Л. Е. Модезит-младши
Войната на вярата (44)

44.

„Уилис“ промени курса си. Трайстин пресметна отново позицията, от която трябваше да изстреля червените торпеда; беше нужно да компенсира загубата на тяга, причинена от усилията му да избегне привидно безбройните редици от разузнавателни кораби на възвращенците.

— Поеми управлението на кораба, Трайстин — заповяда Джеймс. — Офицер по въоръжението, лейтенантът поема кораба. Изпълнявай неговите команди.

— Прието, сър.

— Премини на стрелба с червени торпеда — нареди Трайстин.

— Преминаването е извършено.

Едно единствено торпедо избухна, разтърсвайки предпазния щит на „Уилис“, Трайстин подаде 110 процентен приток на енергия към двигателите в продължение на десет секунди. През това време кръстосвачът преодоля удара на вражеското торпедо.

— Червено торпедо едно е готово за стрелба — металическият глас на Лайъм подаде рапорта по мрежата и прозвуча във вградените нервни чипове на двамата пилоти. Трайстин въведе данните за курса на трите възвращенски кораба, които връхлитаха срещу „Уилис“, направи повторна промяна в курса на самия кръстосвач и преглътна с усилие. Този път поне не ги нападаха пет вражески кораба. Челото му беше обляно в пот, той автоматично го изтри с ръкава на пилотската си униформа.

— Червено торпедо едно, огън! — Гласът му беше дрезгав.

— Червено торпедо едно е изстреляно.

— Червено торпедо две, огън.

— Червено торпедо две е изстреляно.

Трайстин засили тягата на кръстосвача за няколко секунди, докато механизмите за зареждане приведат в готовност за стрелба торпедните установки.

— Червено торпедо три, огън.

— Червено торпедо три е изстреляно!

— Червено торпедо четири, огън.

— Червено торпедо четири е изстреляно.

— Премини към стандартни торпеда.

— Преминаването към стандартни торпеда е осъществено.

Лайъм още не беше потвърдил преминаването, когато Трайстин насочи кръстосвача челно срещу разузнавателния кораб на възвращенците, който водеше формацията. Той използваше вградения си нервен чип, усещаше как през цялото му същество прелитат непрекъснатите серии от числата на изчисленията, пронизвайки го като стрели. Стомахът му се бе покатерил към гърлото и това не будеше никаква изненада, тъй като корабът бе поддържал минимална стойност на g през по-голямата част от времето от началото на цялата операция досега.

Дори с риск да претовари датчиците, лейтенант Десол не можеше да си позволи да изключи чувствителните към шоков удар системи — не с трите възвращенски кораба, които връхлитаха срещу тях. В краен случай можеше да го направи, но за не повече от една-две секунди.

Беше успял да се промъкне достатъчно близо до троида, но това означаваше, че „Уилис“ бе позволил на възвращенските разузнавателни кораби да затворят всички възможни пътища за отстъпление. Беше невъзможно кръстосвачът да оцелее, преминавайки през останките, които щяха да се пръснат след експлозията на троида.

— Преминаването към стрелба с обикновени торпеда е осъществено — докладва Лайъм.

— Торпедо едно, огън! Торпедо две, огън! — Трайстин подаваше рязко командите в мрежата.

Докато се извършваше зареждането на торпедните установки, Трайстин за миг подаде максимална енергия на левия двигател, и насочи кръстосвача челно срещу първия разузнавателен кораб на възвращенците. Прииска му се „Уилис“ да притежаваше способността да изстрелва повече от две торпеда едновременно — такива установки бяха монтирани в новите кръстосвачи.

Спри да мечтаеш! Идиот! Той сви устни.

— Торпедо едно, огън! Торпедо две, огън!

Още две торпеда полетяха срещу възвращенския кораб, който бе отрязал пътя за спасение на „Уилис“.

Оставаха около две секунди до предстоящия удар на червените торпеда в троида!

