Хосе Карлос Сомоса
Стръв (33)

32

Клаудия Кабилдо разглеждаше Диана Бланко на светлината на прожектора.

— Винаги си била прекалено ловка, Жирафке. И това ти пречи.

„Прекалено всякаква“, призна пред себе си: висока, изваяна, с явни следи от умора и рани, причинени от Воайора, но все така ослепителна.

Диана Бланко, курвата с късмет. Не знаеше, дори и не подозираше какво е да страдаш наистина в ръцете на някого. Бе дошъл обаче моментът да го научи.

Изобщо не си и мислеше да използва наново пистолета на Мигел, държеше го още в другата си ръка: бе ги обезвредила и двамата с маска на Тайнството. Продължи само няколко минути и вече Ларедо бе извън строя, сгърчен на пода и вероятно мъртъв след изстрела. Колкото до Диана… Е, добре, не представляваше проблем.

Всъщност присъствието й налагаше възбуждащ обрат в развитието на действието.

Чу стенания откъм един от ъглите и насочи светлината натам. Глупавата Вера Бланко се бе свила и трепереше върху дървения подиум на студиото. От нея нямаше защо да се бои, тя също бе обсебена и преди малко бе крещяла и удряла по вратата на килията си, но през цялото време се бе подчинявала на заповедите й.

Всичко беше под контрол. Останалите бяха фигуранти в мизансцена й: манекени, инвентар от постановката, която самата тя бе измислила и в момента ръководеше.

Хвърли поглед към Диана и й направи впечатление, че въпреки хипнозата успяваше да обърне внимание на купчинката върху пода, в каквато се бе превърнал Ларедо.

— О, стига, престани да го гледаш — изсумтя. — Момчето ти е мъртво, Диана, или ще бъде в най-скоро време… И ти го казах, вината си е твоя. Имах намерение да убия единствено Дженс и тъпата ти сестричка и после да се разкарам оттук, да изчезна, пуфффф… — И показа с ръце във въздуха как щеше да стане това. — И да хвърлят вината върху теб, да те затворят, а аз да започна от нула. Само че благодарение на твоята идея за гривната на Дженс щяхте да го откриете, преди да съм успяла да се изпаря… Така че бях принудена да импровизирам. И не се получи чак толкова зле, признай. Даже ви организирах посрещане от името на Леонт и Хермиона, убедена бях, че ще оцениш символиката. — Развеселена, посочи табелката върху прашната си рокля.

Забеляза, че Диана помръдва устни.

— Кажи, златна — настоя. — Сигурна съм, че имаш много въпроси към мен…

— Ти се самоуби… Видях те да умираш, изгоря жива…

Клаудия се изсмя.

— Да възкръсват, това е единственото, което маските все още не могат да правят. Онова, което наблюдавахте, бе просто театър. Бях го планирала още преди година, но чак тази пролет успях да намеря идеалната партньорка, украинка, сервитьорка в една дискотека в Ибиса. Казваше се Олена. Приятелите й викали Лени, както ми довери, когато я обсебих. Досущ приличаше на мен, удивително. Свързах я с една фалшива агенция за кастинги, казах й, че искам да я наема за модел, и междувременно я изработих. Бе от филията на Властта, беше елементарно: техниката е от „Комедия от грешки“. После впрегнах специалните си възможности и я програмирах. В началото бяха прости инструкции. Трябваше да дойде в Мадрид с първия самолет, щом я повикам. След като открихте трупа на Алварес, я накарах да пристигне и я скрих в мазето на къщата. В неделя, когато ти ме посети и постави ония въпроси, ми стана ясно, че моментът на моето „самоубийство“ е настъпил. Щом Нели те повика на телефона, всичко вече бе готово: Олена чакаше, скрита в градината до прозореца, бяхме с еднакви рокли, беше сресана като мен. Бях се постарала на всичкото отгоре вкъщи да има бензин, известно ти е — номерът със старата косачка. Нели трябваше само да те изведе от стаята и… хоп, смяната се получи. Олена се вмъкна през прозореца и аз приключих с ролята на травматизирана девойка, която си бе спомнила всичко, изскочих оттам, откъдето беше влязла тя, и изчаках да я видя как се самозапалва под носа ви. Насред потъналата в полумрак къща, поради моята „нервна криза“, твоето объркване се получи още по-лесно. Бях заповядала на Олена да тича, докато гори, защото, поне така й обясних, съм укривала различни хора в къщата и сега желаех да унищожа следите им. После отидох до колата, където бях затворила Вера, и изчезнах, преди пожарникарите да се появят.

