Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (23)

23.

— Това е всичко, сър. За известно време ще се чувствате странно с вградения си нервен чип, защото обхватът на чувствителността му се е разширила, но ние непрекъснато правим проверки. Сега вашата нервна система се намира в по-добро състояние, отколкото когато постъпихте тук. — Техничката махна апарата от лицето на Трайстин. — Ще направим още един преглед, преди да заминете за следващото си назначение, но всичко ще бъде наред. Ако нещо ви заболи или изпитвате чувство на парене, веднага се върнете тук. Такова нещо не би трябвало да се случи, но понякога става. — Тя се изкашля. — Би трябвало да се чувствате по-добре, поне преди да сте го изпробвали за пръв път.

— Първата почивка, която нервният чип е имал от доста години насам. — Трайстин стана и се протегна. Всъщност бяха изтекли осем стандартни месеца, откакто бе използвал нервния чип за последен път.

— Радвам се, че не аз съм преминала през тази процедура.

— Защо? — попита Трайстин.

— Никога ли не сте виждали човек със съсипана нервна система? От онези, които не умират? Цялото им тяло трепери и се тресе, непрекъснато се движат, лицата им имат тикове, като че всяко движение изпраща игли в мозъците им. Не ми благодарете, лейтенант. Просто използвайте вградения си нервен чип. — Жената-техник поклати глава.

Първото чувство, което изпита, беше, че тишината в черепа му изчезна. Улови дори слабите сигнали на медицинското оборудване, звучащи като фон, след това усети мрежата на Чевел Бета, макар че нямаше разрешение да се включи и да използва сигналите ѝ.

— Благодаря ви — обърна се той към жената-техник, преди да си тръгне.

— Няма защо, сър.

Нима наистина долови тъжна нотка в гласа ѝ? Или може би бе примирение?

Чрез нервния чип провери колко е часа — 1320 — имаше много време до занятията в тренажора; можеше да се отбие в библиотеката и да прегледа материалите, които командир Ешбех им беше спуснал за часовете по транслационно инженерство.

Защо в библиотеката нямаше електронни връзки между компютрите? Бяха необходими само кабели и не особено скъп или относително евтин хардуер. Трайстин потри чело с длан. В това нямаше смисъл. Но все пак досега всичко, възприето от военното командване се подчиняваше на някаква логика — не винаги такава, каквато Трайстин би могъл да приеме, но все пак някаква логика. Нима осигуряването на електронни връзки би било прекалено скъпо? Или препалено архаично? Той сви устни. Този въпрос щеше да остане за по-късно. Сега трябваше да реши цяла серия задачи за свръхпроводими линии и транслационни двигатели.

Всички работни места в южния край на библиотеката бяха свободни, с изключение на две — по едно във всеки ъгъл. Трайстин не познаваше офицерите в библиотеката. Той зае компютърния терминал в средата, изблъсквайки чантата с екипа си възможно по-навътре в шкафа и понечи да включи с пръсти екраните. Едва тогава се сети, че би могъл да използва своя вграден електронен чип.

Връзката, осъществена от чипа, беше безотказна, почти светкавична, по-бърза от преди. Той извика инженерния индекс и започна да преглежда с респектираща скорост всичката информация, посветена на свръхпроводимостта.

Както винаги почти нищо не беше точно във вида, от който се нуждаеше; Трайстин се зачуди дали командир Ешбех не съставяше задачите си точно по начин, изискващ кръстосани проверки от четири посоки, съпоставки, изчисления, а понякога човек просто трябваше да налучка правилния отговор.

Та как би могъл да намери спецификациите на керамично-въглеродна спирала, предназначена за свръхбързо действаща контролна линия на транслационен двигател, чиято оптималност имаше лимит хиляда светлинни години? Пък и защо трябваше да го прави? Трайстин пое дълбоко дъх.

— Този следобед си извадил страхотен късмет — изрече мек глас.

Трайстин вдигна поглед към кръглото лице на Констанция Алойзия, която бе подстригала косата си толкова късо, че не личеше колко е къдрава.

— Благодаря — отвърна ѝ той и я погледна. — Защо?

— Видях таблото с изпитващите инструктори.

— Да не ми се е паднал командир Митчълсън?

— Е, не е чак толкова зле — усмихна се тя. — Командир Кюрбиачи.

— Благодаря.

— Няма за какво. — Констанция Алойзия погледна бележките, които Трайстин бе надраскал в тетрадката си, надзърна и към екрана, показващ в детайли работата му по инженерния проблем. — О, ти решаваш тези задачи. Той каза, че не са задължителни.

— Ако не ги реша, ще имам неприятности.

Лейтенант Алойзия поклати глава и отстрани някаква прашинка от ръкава на униформата си.

