Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (7)

7.

„… Тъй като съществува бог, трябва да се прекланяме пред волята му. Да го боготворим означава да издигнем бога над отделния индивид. Литургиите често ни учат, че индивидът не представлява нищо в сравнение с божеството. Ако това се превърне в практика, когато е призован бога, индивидът има толкова малка стойност, че той или тя могат да бъдат пожертвани за нуждите на бога…

А кой говори от името на бога? Ако това са всички хора, значи в действителност никой не го прави, следователно няма бог. Ако хората приемат представителите на духовенството или техния еквивалент, тогава жреците от духовенството ще упражняват властта, която им даряват вярващите в бога; този елит може да реши, че стойността на индивида е по-малка, че индивидът може да бъде пратен на заточение, може да умре или дори може да бъде убит. Въпреки това подобна власт не идва от божеството.

Модерната история и науката не познават подкрепен от истински доказателства случай бог да се появи сред хората или да демонстрира способностите, приписвани на божествата. Винаги има пророк, който говори от името на бога. Защо не може самият бог да говори? Ако бог е всемогъщ, то той може да приказва. Ако не е в състояние да го стори, следователно този бог не е всемогъщ. Пророците често заявяват, че бог ще говори само на избраните, на достойните.

Тогава нима народът би трябвало да приеме бог, който или е прекалено безсилен да говори, или пък е прекалено коварен или скептичен, за да се появи пред хората? Или е божество, което е решило да приеме само онези, които поглъщат жадно вярата, представена им от пророк във вид на простото твърдение, че богът съществува — без да представя никакви доказателства за това? Но хората вече са го правили и са увенчавали с огромна власт онези, които говорят от името на бога.

Още по-голяма ирония е, че с напредъка на технологиите, мъжете и жените придобиха способности, които някога бяха приписвани на божествата, но въпреки това деистичната вяра винаги претендира, че божествата ѝ притежават по-голяма власт и изисква в същата степен контрол над своите последователи — контрол над техните финансови средства, понякога контрол над сексуалните им навици и личния им живот… И много хора са приели да бъдат контролирани по този начин, дори го правят с ентусиазъм…“

Диалози на коалицията Еко-Тек,

Пролог