Докато разказваше, бе започнала да съблича изпокъсаната рокля, която бе изнамерила нейде в чифлика. Направи няколко жеста от маската на Труда, филията, към която принадлежеше Диана: смъкна я през слабите си бедра до глезените. Отдолу бе по костюма, който си беше сложила в онази претоварена от задачи утрин, втората след официалната й смърт, костюм на балерина, целият черен. Виждаше се само силуетът без никакви детайли, а точно това бе нужно за профила Труд.

— „Горещ“ финал, нали — добави весело, — и необходим, с живи свидетели, ти и Нели. Нямаше никаква нужда Падиля да иска тялото за идентифициране и прочее. Край на операцията: Клаудия Кабилдо е мъртва. Освен това Олена желаеше да се прояви като актриса и аз й предоставих тази възможност, не е ли така? И това бе ролята на живота й.

Смееше се, измъквайки първо единия, после другия крак от роклята. Свали си и обувките. Впитият костюм, който носеше отдолу, извайваше формите й, точно както й беше нужно, защото безспир трябваше да привлича вниманието на Диана върху своето тяло. Чувстваше се сигурна, познаваше прекрасно псинома на старата си колежка, бе я разучавала подробно. И като я поглеждаше от време на време, се уверяваше, че е напълно зависима.

„Даже и не подозираш до какво ще се докараш, преди всичко това да приключи“, помисли си.

— За… защо? — промърмори Диана с очи, втренчени в нейните.

— Питаш ме защо го направих ли? — На Клаудия въпросът й се стори глупав. — Как ти звучи думата „отмъщение“, Жирафке? На мен лично ми изглежда прекалено кратка. Цяла година повръщах насън, това знаеше ли го? Затварях очи и пред мен изникваха ония мъже, които се маскираха като един и същи човек, пипаха ме, пускаха ми електричество и се събуждах, защото почваше да ми се повдига… На няколко пъти правих опити да се самоубия, но ми попречваха. Правителството ми бе отпуснало къща и помощница, само че къщата беше осеяна със сензори за поведение, а помощницата бе агент на полицията. Реших, че е по-разумно да се преструвам на откачена по време на редките ви посещения: на докторите, на Падиля, твоите… Малко по-късно, на следващата година започнах да играя за себе си. Един ден заведох Нели до единственото място в къщата без камери: тоалетната. И там я обсебих. Открих, че след експеримента с Ренар бях придобила нови възможности… От този момент нататък Нели стана главното ми оръжие. Жалко, че и за нея това бе последното действие…

Избута изпомачканата рокля с крак, застана в профил и се увери, че Диана продължава да я гледа. После насочи прожектора надолу към дървения подиум. Там имаше дамски манекен, обърнат с лицето надолу, без крака, но като го освети добре, се оказа, че има, че кожата му е със загар и е тъмни кехлибарени къдрици. Клаудия се вгледа дали локвата кръв до главата му вече е изсъхнала.

— Не съм дала все още име на ролята, която тя изпълни — каза. — Може би трябва да е „Ариел“, не зная… Робът дух. Не се мъчи прекалено. Заповядах й да разкъса гърлото си, преди да пристигнете, само толкова. Не ми се искаше да я убивам, но след повече от година обсебеност псиномът й нямаше да може да се съвземе и щеше да е опасно да я изоставя… Освен това не бива да я свързват със случилото е се и ще разкарам трупа… Съжалявам много, Нели — добави. — Ако това те утешава, ще ти кажа, че останалите ще свършат къде-къде по-зле…

Замълча за миг, улавяйки бърз и кос поглед. Беше на Диана.

Внушението на маската на Тайнството бе започнало да отслабва и момичето бе направило крачка към нея. Беше я подценила. Ако желаеше да постигне онова, което си бе наумила, трябваше да премине към Труд, колкото се може по-скоро.

Без да помръдне, се усмихна и започна да си играе с ластичния колан на панталона си.

