Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (50)

50.

Щабът на военното командване заемаше две триетажни сгради, които се издигаха сред три отделни градини — едната се простираше между двете сгради, а другите две бяха разположени отстрани. Трите градини се свързваха чрез цветни лехи пред източната фасада на сградите. За да стигне от гара „Източна“ до Щаба на командването, човек трябваше да слезе на четвъртата спирка от маршрута на електрически влак номер три на планетата Пердия.

Трайстин закрачи по застланата с млечнозелен мрамор пътека. Носеше куфарите си в ръка и от време на време поглеждаше към цветята между колоните. Повечето ги познаваше, но не всичките. Постоянен поток от хора в униформи — поединично и на двойки — изпълваше пътеката. Точно пред цветните лехи, които свързваха трите градини, пътеката се раздели на две — едното разклонение отвеждаше към сградата вдясно, другото — към онази вляво.

Трайстин последва стрелката, под която беше написано: „Военен персонал. Отдел за специални поръчения“ —        и продължи към сградата вляво.

Влезе във внушителната постройка и веднага почувства мощността и излъчването на апаратите от охранителната система. Спря за миг, питайки се дали трябва да докладва в Щаба за информацията, която му бяха предоставили фарканите, после поклати глава. Охранителната система на военното командване беше недостъпна за вградения му нервен чип. Каквито и да бяха правилата за предаване на данните между отделните ѝ механизми, те влизаха в сила вътре в центъра за контрол или в компютърния терминал, чрез който се осъществяваше контролът. В подобно положение на нещата наистина имаше смисъл.

По-голяма част от охранителните инсталации в Щаба на командването бяха от тъй наречения „затворен тип“ — тоест не осигуряваха достъп на вградените нервни чипове. Съществуваше модифицирана версия на системите за охрана от „отворен тип“; тя се използваше на бойните кораби и станциите по граничната полоса. Действието на вградените нервни чипове бе ограничено в пространството около кораба и вътре в бойния летателен съд. Тъй като по време на битките в космоса корабите не се доближаваха един до друг, модифицираната система от „отворен тип“ действаше съвършено сигурно, особено като се вземеше предвид, че възвращенците не използваха технологията с вградените нервни чипове. Теоретично погледнато, вграденият нервен чип на Трайстин можеше да получи достъп и да ползва информацията на всяка охранителна система от „отворен тип“ — единственото необходимо условие за това беше да познава комплекта от правила за предаване на данни между отделните механизми. При тази мисъл той поклати глава. Естествено, повечето охранителни системи от „отворен тип“ пазеха ревностно комплекта с тези правила.

Трайстин прекоси подобното на преддверие пространство, чиито прозорци бяха обърнати към градините, спря пред един от информационните компютърни терминал и остави куфарите си на пода.

— Майор Трайстин Десол — той подаде на жената-техник, застанала до терминала, личната си карта и копие от военната си заповед. — Явявам се за получаване на следващата си задача.

— Да, сър. Нека направя проверка — тъмнокосата жена-техник внимателно огледа Трайстин, проучи униформата му, военните отличия и се обърна към техника от следващия компютърен терминал. — Вероятно трябва да се обърне към екипа на маршал Фертуна.

— От разузнаването? Да, предполагам, че е така. — Другият техник впери внимателен поглед в Трайстин, докато пръстите на тъмнокосата му колежка танцуваха с изумителна скорост върху клавиатурата на компютърния терминал.

— Да, сър. Трябва да се явите при маршал Фертуна. Отдел разузнаване, секция I. Кабинетът му се намира на третия етаж в северната сграда. Тръгнете по пътеката през средата на градината. Така ще ви бъде по-лесно, отколкото ако се върнете покрай фасадите на зданията. Ако носите някакво оръжие или енергийни вградени чипове, обадете се за проверка на техника при компютърния терминал пред кабинета на маршала. Ако не носите, просто влезте. Разбрахте ли? — жената-техник завърши изречението с любезна професионална усмивка, след което му върна личната карта и заповедта. — Очакват пристигането ви.

— Благодаря. — Трайстин отвърна на жеста ѝ с усмивка, задържайки я върху лицето си, дори и след като долови думите: „… нещастна стръв за възвращенците“.

