Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (73)

73.

Когато „Пакуаврат“ излезе от транслация и попадна в периферията на системата Чевел, Трайстин провери дисплея за фина настройка, след това направи втора проверка. Видя силно ограничения брой на следи и кораби, чието присъствие бе регистрирано на екрана, и провери трети път.

Докосна брадичката си за миг, преди да насочи „Пакуаврат“ към Чевел Бета. Без да бърза, задейства индикаторите за сравнителен анализ на времето, за да определи специфичната си транслационна грешка. Джере беше посочил, че началната грешка е в порядъка на тринайсет години. Но фарканите не разполагаха с подобни типични за човешките същества системи за сравнение, затова Трайстин нямаше никаква представа каква транслационна грешка се е натрупала по време на цялото пътуване — плюс двете години, които бе прекарал на орбиталната станция, докато фарканите „го създаваха за втори път“.

Той отново провери дисплея с фина настройка, ала нищо не се промени в сравнение с първата проверка. Нямаше никакви следи от космически кораби около Чевел Бета — а това беше наистина странно за главния център за обучение на военни пилоти — поне Чевел Бета беше такъв, когато Трайстин бе тръгнал в изпълнение на мисията си. Наистина ли толкова много неща се бяха променили?

Клинг!

Индикаторите за сравнителен анализ на времето действаха. Той прие подадените от тях данни и преглътна. И Джере, и Ултийна бяха имали право. Времето, откакто беше напуснал Браха, възлизаше на петнайсет години, седем месеца, пет дни, тринайсет часа и двайсет и една минути. Смяната на посоката на кораба в момента на извършване на транслация определено увеличаваше транслационната грешка. Сега цифрите му изглеждаха много по-реални, подадени от индикаторите за сравнителен анализ, отколкото съобщени от Джере.

Той поклати глава — не веднъж, а няколко пъти. „Пакуаврат“ навлезе в периферията на системата Чевел. Следите, които се появиха върху дисплея с фина настройка, бяха зеленикави, не сини. Значи тази система все още беше в ръцете на коалицията. Нима възвращенците бяха победени? Или театърът на военните действия се бе преместил другаде?

Най-сетне, поемайки дълбоко дъх, Трайстин изпрати съобщението си:

— Контролен модул Чевел, тук е корабът на коалицията „Пакуаврат“ с кодово название „Свещен вал едно“, „Свещен вал едно“.

Само пращене от статично електричество увенча усилията му.

— Неидентифициран съд, повторете отново съобщението си.

— Повтарям: говори корабът на коалицията „Пакуаврат“ с кодово название „Свещен вал едно“, „Свещен вал едно“. Транслационната грешка и грешката в обвивната повърхнина възлизат на петнайсет години според индикаторите за сравнителен анализ на времето.

Последва продължителен период на безмълвие от страна на контролния модул; единствено пращенето на статичното електричество нарушаваше възцарилата се тишина. Най-сетне и отговорът дойде.

— „Свещен вал едно“, моля, изпратете кода за удостоверяване на автентичността си.

Трайстин извика от системата таблиците, които удостоверяваха автентичността на различните кораби на флота. Опита се да потисне въздишката си, докато изпращаше кода на „Пакуаврат“, чудейки се защо появата му бе предизвикала такова смайване. Да, общата транслационна грешка наистина беше много голяма, доста време бе отнело и възстановяването му в медицинския център — бе отсъствал повече от петнайсет години, — но транслационна грешка от тринайсет години не беше нещо нечувано за разузнавателните мисии с многократни транслации, особено в звездните системи на възвращенците.

— Изпращам ви кода за установяване автентичността на кораба…

— „Свещен вал едно“, получавате разрешение за кацане в сектор Епсилон на орбитална станция Чевел Алфа. Повтарям: орбитална станция Чевел Алфа.

Трайстин беше доловил изненадата в гласа на офицера от контролния модул. Защо пък изненада? Нима транслационната грешка е била елиминирана? Това вероятно беше възможно. И защо на Чевел Алфа? Какво се бе случило с Чевел Бета?

Той отново провери дисплея с фина настройка. Корабите в системата Чевел определено бяха на коалицията, ала в пространството, където се намираше Чевел Бета, нямаше никакви следи от космически съдове. Абсолютно никакви. Нима станцията е била разрушена след нападение на възвращенците?