— Какво става, Жирафке? Нервна ли си? Шшшшт… Ще изпуснеш остатъка от цялата история. Поседни и слушай моя разказ — продължи, като Просперо от „Бурята“, пресметливо изправяйки се и осветявайки голия си корем под долния край на блузата, точно както би го направил и един осветител в професионален театър. Това бе само светкавичното начало на Труд, не цялата маска, но бе достатъчно Диана да се закове. Клаудия говореше бързо, за да я разсее. — Падиля беше моят „Калибан“, робът животно. Любопитното бе, че първия път, когато го обсебих, исках единствено да го разпитам… Трябваше да знам какво е станало с Ренар и защо всичките ми маски с него претърпяха провал… И, о, изненада! Чух нещо неочаквано. — Направи жест на погнуса. — В тоалетната ми предостави и вътрешностите си… Представяш ли си, само да го слушаш? Да чуеш онова, което са вършили с мене? Тогава ще добиеш някаква идея дали самата ти наистина си била тормозена от разни психари и едва ли ще продължаваш да твърдиш, че това е надхвърляло човешките ти възможности за търпение и издръжливост, а и ще проумееш какво представляват собствените ти началници. — Хвърли привидно бегъл поглед върху атлетичната й фигура. — Ти си едно глезено момиченце. В отдела винаги повече са те уважавали, Жирафке… И като е дошло време да си изберат опитно свинче, са си казали: „По-добре Клаудия, по-дребничка е, значи по-малко ще изгубим.“

И реши да мине към Труда. Бе се спряла на техниката на Гонилов. Щеше да отнеме най-много минута. Започна вътрешно да се подготвя.

— Ще ти доверя нещо. Като изслушах Падиля, ми идеше да го накарам да счупи огледалото в тоалетната и да го изяде парче по парче. Но се сетих, че ако го направя, няма да имам възможността да си отмъстя за останалото. Така че подхванах едно по едно. Нашият любим началник бе ключова личност и преди да го разпердушиня, исках да го изстискам до капка. При всяко негово посещение възстановявах връзките и му втълпявах нови инструкции за поведение. Открих, че съм в състояние да програмирам обектите за извършване на определени дейности и те впоследствие да не помнят абсолютно нищо от това. Така се добрах до всичко, което Падиля контролираше: полицейски канали, вътрешни новини и… По тоя начин ми достави кола, регистрира фалшивата агенция за кастинги и успях да привлека Олена, като се възползвах от сезона за балнеолечение в Ибиса… А и да хвана Алварес, разбира се. Случи се в същия ден, когато ти се срещна с Дженс в Нулевата зона, помниш ли? Падиля използва служителите от секретния протокол и му уреди среща на едно забутано място в кола. А аз го чаках на задната седалка. Направих маска на Притворството и още щом влезе, му прибавих „специалитета Клаудия“. Програмирах го да върши всичко, което пожелая… Е, не закачих семейството му. Спрямо него имах милост. До известна степен… Но относно господин Хулио Падиля ни най-малко. В края на краищата Алварес единствено даде зелена улица за Ренар. Докато Падиля подкрепяше Дженс от начало до край. Идеята за тунела беше лично негова, Жирафке, ти знаеше ли това? Искаше да постигне Йорик също като Дженс. И ме посочи за проекта, все едно размазваше муха на голото си теме. Затова при последния сеанс включих и някои забавления със собственото му семейство. И на празника на Хелоуин, на третата годишнина от гениалния експеримент Ренар… Бум! Още като чу гласа ми в слушалката, псиномът му се задейства. И всичко това го извърши с невероятно удоволствие.

Вече бе готова. Спря и огледа вторачено Диана.

— Господин Падиля се оказа много ценен… Но оставаше нещо, което и той не можа да ми даде: третия човек от плана за отмъщението, доктор Виктор Дженс… И точно тук ти излизаш на сцената, Жирафке.

Възползвайки се от впечатлението, което направи с тая директна реплика, Клаудия започна.

Маската на Труда се основаваше на ярки контрасти: мускули в момент на слабост, нежност и деликатност наред с жестокост. Ариел и Калибан, двете странни създания, които служат на магьосника Просперо в романса „Бурята“, са нейните символи: ефирен дух и земен демон. Клаудия помнеше прекрасно теорията на Дженс: че в последното си произведение, което е написал в усамотение, Шекспир е пожелал да остави тайните ключове към профила Труд. Техниката на Гонилов предполагаше именно подобни контрасти.

Клаудия изигра маската по класическия маниер: наведе се пред Диана, завъртя се под определен ъгъл с точната бързина, колкото да й обърне гръб, погледна я над костеливото си рамо, напрягайки мускулатурата на врата.

