беше: проверка на средната запрашеност на корабните системи. Не знаех, че е така, но системата за поддръжка запазва статистическите данни за последните десет мисии, които е изпълнила корветата. Кораби с повече от пет мисии (по време на задължителните десет, за които се води статистика), при които плътността на праха надвишава 0,45 единици, са изправени пред 30 процента повече проблеми с акумулаторите си.

Фолсъм кимна.

— Продължавайте.

— Освен това проблеми с акумулаторите се срещат по-често с кораби, подлагани на транслации при къси скокове. Единственият физически показател, който успях да посоча, е следният: някои от техниците казваха, че щом по кабелите от системата за контрол на бордовите системи се появи прах, пилотът трябва да очаква проблеми с акумулаторите — сви рамене Трайстин.

— Не е лошо — призна Фолсъм. — Вие изразходвахте доста време, за да следите постъпващата информация за подсистемите на кораба, който управлявахте. Цялата ви кариера ще бъде изпълнена с преследвания — или вие ще преследвате възвращенците, или те ще преследват вас. Може би ако поработите малко повече върху информацията, която сте получили за възвращенците, ще се научите как по-добре да опазите здрави задните си части. — Фолсъм отстрани предпазните колани от креслото на техника. — Знаете ли, маршал Уорлок беше един от малцината оцелели по време на първата вълна от колонизацията на Сафрия. Той е един от малцината, направили успешни разузнавателни полети през системите Джеруш и Орум. Той също така е един от малцината експерти по културата и етичните стойности на възвращенците. — Фолсъм замълча. — Както и да е, лейтенант, изпълнихте мисията си добре и би трябвало да сте доволен. В основата си сте добър пилот и някой ден можете да станете наистина блестящ.

Фолсъм отвори входния панел към херметизационната камера на станцията.

— Използвайте свободната част от деня, а утре отидете да вземете назначението си — както и отличителните си знаци на пилот — в кабинета на офицера, отговарящ за човешките ресурси. Аз трябва да довърша счетоводния отчет и да впиша някои данни в официалните документи. — След това инструкторът се засмя. — Техниците имат право за праха по кабелите на системата за контрол, макар че инженерите винаги отричат това твърдение.

Трайстин започна да откопчава предпазните ремъци. Взе екипа и скафандъра си; успя да не поклати глава, докато командирът не излезе от херметизационната камера и не изчезна от погледа му.

Вече беше пилот… след почти две години обучение. Защо не се чувстваше като такъв?