— Изключи системите, чувствителни към шоков удар! — подаде рязко заповед лейтенантът, прескочи процедурата за кръстосана проверка на екраните и изключи всички датчици. След това пренасочи енергията, с която системата захранваше помощните двигатели, към предпазните щитове на кръстосвача и позволи на „Уилис“ да полети сляпо срещу възвращенския кораб.

Изминаха десет секунди след удара, който според изчисленията на Трайстин червените торпеда трябваше да са нанесли на троида. Той извика с дрезгав глас:

— Включи системите, чувствителни към шоков удар!

— Получаваме данни за външната обстановка.

Подсилените с допълнителна енергия предпазни щитове на „Уилис“ отразиха поредния торпеден удар. Върху командния пулт всички индикатори заблестяха с кехлибарена светлина.

Трайстин пренебрегна предупредителните кехлибарени сигнали; по същия начин оставяше без внимание кошмарите си и разсъждения от вида „можеше да се получи иначе“ и „ами ако…“

Екранът за външната обстановка показа, че корабът-троид не се бе разпаднал изцяло — просто се беше разцепил на две, не, по-скоро на три огромни къса.

Най-сетне, след шест изстреляни торпеда, две от тях изглежда бяха поразили целта, защото възвращенският разузнавателен кораб избухна и се превърна в енергия.

Още две сини пунктирани линии продължаваха да преследват „Уилис“. Трайстин започна да подава нормалното количество енергия на предпазните щитове, промени курса на кръстосвача, като увеличи трикратно стойността на g и го насочи челно към следващия разузнавателен възвращенски кораб. Макар че при тази позиция вероятността да го порази не бе особено голяма, „Уилис“ имаше следните преимущества: беше скрит в максимална степен зад предпазните щитове, възможно най-малка площ от него бе изложена на удар, като същевременно Трайстин щеше да се възползва от възможността за многократна стрелба с торпеда, която му предоставяше кръстосвачът. По такъв начин шансът да елиминира вражеския кораб се увеличаваше.

Теоретично беше възможно предпазните щитове на кръстосвача да деформират при сблъсък и отстранят от пътя си разузнавателен кораб, но Трайстин никога не бе проявявал желание да изпита подобно нещо на практика. Освен това щитовете биха могли да възпрат две торпеда, удрящи кораба едновременно в една и съща точка — а тъкмо такъв удар щеше да се опита да нанесе възвращенският пилот при тези обстоятелства.

— Торпедо едно, огън! Торпедо две, огън!

Трайстин направи нови изчисления, комбинира мощността, подавана от акумулаторите и тази в наличност в цялата система за енергийно захранване. В продължение на близо минута натовари системата за захранване до 110 процента, след което остави мощността да спадне малко под максималната възможна стойност за функциониране на двигателите.

Повечето от индикаторите на командния пулт заблестяха с кехлибарена светлина. Трайстин светкавично изключи вентилационната система и веднага щом торпедните установки бяха заредени, изстреля две торпеда.

Системата изпрати съобщение, чиито думи бяха изписани с червени букви: „Остават четири торпеда“. Трайстин преглътна мъчително, пое дълбоко въздух, борейки се с повишеното налягане, като се опитваше да не обръща внимание колко задушно бе станало в пилотската кабина.

Овлажни сухите си устни с език.

На екраните виждаше, че два разузнавателни кораба атакуват „Мишима“, а други два се насочват към „Изанаги“. „Мориган“ вече се бе превърнал в прах и чиста енергия. Но „Кембъл“ беше свободен и се отправи на помощ на „Изанаги“.

— Торпедо едно, огън! Торпедо две, огън!

Макар че възвращенският кораб бе спуснал пред себе си предпазните щитове, те не се оказаха достатъчни и Трайстин си позволи лека усмивка. Изведнъж осъзна, че третият разузнавателен кораб го преследва в тил — а това беше най-слабо защитеният сектор на „Уилис“.