Най-накрая Чевел Алфа се появи дори на екраните с малък обсег на изображение.

— Контролен модул Чевел, тук „Свещен вал едно“. Намирам се в състояние на готовност да се приближа до орбиталната станция.

— „Свещен вал едно“, получавате разрешение за кацане в сектор Епсилон едно. Сектор Епсилон едно.

— Прието. Насочвам се към сектор Епсилон едно.

Новият (а може би подобреният) вграден нервен чип осъществи кацането като по ноти, Трайстин приземи „Пакуаврат“ с едва доловимо потрепване.

Той магнетизира опорните дискове и се свърза с контролния модул.

— „Свещен вал едно“ се приземи в сектор Епсилон едно. Изключвам корабните системи.

— Получавате разрешение за изключване… Осъществихте меко кацане.

— Благодаря.

Трайстин освободи предпазните колани, провери корабните системи за последен път и отвори херметизационната камера.

Нисък чернокос майор го очакваше пред камерата, съпровождан от двама въоръжени войници.

— Сър! — Майорът отдаде чест на Трайстин.

Трайстин, крайно изумен, отвърна на поздрава, макар че не беше в униформа, а в обикновен пилотски костюм. Осъзна, че долавя функционирането на мрежата в цялата станция — дори можеше да разшифрова как работят механизмите за предаване на данните между отделните ѝ компоненти. Намръщи се. Не помнеше по-рано това да му се бе удавало с такава лекота. Какво още бяха направили фарканите с него?

Когато излезе от херметизационната камера и закрачи по широкия главен коридор, Трайстин трябваше да положи усилия да не зяпне с уста. В площта, ограничена с въжета, се бяха събрали около трийсетина души от персонала на станцията. Даже без да увеличава остротата на слуха си, Трайстин долавяше мърморенето им.

— … колко е висок този тип… дори не носи униформа…

— … казват, че повече от петнайсет години… преди това бил някакъв голям герой…

— … знаеш ли кой е той?

— Командирът не ни каза…

Войниците огледаха насъбралите се хора, после обърнаха погледи към Трайстин, но майорът, който го водеше, продължи напред, докато стигнаха един от асансьорите за служебно ползване. Каква информация бяха разпространили за него? Какво означаваха думите „голям герой“?

— Ще се изкачим на последното ниво, сър. — Майорът влезе в асансьора, чиято шахта работеше със специален режим гравитация.

Трайстин го последва.

След като излязоха от асансьора, повървяха още трийсетина метра и спряха пред тежка врата, върху която беше написано със златни букви: „Командир на орбиталната станция“.

— Влезте, сър. Очакват ви.

Въоръжените войници застанаха от двете страни на вратата.

— Благодаря ви, майоре — каза Трайстин.

— Да, сър.

Изправена до компютърния терминал го очакваше стройна жена — командирът на орбиталната станция. Косата ѝ беше тъмна, тук-там проблясваха посивели косъмчета, а лицето ѝ беше младо и привлекателно.

— Знаеш ли, че вече си Бог? Или същество, приближаващо се в най-голяма степен до това понятие.

— Бог ли? Аз само се опитах да вкарам в главите им малко здрав разум. — Трайстин се усмихна, наблюдавайки внимателно стройната и все още атлетична жена. Името, изписано върху униформата ѝ, потвърди онова, на което се беше надявал, което почти бе очаквал. Тя винаги бе успявала да предвиди всичко. Искаше да се засмее, да я прегърне, ала страхът и навикът да спазва установените норми го възпряха. Прекалено много години ги разделяха, Трайстин не знаеше дали тя все още изпитва същите чувства като него. А може да бе намерила някой друг. Петнайсет години беше твърде дълъг срок за една любов, която едва се бе появила между тях. — Бог? Който се е измъкнал, използвайки фалшива смърт?

— Подценил си силата на религията. Ти стана завърналият се Пророк — Ултийна Фрейър се засмя. — Наистина ли си мислеше, че те ще се откажат от вярата си? Вместо да го направят, те превърнаха мисията ти в част от своята вяра — много важна част. — Тя се усмихна топло към него. — Седни, моля те.

— Опитах се да всея разкол. — Трайстин замълча. — Не, това е препалено лекомислено. Просто се опитах да направя системата им по-малко войнолюбива, да инжектирам малко любов в нея. — Той изсумтя. — Разбира се чрез насилие, както всички религиозни реформатори. — Питаше се каква част от истината знае Ултийна и колко би могъл да разкрие самият той.