Макар че вече бе стигнал пред серията кабинети на отдел „Разузнаване“ — там стените бяха значително по-дебели и механизмите на охранителната система притежаваха разширен капацитет, — Трайстин не откри никакъв упътващ знак къде се намира маршал Фертуна. Най-сетне видя малка табела с надпис: „Секция I“ и старши техник с отегчен вид, седнал зад компютърния терминал в коридора.

— Имате ли нещо специално за обявяване, сър? — Техникът хвърли поглед към куфарите на Трайстин.

— Нищо, освен стандартен пилотски вграден нервен чип, боен скафандър и лични предпазни средства.

— Преминете през апарата, сър. Той ще извърши необходимата проверка.

Скенерите забръмчаха неприятно във вградения нервен чип на Трайстин, когато той влезе в кабинета.

Друг техник, седнал зад компютърния терминал в ъгъла, вдигна ръка към него.

— Майор Десол?

— Да? — Трайстин се приближи към него.

— Имате късмет. Командир Делап ви очаква. — Черните очи на техника огледаха Трайстин бързо и внимателно. — Можете да оставите багажа си при мен, сър. Ей тук.

Трайстин сви рамене и остави куфарите си на поставката, очевидно предназначена за тази цел, като преди това извади подобния на кутия еластичен плик, в който съхраняваше заповедта и останалите си документи. Въобще не се съмняваше, че багажът му отново ще мине на проверка през скенерите; това беше възможно най-повърхностният преглед на куфарите му.

— Моля, минете оттук, сър.

Кабинетът на командир Делап не беше много по-обширен от трапезарията на „Уилис“, но по-голямата част от стената зад гърба му бе заета от прозорец, обърнат към градината с цветя.

Сивокосата жена-командир пристъпи напред, протегна ръка към Трайстин и му се усмихна сърдечно.

— Майор Десол, аз съм Кейтилий Делап.

— Трайстин Десол. — Той стисна ръката ѝ и направи лек поклон.

— Седнете, моля. — Дамата-командир зае мястото зад компютърния терминал.

Трайстин седна на дървения стол.

— Майоре, командващият офицер на „Уилис“ препоръча горещо способността ви да се справяте с тежки ситуации. Както и вашата дискретност. — Сивокосата жена зад компютърния терминал изчака няколко секунди, вперила сините си очи в Трайстин. — Това само по себе си е нещо необичайно. Командир Сазаки е твърде внимателен човек. Той, както и инструкторите от базата за обучение на пилоти, оценяват високо уменията ви на пилот. Освен това вие сте приемлив избор и за фарканите.

— Да, госпожо? — Последното изречение никак не се понрави на Трайстин. — Какво общо имат фарканите с бъдещата ми задача?

— Да, наистина сте предпазлив. Това е добро качество. То ще ви бъде необходимо. Бихме желали да ви изпратим да действате на територията на възвращенците.

— А каква е ролята на фарканите?

— Те ще улеснят задачата ви. По-късно ще научите как.

Трайстин разбра, че тя няма да каже нищо повече за фарканите и това по необясним начин укрепи решението му да не споменава нищо за информацията, която му бе предоставил доктор Джере. Наистина, детинска постъпка от негова страна, но щом командването беше решило да пази тайните си, той щеше да последва примера му.

— Може би имате нужда от пилоти на разузнавателни кораби, които да проникват до граничните орбитални системи на възвращенците? — попита майор Десол.

— Не, не става дума за разузнавателни кораби. Говоря за двукратно подаване на информация за личността, в която трябва да се превъплъти нашият агент.

Трайстин овладя желанието си да потрепери.

— Двукратно подаване на информация за човека, в който ще трябва да се превъплътя?

— Този термин не ви е познат. Ще заредим двукратно вградения ви нервен чип с данни за определена личност, които ще можете да използвате като справочна информация.

— Аз съм пилот, а не агент от разузнаването.

— При това добър пилот — очите на командир Делап уловиха погледа му. — Искате ли да прекарате следващите двайсет години на място като контролните орбитални станции от звездната система Парвати?

— Това заплаха ли е? — Трайстин почувства как в гърдите му се надига гняв. Засипваха го с още досадни заплахи!

— Не е — гласът на командир Делап беше спокоен. — Вие не сте глупав. Смятате ли, че нападенията на възвращенците следват някакъв определен модел?

— Напоследък станаха изключително чести.