Направи изчисление, обобщаването на данните трая няколко наносекунди. След това спря подаването на енергия към двигателите, използва турбореактивните дюзи, за да смени колкото е възможно по-бързо позицията на „Уилис“, обръщайки го под ъгъл 360 градуса в пространството. За секунда подаде максимален приток на енергия към двигателите, след което я пренасочи към предпазните щитове. Те заблестяха в кехлибарена светлина, ударени от вражеско торпедо. Да, бяха обагрени интензивно в кехлибарено, но удържаха. Възвращенският разузнавателен кораб връхлетя срещу „Уилис“.

— Торпедо едно, огън! Торпедо две, огън!

Трайстин отново промени курса на кораба и като пренебрегна факта, че ужасно му се гадеше, подаде пълна мощност на двигателите. Някой в задната част на кръстосвача повръщаше.

Комбинацията от работата на двигателите с максимална мощност и ударите на торпедата беше достатъчна; ентропията бе увеличена от разпилените фрагменти на още един елиминиран възвращенски разузнавателен кораб.

Трайстин огледа екраните и забеляза, че от „Кембъл“ се насочват плътни зеленикави пунктирани линии към останките на троида. Всичките три торпеда-убийци поразиха целите си и този път фрагментите от огромния кораб се превърнаха в частици с безкрайно малки размери.

Трайстин продължи да поддържа максимален приток на енергия към двигателите и насочи „Уилис“ към „Мишима“.

Един от възвращенските разузнавателни кораби се отдели от ятото, което атакуваше „Мишима“. Трайстин направи необходимите изчисления и се засмя.

— Торпедо едно, огън! Торпедо две, огън!

Пунктираната линия, изобразяваща полета на двете последни торпеда, пробяга по екрана и застигна бягащия разузнавателен кораб на възвращенците.

„Няма торпеда. Няма торпеда!“ — системата изписа съобщението с червени букви, които заблестяха срещу Трайстин.

Възвращенският кораб изчезна от екрана, след като го застигна торпедният удар.

— Но как…?

— Повреда в механизмите на предпазния щит. Вероятно заради това пилотът прекрати атаката — отговори на недовършения въпрос на капитана Трайстин и продължи да наблюдава данните, подавани от системата.

Две корвети и кръстосвачите „Уилис“, „Мишима“ и „Кембъл“ — само те бяха останали от всички кораби, започнали битката.

Трайстин кимна доволно. Всичките му сетива потвърдиха, че „Мишима“ и Ултийна бяха невредими. Надяваше се, че следващият троид ще ги нападне след много време — след много, много време; после намали мощността на двигателите.

— Екип на операция „Удар“, говори втори контролен модул на операция „Удар“. Върнете се в базата.

Трайстин погледна към Джеймс, докато командирът отговаряше на контролния модул. Едва сега осъзна, че Джеймс бе единственият старши офицер, оцелял след операцията. Трайстин не беше сигурен дали самият Джеймс го е знаел, преди да огледа дадените в битката жертви.

Лейтенантът отново изтри челото си. Трябваше да използва доста усилено пералната машина, когато се прибереше в контролната орбитална станция. Тази битка беше почти толкова страшна, колкото непрекъснато преследващия го кошмар.

Акумулаторите отново подаваха неравномерно мощност, предпазните щитове все още блестяха с кехлибарена светлина, повечето датчици работеха с понижен капацитет. Трайстин не успяваше да обобщи по-незначителните кехлибарени предупредителни сигнали.

Поне най-чувствителните дисплеи с фина настройка не засичаха присъствие на кораби-троиди в обсега си на действие, а това означаваше няколко месеца отсрочка — а може би и по-дълъг период — без битки.

И корабът, и екипажът имаха нужда от това.

Трайстин също.

Може би щеше да научи нещо за Саля… макар че едва ли някой знаеше. Пък и да знаеше, едва ли би му казал. Може би самият той щеше да осмисли тази война, която ставаше все по-интензивна, но същността ѝ оставаше непроменена. Може би щеше да разбере какво целят фарканите. Може би… Трайстин поклати глава.

В отсрещната страна на пилотската кабина Джеймс се намръщи.