— Разкол ли? Сега те са по-единни от всякога. — Ултийна замълча. — Да, наистина успя да внесеш повече „любов“ — както се изрази самият ти — в тяхната култура и сега възвращенците са по-миролюбиви, благодарение на теб.

— На мен ли? — Трайстин поклати глава и седна до малката масичка, върху която имаше поднос със сладки и чаши за чай. — Трудно ми е да го повярвам. — Той навлажни устните си. Джере беше казал, че Трайстин е постигнал нещо добро, ала нима можеше човек да повярва така лесно на един извънземен? Вероятно защото не вярваше, че нещо добро може да излезе от едно твърде зрелищно убийство. Очите му потърсиха Ултийна. Тя не изглеждаше петнайсет години по-стара, няколко — да, но не и петнайсет.

— По-добре е да свикнеш с това. Вече си част от историята.

Част от историята ли? Той впери очи в протрития килим по пода на станцията, след това отново погледна Ултийна. Колкото и компетентна да изглеждаше тя, Трайстин долавяше уязвимостта ѝ. Странно, че по-рано никога не я беше долавял.

— Радвам се, че си оцеляла след „Мишима“. Много се радвам — добави той, страхувайки се да изрече нещо повече.

— Аз също. Освен това се радвам, че не реши да ставаш командир, а пък и командирите напоследък заемат второ място след пророците. Както и да е, вече си с ранг командир, макар и да не го знаеш.

— Наскоро ли са ме произвели?

— Едва ли беше толкова скоро.

— Защо не ми разкажеш какво се е случило?

Ултийна Фрейър поклати глава.

— Трябва да изхвърлим формалностите помежду си. Първо ти ми разкажи какво си правил и защо, преди… заповядай… — тя посочи с жест към подноса. — Чувствай се поканен да се подкрепиш. О… — Ултийна бързо изписа някакъв код върху клавиатурата на компютърния терминал.

Трайстин се усмихна.

— Значи ти си офицерът, който прави разбор на мисията ми?

— Хората от командването искаха да се чувстваш удобно, а аз съм единственият оцелял, когото познаваш. Може би тъкмо затова ме държат още тук. Моля те, налей си чаша чай. — Тя седна на стола срещу него от другата страна на масата.

Единственият оцелял? Трайстин се почувства много самотен, очите му се задържаха задълго върху Ултийна, преди да заговори:

— Благодаря, ще си налея чай. — Пое дълбоко дъх и продължи: — Звучи просто, но не е. Зададох си само един въпрос — каква полза би могло да донесе убийството на някакъв адмирал, пък бил той и архиепископ? Не можах да открия такава. Освен това ми се струваше, че ако се върна, без да съм постигнал нещо… няма да се чувствам добре здравословно, особено като се вземе предвид генното ми наследство.

Ултийна се съгласи с кимване.

— Затова… — Трайстин продължи да приказва повече от десет минути. Приписа победата си над охранителната система на храма на обучението, което бе получил от баща си, опитвайки се да избягва особено крещящи лъжи. Спомена фарканите единствено като медици, спасили живота му. Съмняваше се, че инстинктивното отвращение, което човешките същества изпитваха към безсмъртните, е намаляло през сравнително малкото изтекли години. — Накрая ме закърпиха и ме изпратиха да си вървя по живо, по здраво. Не видях нищо повече от една стая, дълъг коридор и малка баня с душ. Дори не знаех точната стойност на транслационната грешка, преди да стигна до Чевел. Той разпери ръце. — А сега ти ми кажи какво се случи тук.

— Не знаем всичко за случилото се. Разбира се, научихме за зрелището в храма — ала това никак не беше трудно, като се вземе предвид нарастващото ти значение като ключова религиозна фигура сред възвращенците. После започна голямото преписване и коригиране на Светото писание — мога да добавя, че този процес беше много, много продължителен. Успяхме да внесем контрабандно няколко твои холографски изображения. Години наред агентите душеха наоколо, за да открият, че корабът ти е успял да премине транслация — това се оказа толкова трудно, защото някакъв висшестоящ офицер в тайните служби на възвращенците искал да се чуе колкото се може по-малко за това събитие…

„Ор — помисли си Трайстин. — Той е искал аз да бъда новият Пророк. Този луд възвращенец наистина е желаел тъкмо това.“

— … помислихме, че може би ще се върнеш, затова предупредихме фарканите, ала никой не беше сигурен каква е истината допреди повече от година. Тогава фарканите изпратиха кораб-куриер, съобщиха ни, че си ранен и се нуждаеш от интензивни медицински грижи. А мен ме изтеглиха от службата ми като военен командир на кораб и ме изпратиха тук.