— В бъдеще броят им ще се увеличи още повече. Вече не можем да ги отблъскваме, поради липса на човешки ресурси и суровини. По същите причини не желаем да започваме и разрушаване на техните планети. Затова ви призовахме тук. Затова всеки изтъкнат младши офицер, който притежава физическите характеристики на възвращенец и подходящ психологически профил, е посещавал този кабинет или ще го стори в бъдеще.

Трайстин пое дълбоко дъх.

— Имате типичния външен вид на средностатистически възвращенец, така че за нас не е необходимо да изработваме нов генен код за вас. При това синеоки, русокоси мъже не са често срещано явление в коалицията.

Трайстин знаеше това прекалено добре.

— А сега… естествено, можете да отхвърлите предложението ни. Някои хора го правят; нищо лошо няма да ви се случи, независимо дали вярвате на думите ми, или не. Поне няма да бъде нещо различно от онова, което става с другите пилоти. Вероятно ще поемете командването на кръстосвач за три битки в Сафрия, Хеликония или Парвати, после ще бъдете командващ офицер на тежък кръстосвач в продължение на шест битки в някоя от горещите звездни системи — командир Делап сви рамене. — След това ще работите един мандат като инструктор в школата за обучение на военни пилоти. После ви очаква или излизане в пенсия, или повишение във висш офицерски чин — такава е в общи линии кариерата на един пилот. Не бихме могли да си позволим да пропилеем талант като вашия заради цвета на косата и светлата кожа, независимо какво смятат някои буйни глави в Камбрия.

Макар че не беше сигурен дали вярва напълно в думите на командир Делап, Трайстин бе запознат със статистическите данни и положението на трите звездни системи. Двайсет до петдесет процента шанс да бъде убит по време на двата мандата, изпълнени с битки в открития космос, не можеше да бъде наречен „сигурност“. От друга страна разузнавателните мисии на възвращенска територия също не изглеждаха никак безобидни. А що се отнасяше до възможността да откаже предложението… майор Десол поклати глава. Може да беше глупаво, особено след смъртта на Саля, но чувстваше, че трябва да направи нещо. Не обичаше да се отказва — сигурно типовете от разузнаването вече бяха научили и за тази черта на характера му. Защо всички го принуждаваха да действа? Или положението наистина бе толкова отчаяно, че принуждаваха всеки един да дава от себе си колкото се може повече?

— В характеристиката ви пише, че не сте от типа хора, за които парите са от значение. И все пак работата в разузнаването ви донася двойно по-високо възнаграждение от това на пилотите — поради увеличения риск за живота. Повишението ще бъде валидно до края на военната ви служба. Освен това пенсията ви ще се изчислява въз основа на заплащането, което сте получавали като агент в разузнавателните служби.

— Виждам, че работата, която ми предлагате, не е от безопасните — сухо каза Трайстин.

— Ние просто проявяваме по-голяма честност, отколкото хората от пилотския бранш — възрази командир Делап с лека усмивка. — Имате ли някакви въпроси от общ характер?

— Защо ми е необходимо и одобрението на фарканите?

— Лично на вас то не е необходимо. Необходимо е на военното командване. Сега не мога да ви кажа защо, но ви гарантирам със стопроцентова сигурност, че ако решите да приемете свързаната с разузнаването задача, ще получите отговор на този въпрос, преди да започнете изпълнението ѝ.

— Намекнахте, че това ще бъде еднократна задача. Какво пречи тя да се превърне в многократно навлизане в територията на възвращенците или дори да остана там до края на дните си?

— Пречка за това са системите за сигурност на възвращенците. Можем да ви прехвърлим там веднъж, гарантирайки ви връщане у дома. Прекалено много на брой преминавания в различните системи намаляват шансовете за успех. Възвращенците не пътуват толкова често между отделните системи. Ако се замислите по този въпрос, ще откриете, че ние също не го правим. Създаването на идентичност на агента, позволяваща подобни многократни преминавания, изисква обстоен преглед, който почти никой не би могъл да премине.

Трайстин се намръщи.

— И каква е перспективата за оцеляване?

— Почти същата както след двата мандата на битки в открития космос, които ви предстоят, ако не приемете предложението ни.

С една дума… немного добра, ала сега нищо не изглеждаше много добро.

— Защо избрахте тъкмо мен и тъкмо сега?

