Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (35)

35.

Туп!

След извършване на транслация „Уилис“ попадна в свободна от прах зона в сектора Оорт и капитан Джеймс Сазаки се отпусна в пилотското кресло.

— Твой ред е, лейтенант. Заведи ни до Мейра.

Трайстин разбра. Полетът до Мейра би трябвало да бъде лесен, а на него му беше нужно да се запознае по-добре с кораба и неговите системи.

Лейтенантът огледа внимателно всички екрани — от дисплея, изобразяващ външната обстановка, до екраните, които показваха данните по поддръжката на бордовите системи, след това отново се съсредоточи върху дисплея с външната обстановка. В периферията на системата за наблюдение се появи едва доловима следа на приближаващ се кораб. Вероятно беше възвращенски кораб-майка, тип „Троид“, защото никакъв кораб на коалицията не би навлязъл толкова дълбоко в открития космос — зад Кейли, последната, най-външна планета от системата Парвати. За да извършва успешни наблюдения в бъдеще, Трайстин отбеляза сектора — в оранжевата гама на спектъра — и добави наблюдението си към транзитния рапорт, който трябваше да бъде изпратен до операционния щаб на Мейра, когато „Уилис“ достигнеше достатъчно близо до планетата.

— Кейко, изпрати някой да донесе две чаши чай. — Джеймс се раздвижи и отново затвори очи.

Трайстин позволи на съзнанието си да попадне в ритъма на енергийната система. Той се опитваше да проследи странните пулсации, които бе забелязал от самото начало и които го караха да мисли, че акумулаторите едва ли не „изхвърляха“ енергия на тласъци, сякаш „кашляха“.

За миг лейтенант Десол раздели мощността на системата за захранване с енергия, изключвайки от нея един от помощните двигатели, след това светкавично изключи втория помощен двигател от захранването на акумулаторите. Малки пикове се появиха в кривата, изобразяваща мощността на помощния двигател, захранван от акумулатора, после изведнъж тягата намаля катастрофално, тъй като мощността на акумулатора на свой ред спадна. След това Трайстин възобнови нормалните операции. Искаше да се заеме с по-обстойна проверка на акумулаторите, но не можеше да го направи, когато се намираха на милион разтега от най-близката населена станция.

— Какво е изкривяването на обвивната повърхнина, сър?

— Вземи каквато стойност пожелаеш. То не е от значение за контролния модул на Мейра и затова не си правим труда да го изчисляваме.

Трайстин задейства помощните двигатели — бавно, за да не претоварва допълнително акумулаторите.

— Чаят ви, командир Сазаки. И вашият, лейтенант — Албертини стоеше на входа, стиснал две чаши в ръце.

Джеймс взе своята и нищо не каза.

— Благодаря. — Трайстин започна да отпива от горещата течност на бавни глътки. Тя изглежда помагаше на леко възпаленото му гърло, ала за миг сетивата му се объркаха — ароматът на чая, усещането за топлина и потокът данни от мрежата се оплетоха в странен възел. Той разтърси глава, съсредоточи се върху екраните, особено върху дисплея, изобразяващ външната обстановка.

По всяка вероятност беше по-уморен, отколкото си мислеше. В такива случаи получаваше объркване на сензорните възприятия. След това провери индикаторите за сравнителен анализ.

— Транслационната грешка е едно стандартно денонощие, седем часа и трийсет и една минути, командире. Очаква се допълнителна загуба на три часа от ефекта на обвивната повърхнина.

— Не е прекалено зле. — Джеймс посръбна от чая, очите му бяха почти изгубили израз.

Трайстин провери отново как се придвижваха по начертания курс.

— Остават приблизително седем часа до орбиталната контролна станция на Мейра.

Командирът кимна в отговор.

През следващите четири часа Трайстин управляваше кораба, като отделяше еднакво време за правилното насочване на „Уилис“ в пространството и за изследване на данните от информационната мрежа и системите за поддръжка. Той забеляза: командирът очевидно не го беше грижа, че изкривяването на обвивната повърхнина бе достигнало петдесет процента. Може би затова изглеждаше толкова млад.

За да стигнат до Мейра, оставаха още два стандартни часа и Трайстин започна забавяне на ускорението. Джеймс нищо не каза; изглеждаше потънал в собствените си мисли.

— Контролен модул на орбитална станция Мейра. Говори Стоманен жезъл две. Приближаваме зоната за кацане.

— Стоманен жезъл две, говори Черна чапла четири.

— Прието, Черна чапла.

— Стоманен жезъл, приехме сигнала ви за кацане. Продължете към стенд Гама три за приземяване на док. Повтарям — стенд Гама три. Стендът е готов да ви приеме, намалете тягата и приближете към Гама три.

— Контролен модул, намаляваме тягата в съответствие с инструкциите.

Станцията се появи и върху екрана, който изобразяваше външната обстановка, и върху останалите дисплеи, където картината не беше регулирана и се виждаше едно към едно. Трайстин провери разстоянието, което го отделяше от дока, и изпрати поредна серия импулси за намаляване на ускорението.

— Контролен модул, Стоманен жезъл приближава стенд Гама три.

Командирът отвори очи, протегна се и загледа как Трайстин направлява „Уилис“ към портала на дока.

След като кръстосвачът се озова на около половин разтег от стенда, Джеймс кимна.

— Аз ще поема контрол.

— Разбрано. Вие поемате контрол над полета, сър.

