Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (38)

38.

„… Колкото повече знания и мощ натрупват различните култури, толкова по-голям става конфликтът между вярата и разума. Хората не само са придобили посредством модерните технологии способностите на древните богове да хвърлят мълнии, да лекуват или да унищожават; те са ги използвали и сега знаят, че за това не се изисква никаква святост. Те могат да твърдят, че достатъчната мощ определя съдбата.

Проблемът със съвременните технологии е, че те носят достатъчна отплата не само на способните хора, но дават мощ и на по-малко способните техни събратя. Човек, който не може да проумее същността на компютъра или на електронната информационна мрежа, е в състояние да унищожи онези, които могат и които са били възнаградени за своите умения.

И все пак, ако всеки индивид получи и овладее властта в неговата или нейната собствена сфера, малцина индивиди ще оцелеят. Като поставя властта в ръцете на по-висше същество — тоест божество — и я поверява на някаква сила, по-голяма от отделния индивид, или дори я влага във вярата, че общността е по-важна от индивида, човекът стига до следното: всеки отделен индивид изразява вяра в необходимостта от съществуването на обект, по-велик от амбициите и апетитите на отделната личност. Тази вяра… позволява на индивида да се въздържа и да не упражнява властта, съсредоточена в ръцете му, но същевременно тя поставя същия този индивид на благоволението на онези, които не изповядат същата вяра.

Макар и да се твърди (при това такъв аргумент е бил изтъкван често), че всички хора са създадени еднакви и равни, генетиката и анализът на обкръжаващата среда са удостоверили, че равенството престава да съществува в мига на раждането, дори и по-рано.

Виждайки, че представителите на човечеството притежават нееднаква власт и нееднакви способности, религията се е стремила да установи нещо общо между тях, като е свързвала тях с по-могъщ бог. Но разумът и технологията са се обединили в заговор да докажат, че подобен бог не съществува — или че подобен бог не се намесва в живота на човечеството, — затова е правилно властта да приеме някаква полезна форма. В последната историческа епоха нито един бог не е успял да унищожи това твърдение, използвайки по-силни батальони и по-могъща технология.

Следователно… как трябва да се отнася разумният индивид към проблема за властта? По същия начин както са постъпвали всички вярващи през цялата история на човечеството — като споделя система от идеали и дух на принадлежност към дадена общност, която се цени по-високо от индивидуалното упражняване на властта…

Едно от острите възражения на истински вярващия е, че съществуват морални абсолюти, които могат да бъдат обяснени само от божеството. Но ако животът е свещен, както прокламират много божества, тогава как е възможно божеството да заповяда на своите последователи да убиват в негово име, както са постъпвали повечето божества? Как дори можем да съществуваме, след като природата ни изисква да консумираме някои други организми — а това означава, че ги убиваме? В същия строй на мисли тъй като животът е свещен, следователно повелята да бъдем верни на божеството и да се размножаваме, в действителност не е деистично твърдение, а военна заповед…“

Диалозите на коалицията Еко-Тек

Пролог