— Мислех си, че не обичаш да те изненадват.

— Благодаря. — Трайстин се опита да вложи повече топлина в гласа си.

— Няма защо. Ще се видим на занятието по инженерни науки.

Когато Констанция напусна учебната зала, Трайстин провери колко е часа. Макар че не беше завършил последната задача и не знаеше какво да прави с нея, вече бе изразходвал твърде много време. Събра материалите си и се изключи от системата на библиотеката. Излезе навън, но не видя никого.

След като затича по полегатите стъпала със скорост, която никой не би нарекъл изпълнена с достойнство, лейтенант Десол влезе в квадратното фоайе, където се намираше таблото с изпитващите инструктори. Името на командир Кюрбиачи бе изписано с блестящи букви срещу неговото. Той навлажни устни с език. Досега бе имал достатъчно шанс да избегне командира, макар че според ширещия се в базата слух той бил прекрасен в лекционните зали, поносим на тренажорите и истински ад при полети с истински корвети. Трайстин пое по коридора към стая за инструктаж номер 3Б, токовете на ботушите му почти безшумно се отлепяха от пластмасовия уплътнителен слой по пода.

Макар че походката му беше тежка — Саля твърдеше, че всичко живо в Академията чувало, когато Трайстин излизал от дома си, — стойността 0,5 на гравитацията в станцията пречеше дори на Трайстин да тропа като трактор, обработващ почвата на Мейра.

Командир Кюрбиачи чакаше в стаята за инструктаж. По ежедневната му зелена униформа нямаше нито една гънка, лицето му беше гладко, без никаква бръчица.

— Явява се лейтенант Десол, сър.

— Седнете, лейтенант. — Командирът връчи на Трайстин инструктажния пакет от документи, ала самият той не седна, когато Трайстин се отпусна върху издраскания сив стол от пластмаса. — Току-що са възобновили действието на вашия вграден нервен чип — така ли е?

— Да, сър.

Кюрбиачи кимна.

— По време на тази сесия вие ще изпълните стандартен разузнавателен полет в системата Джеруш. Задачата ви е да следите за появата на безпилотен кораб, управляван дистанционно от възвращенците, или техен патрулен кръстосвач. Параметрите са по възможност съвсем точни и достоверни. Всъщност тази сесия е направена, като за образец е използван проведен в действителност разузнавателен полет. Да, ние наистина проникваме в системите на възвращенците, те от своя страна също проникват в нашите. Космическото пространство е твърде обширно, запомнете това.

Трайстин кимна в отговор, опитвайки се да изглежда бодър и нащрек, въпреки разсеяността си, причинена от усиления шум на „подобрения“ си нервен чип.

— Тази сесия е обзорна, лейтенант, и причините за това са твърде убедителни. На първо място ще ви бъде трудно да се приспособите към по-големия приток на данни в нервния ви чип. Ще се чувствате объркан, ще се опитвате да използвате и модула за ръчна настройка, и вградения си нервен чип, за да контролирате корветата. Може да се изправите пред затруднения, предизвикани от желанието ви да използвате максимално повишената си чувствителност. Бихте могли да го направите, естествено, но за това ще ви бъде необходимо много работа и дълга практика, а все още не сте преминали през достатъчно такива задачи. И накрая: визуалното представяне на данните, както и тяхното движение в системата и по екраните ще бъде ускорено, така че имате възможност да почувствате в пълна степен влиянието на ефекта на разширяване в работни условия.

Командирът се обърна и направи няколко крачки към вратата, изопнал ръце зад гърба си; след това отново зави и се върна при Трайстин.

— Тази сесия в тренажора е обикновено най-трудната за всички пилоти, лейтенант — отбеляза командир Кюрбиачи. — Но това не се дължи на факта, че в нея се проявява нещо ново.

— Да, сър — кимна Трайстин.

— Както казах, повечето пилоти изпитват значителни затруднения при обработката на големия обем от данни, преминаващи през нервния чип. Трябва да ви напомня, че през следващите няколко сесии ще получавате единствено тактическите данни и основните данни, свързани с поддръжката на корабните системи. Истинската ви мисия ще представлява полет от оортната област на Джеруш, при който ще получите разузнавателна задача. Вероятно ще се натъкнете на патрулни кораби на възвращенци, тъй като те изследват всякакви следи, уловени от апаратурата с фина настройка — същото, което правим и ние. За разлика от другите сесии в тренажорите, този път ви е разрешено да се подготвяте толкова време, колкото пожелаете. Препоръчвам ви да се възползвате от това. — Кюрбиачи кимна и направи съвсем лек поклон.

— Благодаря ви, сър. — Трайстин се наведе, взе чантата с екипа си и последва Кюрбиачи в тренажорното отделение, където цареше миризмата на пластмаса, озон и… повишено напрежение.