Трайстин запази невъзмутимия израз на лицето си, докато Джеймс коригира курса веднъж, след това втори път и накрая приземи кораба с леко подрусване на определения за целта стенд.

— Тю! — командирът избърса влажното си чело.

Трайстин магнетизира опорните механизми и сигнализира на Кейко да спусне механичните подпори, за да подпомогне екипа на станцията.

— Подгответе се за смяна на захранването. Повтарям: подгответе се за смяна на захранването.

Трайстин с радост посрещна състоянието на нормално привличане, защото беше твърде уморен.

Той извърши проверка по списъка с процедурите за свързване със станцията, след това погледна Джеймс.

— А сега какво, сър?

Лейтенантът тъкмо изрече края на въпроса си и на входа се появи Лайъм Акибоно.

— Ще останем тук само няколко дни, докато ни заредят с гориво и боеприпаси. След това ще прекараме цялата следваща година, а може да е и по-дълго, в преследване на възвращенци в пространството след последната орбитална станция на Парвати.

— Това е много далеч от всякакво населено място — изтъкна Лайъм.

— Именно там се случват интересните неща.

— Да, сър.

— Както е писал Хантарики: „Небето става по-ярко заради бурята“. Помни това.

— Относно заповедите… — започна Лайъм.

— Аз ще ги взема със себе си — обяви Джеймс. — И без това трябва да се видя с командир Малдонадо, а Лайъм ще се опита да ни осигури няколко от по-новите торпеда.

— Така че аз оставам дежурен на кораба? — попита Трайстин.

— Ще се справиш без никакви проблеми. — Джеймс се обърна към него с лице, огряно от момчешка усмивка, и взе куфарите със заповедите. — Ще се позабавя.

— Сър?

— Да?

— Тук има ли хубав ресторант?

Лайъм вдигна вежди, но Джеймс се засмя.

— Все още не. Все още не си готов за него.

След като командирът и офицерът по въоръжението излязоха, Трайстин се свърза със статистическите данни от системите за поддръжка на кораба. Съдейки от тях, той стигна до извода, че през последните три години акумулаторите на „Уилис“ не са били заменяни, нито са били подлагани на специален режим на поддръжка, макар че са били подложени на щателен преглед по време на основния ремонт, извършван на всеки пет години.

Искаше да поговори първо с Кейко за тях.

Трайстин стана и се върна на квартердека, където стоеше техник Муриами и чакаше с шоково устройство, съоръжено с екран за наблюдение. Контролната орбитална станция на Мейра миришеше по същия начин като самата планета — дори и слабата миризма на пластмаса и трева от пустошта беше същата, макар че Трайстин не можеше да си представи как тревата от пустошта се е добрала до станцията.

— Как сте, сър? — Жената продължи да наблюдава вратата на херметизационната камера.

— Добре съм, благодаря. Ами вие? — Трайстин прегледа дали по аварийните уплътнения има необичайни следи.

— Чисти са. Винаги проверявам първо тях.

Трайстин подуши въздуха. Не, не си въобразяваше. Атмосферата на орбиталната станция миришеше на тревата от пустошта.

— Особена миризма, нали? — погледна го Муриами.

— Мирише на трева от пустошта. Тази воня прониква навсякъде. Носът ми винаги течеше от нея.

— Значи сте били офицер от станция по граничната полоса, нали?

Трайстин кимна.

— Убивали ли сте някога възвращенци?

Той отново кимна утвърдително.

— Колко?

— Доста.

— Получихте ли някаква похвала?

Трайстин кимна колебливо.

— Брат ми е техник на станция по граничната полоса. Казва, че не са много офицерите, които получават похвала. Вярно ли е?

— Не зная. — Лейтенантът добави разсеяно: — Познавам само един офицер, който получи.

— Кой е той?

— Жена е. Майор Ултийна Фрейър. Тя е командир на „Ямамото“ — бойна корвета, изпратена с мисия кой знае къде в космоса.

— Сигурно е корава жена.

— Да, такава е, но външният ѝ вид е различен.

— Като вас.

— Аз ли? Аз не съм толкова корав.

Муриами се усмихна.

— Командването не би изпратило тук младежи, нежни като пролетни цветя. Командирът би ги схрускал живи.

— Командирът ли? — Трайстин се разсмя.

Същото стори и Муриами.

— Знаете ли къде е техник Муралто?

— Отиде в сектора за поддръжка на орбиталната станция.

— Бихте ли ѝ казали, че искам да разговарям с нея, когато се върне?

— Да, сър.

Трайстин кимна, обърна се и пое към своята кабина. Вграденият му нервен чип все още беше свързан с комуникационната мрежа на кораба и индикаторите за състоянието на бордовите системи. След като размисли, лейтенантът спря пред трапезарията, за да си вземе втора чаша силен зелен чай, която занесе в кабината си. Остави чая до компютърния терминал, седна на пластмасовия стол и отвори наръчника на системата за захранване с енергия. Все от някъде трябваше да започне.

Ако се отегчеше прекалено много, щеше да отиде в миниатюрната фитнес зала зад трапезарията — или отново щеше да се занимае с материалите за културата на възвращенците. Разбираше защо икономическата им система действаше, но все още не можеше да прозре причината, поради която хората участваха с готовност в нея. Може би никога нямаше да стигне до правилния отговор. Може би Куентар имаше право — ала Куентар беше мъртъв.

Трайстин започна да чете наръчника на системата за енергийно захранване.