Трайстин кимна с разбиране.

— За щастие през последните няколко години нещата са твърде спокойни — завърши Ултийна.

— Какво се случи в действителност? — попита отново той и най-сетне наля чай и за двама им.

— Казах ти. Вече си новият Пророк, завърнал се при братята и сестрите.

Трайстин поклати глава.

— Просто се получи. Разбира се, аз се опитах да го планирам, но след като вече станалото е факт, все още ми е трудно да повярвам, че един инцидент би могъл да промени цяла религия.

— Естествено, че би могъл, ако религиозната върхушка желае такава промяна — усмихна се Ултийна. — Виж, вече поддържаме с възвращенците нормални дипломатически отношения — обиди по техен адрес сега са недопустими. Братята и сестрите твърдят, че са се променили. Пророкът им разкрил новата истина, която са решени да следват. Те не искат да знаят нищо за тебе. След като положението и тук се подобри, никой в Щаба на военното командване няма ни най-малък интерес да нарушава каквото и да било в управленческия механизъм на възвращенците. Раните ни бяха толкова болезнени, техните — също…

— Видях това с очите си. Всичко полека се износваше до краен предел. Прекалено малко мисионери, завърнали се след изпълнение на бойната си задача. Прекалено много патриарси с все по-млади и повече на брой съпруги. Младите жени отчаяно приемат който и да е оцелял, завърнал се у дома мисионер.

— Научил си много неща за толкова кратко време — вдигна вежди Ултийна. — Както казах, възвращенците наистина търсеха начин да се измъкнат от безкрайните бойни мисии. Така че появата на Пророка на любовта се оказа желаният изход за тях. И те веднага се възползваха от него. Сега навсякъде са разпространили холографски изображения на саможертвата ти в храма. Навсякъде могат да се прочетат интервютата с хора, които видели как ръцете ти били заздравели, след като „храмът бил построен наново“. — Ултийна му се усмихна не особено дружелюбно. — Я да видим… „друг ще седне до лявата ръка на нашия Отец“. Цитатът, който най-много ми харесва, е: „Как е възможно да предадете Божието слово на съседите си, когато ги убивате, още преди да сте стигнали достатъчно близо до тях, за да разговаряте?“

Трайстин изстена.

— Радвам се, че са ти хрумнали тези думи — продължи Ултийна, — а може би наистина си бил вдъхновен, за да ги произнесеш.

— Използвах като основа тяхното свето писание, научих доста неща наизуст и плагиатствах.

— Явно плагиатството ти е било вдъхновено свише. — Тя отпи глътка чай от чашата си. — Наистина изглеждаше вдъхновяващо в онзи бял костюм, но се радвам, че не го носиш тук. Белите ти костюми на кораба ли са?

— Да. Защо?

— Ами… бихме могли да ги изпратим в Уайстух като автентични реликви от пророка — усмивката ѝ беше закачлива, почти дяволита и Трайстин зяпна с уста. — Е, няма да го направим. Костюмите ти просто ще изчезнат. Така е по-добре. Тогава хората от щаба ще могат да въздъхнат с облекчение.

— Значи сега всичко е прекрасно, така ли?

Ултийна изсумтя.

— Нищо не е чак толкова прекрасно. Дадохме правото на възвращенците да изпращат по няколкостотин миролюбиви, потънали до уши в Светото писание мисионери в звездните системи на коалицията всяка година. Те приеха предложените от нас условия и вече не ни заплашват с кораби-троиди, ние се съгласихме да не нападаме последните от тях, които се завръщат в техните звездни системи — досега постигнатите споразумения се спазват стриктно от двете страни. Преотстъпихме им правата върху звездната система Вайнцет и те вече преобразуват планетите по планове, които са изготвили експертите им, а ние им продаваме различни технологии. Има незначителни престрелки заради системи в периферията, върху които никой не е предявил претенции за собственост. И ние, и те загубихме по няколко бойни кораба „поради злополука“, ала това е значително по-добре от бъркотията, в която се намирахме, преди да тръгнеш в изпълнение на мисията си. Освен това вече имаме право да транспортираме технология и оборудване до планетите, населени с възвращенци, ала партньорите ни трябва да бъдат техни местни фирми. Накратко, установи се дяволски заплетено положение — но поне вече не се избиваме едни други.