Кюрбиачи само посочи с глава тренажор номер шест, а Трайстин с лекота се изкачи по стълбата. Когато отвори вратата на тренажора, се олюля, чувствайки същия мощен поток от данни, който бе доловил в мига, когато влезе в пилотската кабина на „Рузвелт“. Интензивността на сигналите беше по-ниска, без съмнение това бе направено съвсем съзнателно, обемът на данните, протичащ през вградения му нервен чип също бе по-малък, но Трайстин все още се чувстваше като че цялата защитна мрежа на планетата Мейра се бе настанила в черепа му. А онова, което преживяваше, не можеше да достигне рутинното натоварване на редовия военен пилот. Погледна празното кресло на техника, който по време на истински полет би трябвало да седи до него. Сега дори не трябваше да се занимава с техническите данни, които при нормални условия щяха да преминават през пулта на техника.

Трайстин изтри чело с длан. Кюрбиачи беше споменал, че може да използва колкото време пожелае, подготвяйки се за сесията.

Първо провери вратата и системата за подаване на въздух, преди да затвори херметически пилотската кабина и да прибере чантата си в шкафа. След това обви предпазните ремъци около тялото си и ги закопча; трябваше да започне проверка на бордовите системи, но се объркваше, защото беше свикнал да го прави ръчно, натискайки копчета и превключватели, а сега щеше да използва вградения си нервен чип.

— Предварителна проверка — подаде команда той чрез нервния чип.

— Пълна или съкратена? — долетя отговорът на системата.

— Пълна.

Трайстин действаше последователно и решително; указанията, които даваше чрез вградения чип, бяха обмислени и подадени навреме. Опитваше се да изпита усещания, възможно най-близки до тези при истински полет, макар че всяко ново нахлуване на данни в чипа предизвикваше изпотяване на цялото му тяло. Униформата му бе плувнала в пот дълго преди да превключи от захранване в „станцията“ към „захранване на космическия кораб“. Както и на борда на „Рузвелт“ моментното състояние на безтегловност сви вътрешностите му на топка, след това в пилотската кабина отново се установи нормалната псевдо-гравитация за кораба.

— Колдрок едно, говори контролния модул на станцията. Гответе се за отделяне от базата посредством постепенно увеличаване на тягата…

— Отделянето от базата започна. — Трайстин демагнетизира опорите, към които се придържаше, и както беше предсказал Кюрбиачи, откри, че посяга с ръце, като същевременно подава команди чрез вградения нервен чип към полето, отблъскващо кораба от базата. Изображението на екраните се изкриви. Това показваше, че по някакъв начин Трайстин бе успял да се отдели под ъгъл от станцията и движението на кораба сега бе хаотично. Гравитацията беше съсредоточена в корпуса му, затова лейтенант Десол не го усещаше по този начин, но показанията по екраните и данните от електронната мрежа доказваха несръчността му.

Бавно подложи на проверка полето. Най-сетне „корветата“ тръгна стабилно по предварително начертания курс. Теоретически погледнато би могъл да пропада продължително време, без да нанесе значителни щети — преди да се натрупат осцилации, създадени от конфликта между незначителното, но реално съществуващо поле на слънцето и полето на планетата. Но постъпващите данни от мрежата щяха да му причинят главоболие, а Кюрбиачи положително щеше да го скъса за това, че е претоварил тренажора.

„Не си мисли, че всичко това става в тренажор — каза си Трайстин, проверявайки каква е тягата и дали следва предварително начертания път. — Мисли, че е корвета. Да, наистина е корвета.“

— Плътността на праха е 0,6 и прогресивно нараства — върху екраните се изписа съобщение, изпратено от външните монитори.

Трайстин намали притока на енергия за предпазните щитове и забеляза увеличената температура на акумулаторите; след това направи повторни изчисления за курса, който беше поел, като се опитваше да заобиколи зоната с прах, описвайки дъга над нея. Линията на праха по правило се концентрираше на еклиптиката.

— Външни параметри на системата? — появи се запитване на екрана.

Той направи нови изчисления.

— В този случай ще бъдат необходими 101 процента от наличната в момента мощност на енергийната система.

Можеше да използва енергията на акумулаторите, но това не беше добро хрумване, затова изчисли всичко отново, залагайки по-ниска тяга — знаеше, че по-ниската тяга ще удължи в голяма степен изтеклото време.

— Плътността на праха е 0,5 и спада прогресивно.

Трайстин направи нови изчисления и се усмихна мрачно. Болеше го глава и пулсирането в слепоочията му ставаше все по-непоносимо. Изпитната сесия или по-скоро мисия щеше да трае дълго.