— Защото вие бяхте на разположение. Управлението по човешките ресурси сменя офицерите, оцелели след шест мисии срещу троиди на един и същи кораб или колкото е възможно по-скоро след шестата мисия. Това ни създава известни проблеми, но процентът на оцелелите спада рязко след шестата успешна мисия.

— А какво ще се случи с мен, ако отговоря с „не“ на предложението ви?

— Ще прекарате един месец в школа за командири на бойни кораби, преди всичко за да си отдъхнете от бойните мисии. Всъщност там няма какво толкова да научите, освен някои детайли за тактиката на възвращенците, която те възприемат в последно време. После ще ползвате още няколко седмици домашен отпуск, след това ставате командир на фрегата в Хеликония или Сафрия.

Трайстин се намръщи. Каква ли разлика имаше между това да убива възвращенци и да унищожава корабите им троиди? И какво ли по-различно имаше в това да събира информация в системите на възвращенците? Понякога всичко му изглеждаше безполезно. Той се изкашля, за да прочисти гърлото си. Командир Делап чакаше. Най-сетне Трайстин попита:

— Онова, което ще правя в системите на възвращенците, наистина ли ще бъде по-различно?

— Не зная. Всичко, което мога честно да кажа, е, че силата на оръжието няма да бъде решаваща при изпълнението на бъдещата ви задача.

Трайстин кимна бавно и разпери ръце.

— Убедихте ме. И сега какво?

— Не е нужно да лъжете, майоре — отговори Кейтилий Делап. — Съмнявам се, че съм ви убедила дори в най-минимална степен. Просто не виждате друг реално съществуващ избор.

Трайстин трябваше да се усмихне насила, ала никак не му бе трудно да го стори.

— Хванахте ме на тясно.

— Всички трябва да се съобразяваме със създалото се положение. Както и да е… Вие ще се върнете в школата в Нова Хармония. Всъщност това е хълмиста територия, обкръжена от земите на Военния резерват на Южния континент.

Трайстин се навъси. Не си спомняше за подобен резерват, разположен сред Южния континент на Пердия.

— Такъв резерват съществува, майоре. Не, не чета мислите ви. Всички ваши колеги изглеждат по същия начин, когато чуят за него. Много по-лесно е да скриеш нещо на гъсто населена планета, отколкото сред пустошта. — Тя замълча за миг. — Готов ли сте за заминаване?

— Да, особено след като нямам никакъв друг избор.

— Добре. — Тя натисна няколко клавиша върху клавиатурата на компютърния терминал и се изправи. — След като напуснете тази сграда, няма да виждате никого, освен хора от военния персонал, фаркани и възвращенци. Така ще бъде, докато изпълните поставената ви задача.

„Или докато не умра“, добави мислено Трайстин. Беше прекрасно да няма никакъв друг избор пред себе си. Наистина беше прекрасно…

— Тиедрол ще ви съпроводи до совалката, с която напускате атмосферата на планетата. Успех, майоре! — Тя се усмихна. В същия миг техникът отвори вратата. Багажът на Трайстин беше подреден върху малка електрическа количка.

— Благодаря ви. — Преди да излезе, Трайстин се поклони на командир Делап, питайки се защо се бе заел с тази задача. Да, наистина бе мислил за Саля, за дълга си, но защо, по дяволите, бе приел?

Изсумтя. Та нима имаше друг избор? Още един мандат на патрулните кораби кръстосвачи и да се чуди как да измисли поредната невъзможна маневра, за да оцелее; нощи, разкъсвани от кошмари и скуката между две поредни катастрофални мисии? Или лудост — да приключи остатъка от краткия си живот в килия с подплатени стени? Или да поеме неохотно мисията на агент от разузнаването?

Последва количката по коридора, който отвеждаше към асансьорната шахта, и се опита да потисне смеха си. Винаги бе искал да прави нещо повече от това да седи в станцията на граничната полоса и да чака нападенията на възвращенците. Бе искал да постигне повече от безкрайното патрулиране с кръстосвач в пояса около външните орбитални станции в дебнене на постоянно прииждащите редици на възвращенските разузнавателни кораби. Сега го притискаха да прави нещо повече, а на него това не му харесваше.

— Сър? — изрече въпросително Тиедрол в отговор на смеха му, който приличаше повече на сумтене.

— Нищо. Просто си мислех… накрая човек получава онова, което желае — след тези думи Трайстин поклати глава.