— Изглеждаш добре.

— Забележително добре запазена ли искаш да кажеш? Почти цели девет години, изпълнени с транслационни грешки и грешки във времевата обвивна повърхнина помагат за запазване на външния вид — засмя се тя.

— Не изглеждаш дори и шест години по-възрастна.

— Проявяваш галантност, но аз умея да наблюдавам огледалото толкова добре, колкото и екраните в пилотската кабина. Не изглеждам така добре запазена като теб.

— Това се дължи на медиците-фаркани, както и на транслационните грешки. — Той вдигна подноса със сладки към нея. — И сега какво да правя? Да изчезна някъде ли?

— Не е необходимо. Никой не знае, че командир Десол е бил Пророка на възвращенците. Униформите ти са при мен. — Тя го огледа изпитателно. — Сигурно все още ще можеш да се побереш в тях. Преоблечи се, преди да напуснеш кабинета. Излез по-рано в пенсия и си получавай огромната сума, която си заработил и която без съмнение заслужаваш. Използвай тръста, който си основал — както виждаш, знам всичко, — отглеждай цветя, обучавай младите, прави каквото ти хрумне — сви рамене тя. — И си затваряй устата.

— Или да изчезна някъде и да разкажа истината?

— Би могъл да направиш и това, но най-вероятно хората от коалицията ще ти сложат клеймо — безобиден, загубил ума си летец, откачил, бедничкият, след толкова много преживени транслации. Нещастен, тъжен ветеран.

— А ако продължа да настоявам на своето, ще попадна в психиатрична болница. Така ли?

— Вероятно… но каква ще бъде ползата от това? Ще докажеш лицемерието на религията, когато всеки мислещ индивид го разбира? При това онези, които тъй или иначе не умеят да мислят, бездруго няма да те разберат.

Трайстин кимна бавно. Думите на Ултийна винаги звучаха смислено.

— Ами ти?

— Аз ще остарея на военния си пост — ако, разбира се, ми позволят да го сторя.

— Може би трябва да напуснеш.

— Това предложение ли е?

— Точно сега не е. Не съм в състояние да правя предложения… пък и не зная… ти какво… Все още се намирам в състояние на шок.

— Добре. Да поставим формалностите на първо място. При теб те винаги са на първо място — добави тя язвително. — Трябва да облечеш униформата си. Позволих си да добавя всичките ти военни отличия, плюс сребърните триъгълници, удостоверяващи, че си флотски командир. Ще изглеждаш внушително. Трябва да свършиш още нещо, преди да се върнеш в Камбрия.

— Какво?

— Просто се поразходи из станцията в пълна парадна униформа и поговори за славното старо време и битките по граничната полоса на Мейра. Ако някой те попита каква е била бойната ти задача, само се усмихни и поклати глава. Добави няколко думи за това как високоскоростните транслации набързо отнемат петнайсет години от живота на човека. Това е всичко. После ще те изпратим у дома с бърз кораб-куриер.

— Значи това е всичко?

— Да. Звучи разочароващо, нали? Униформата ти е в съседната стая. Аз няма да надничам, докато се обличаш. — Тя се усмихна. — Всъщност ще изляза в коридора да се занимая с някои неотложни задачи. — Командир Фрейър от флота на коалицията Еко-Тек се изправи.

Трайстин я последва и проследи с поглед как тя напусна кабинета. Изпитваше наслада от това, че я вижда, осъзнаваше, че Ултийна му бе липсвала… а не ѝ беше казал колко много бе желал присъствието ѝ. Той поклати глава и пое дълбоко дъх. Значи все още не беше приключил работата си тук?

Нима щеше някога да свърши? Не и ако Рули Джере се окажеше прав.

Трайстин погледна към вратата, но Ултийна вече беше излязла. Още веднъж важните неща се изгубиха сред подробностите — Ултийна се беше държала важно, той дори не бе успял да ѝ каже, че… При нейната съпротива всичко зависеше само от него… ако въобще тя му позволеше да стигне достатъчно близо до нея.