Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (26)

26.

— Защо трябва да присъстваме на още една от тези лекции? — Джони Чичи се обърна към Трайстин, докато двамата вървяха редом към лекционната зала. — Ти си в течение на всичко. Защо трябва да го правим?

— В програмата на семинара „Културно-етични стойности“ са включени четири лекции. Досега изслушахме само две от тях — отговори Трайстин, като се надяваше, че този път раздадените материали няма да бъдат прекалено много. Едва бе успял да прочете първия комплект, преминавайки със стоически усилия през избраните откъси от „Книгата на Торен“.

— И двете бяха скучни — добави Сузуки Ямидори и отметна тежък кичур коса от челото си. — Независимо от това дали са задължителни, или не.

На няколко крачки пред тях майор Теканаве влезе в лекционната зала.

— Дори майор Теканаве присъства на всички лекции — добави Чичи. — За нея те сигурно са още по-скучни.

— Но тя никога не го показва — отбеляза Сузуки.

— Тя въобще не показва много от себе си — каза Трайстин.

Тримата заеха свободните столове на втората редица и зачакаха. Трайстин потри носа си в опит да не кихне. Носът непрекъснато го сърбеше, реагирайки срещу някаква съставка на въздуха; а може би това бе предизвикано от финия прах, който дори най-ефикасните филтри не успяваха да премахнат от затворената система на рециклиране в Чевел Бета. Най-много прах се натрупваше в лекционните зали или може би точно тук им въздействаше най-силно.

Точно в 1030 часа белокос мъж, набит, но очевидно в добра физическа форма, влезе в стаята и застана в центъра на празното пространство пред дванайсетте стола. Беше облечен в черна туника и панталони, без отличителни знаци за чин и получени военни почести.

— Добро утро. Аз съм Питър Уорлок. — Той огледа дванайсетте офицери с весела усмивка, която бързо изчезна от лицето му. — Макар че семинарът е посветен на културно-етичните стойности и вие сте изслушали вече две лекции на тази тема, аз бих желал да изложа пред вас причините, поради които според мен тези семинари са необходими. Човек трябва да изпълнява две основни заповеди, валидни при водене на военни действия. Първата и най-важна заповед е да познаваш себе си; втората е свързана с първата — опознай врага си. — Уорлок се засмя с лекота. — Извинявам се за реторичните фрази, дошли от древността. Припишете факта, че ги използвах, на преклонната ми възраст. В тези няколко семинарни занятия ние се опитваме да се справим с втората заповед — да опознаем враговете си. В миналото хората прекалено често са водели войни поради невежество, създавайки опростени стереотипи на враговете си или дори — през двайсети и двайсет и първи век по календара със стар стил — преживявайки конфликти, така са се съсредоточили в желанието си да опознаят своите врагове, че са загубили мотивацията си да се бият.

Трайстин се опита да сподави прозявката си. Както първите два, този семинар също обещаваше да трае дълго. Макар че част от материала беше интересна, ако лейтенант Десол останеше в залата повече време, изпитваше желание да заспи.

— Прекалено малко познаване на врага или прекалено много криворазбрано съчувствие — няма значение кое от двете ще проявим — създават същия проблем: намалена мотивация и механично изпълнение на тежките задължения, пред които сме изправени. Един от сигурните резултати на механичното изпълнение на задълженията е смъртта. — Уорлок замълча за момент. — Един древен автор, който днес е неизвестен, е казал: — „Много по-лесно е да оплачем мъртъвците, отколкото да защитим живите“. Онова, което Левинсън е искал да изрази, излиза извън прякото значение на обикновените думи…

Сузуки погледна към Чичи и завъртя очи.

— Много по-лесно е да кажеш „Съжалявам“, когато твой другар е мъртъв или когато някой кораб е унищожен, вместо да запретнеш ръкави и да се опиташ да разбереш какво може да вбеси възвращенците.

— Че кой е той, та да ни казва тъкмо това? — прошепна Чичи.

Веселата усмивка отново се върна на лицето на Уорлок и той продължи да приказва:

— … Защо възвращенците позволяват да бъдат изпращани на тъй наречените военни мисии? Защо позволяват да ги наблъскват в кораби-астероиди, където стоят замразени десетилетия наред? Защо са избрали нашата коалиция за мишена на тъй наречените си мисии? От наша гледна точка в това няма никакъв смисъл. Но какво ще кажем за тяхната гледна точка? Защо на планетите, обитавани от тях, няма буквално никаква престъпност, а броят на полицаите е съвсем малък? Как функционира системата на възвращенците? Как контролира поведението на своите членове? Независимо от това дали я одобрявате, или не, вие трябва да я разбирате. — Студените черни очи на Уорлок пробягаха по лицата на младите офицери и Трайстин потрепера, без да може да си обясни точно защо. Наистина ли искаше да разбере? Може би щеше да бъде по-добре, ако възприемеше философията на Куентар: единственият възвращенец, който не създава проблеми, е мъртвия възвращенец. Тогава… Но Куентар беше мъртъв. Трайстин ухапа вътрешната страна на бузата си, за да запази сетивата си нащрек.

На стола до него Чичи се размърда и се прозя.