Беше достатъчно. Сгърченото лице на Диана и начинът, по който бе отворила устата си, бяха неоспоримо доказателство за това как внушението бе парализирало псинома й.

„Привлечена е“, реши. Важното сега е да не я изпуска.

— Знаеш ли? — продължи, без да променя положението, в което бе застанала. — Не се изненадах ни най-малко, когато подразбрах, че крушението на яхтата е било чиста проба сценарий. Освен това и че Падиля не е бил уведомен за адреса му, въпреки че му е пращал служебните доклади и от време на време се е консултирал с него. Старецът се е скрил, ала не от правителството, от Падиля или от Алварес, а от мен. Нямах много време да го разпитвам, но явно е съзнавал, че случаят Ренар не е бил безуспешен… Вероятно се е догадил за това в последните дни, непосредствено преди политическите кръгове да вземат решение опитите да се прекратят и да изиграят сценката с моето „освобождаване“. Точно така, маската Йорик съществува, Диана. Виктор я е изтръгнал от мен, оставяйки след себе си месо, направено на парчета, като в същото време хем се е страхувал, хем ме е чакал да я демонстрирам. И затова се е скрил, само че в Мадрид, а не някъде далече. Дъртият магьосник ме е дебнел от пещерата си, заобиколен от своите обучени агенти телохранители… И неговият мъничък Ариел не му е изневерил.

Единственото движение у Диана, което й се противопостави, бе, че се обърна с лице към нея и я изгледа. Но бързо се успокои: все още й беше подвластна.

— Старият не се доверяваше никому, естествено — продължи, — само че самият Падиля ми каза, че ти си единствената, която би могла да влезе в контакт с него. Нямам идея какви данни ти беше предоставил за „господин Пийпълс“, или просто е предполагал, че щом става дума за теб, дъртакът ще си покаже носа от дупката. А да се използват маски, за да се осъществи някакъв контакт между вас, беше безсмислено, защото старчето щеше да ги усети начаса. Той представляваше едър улов и спрямо него не можеше как да е. И един ден разрешението дойде. Падиля, на когото нареждах да ми докладва всяко нещо, което се случва с тебе, сподели, че си оказала натиск върху него Вера да не участва в залавянето на Воайора. Дадох си сметка, че именно това е, което чакам: да се появи един велик психар, да е сложен случай, по повод на който да прибегнат до Дженс… Обаче не биваше да губя никакво време. С Падиля можех да се занимавам и цяла година и да го ползвам на части. Сега обаче нещата стояха по различен начин. Ако ти напуснеше работа, щеше да ми е далеч по-трудно да се сдобия с тебе, от друга страна нямаше да мога да се добера до Вера, освен под някакви специални претексти. Знаеш, че всяко успешно представление се нуждае от свестен сценарий. Така че три поредни нощи аз и Нели се посветихме на залавянето на Елиса Монастерио, приятелката на Вера, хванахме я, когато мина покрай колата ни. Натиках я в мазето на къщата и я програмирах. Полицията ще открие трупа й в един язовир на североизток, където тя самичка си се хвърли. Невинна, но полезна жертва. Поради тая именно причина поведението на Вера вече ти се стори логично. Гениално, нали? Освен това започнах да се замислям дали не бих могла да те ползвам за нещо повече от привличането на Дженс. Да хвърля върху теб отговорността за всичко, което предстоеше да направя.

Спря. Защо й се стори, че Диана прекалено начесто примигваше? Бе ясно, че не е в състояние да излезе от психозата единствено чрез собствената си воля, но в същото време знаеше и колко опасна би могла да бъде. Втренчи се в очите й и мигането престана. Можеше да се дължи и на огромното удоволствие, което това й доставяше. Продължи:

— Направих така, че Падиля да се срещне с Вера още на следващия ден привидно поради изчезването на Елиса. Заведе я до колата, където я очаквах, и я програмирах да проникне в апартамента ти. Вера знаеше кода и не се наложи да насилва вратата. Преди да се появиш, постави в дъното на гардероба ти куклата, която бях сложила в ръцете й, и монтира микрокамери в хола и спалнята ти. По тоя начин вече знаех всичко за обажданията ти и движението в къщата… После тя се сби с тебе, счупи оня портрет на родителите ти, дето си го държеше в стаята… Всичко се получи много убедително, не е ли така? И ти се превърна в актриса от моя театър. Знаех, че възнамеряваш да заловиш Воайора, за да отървеш Вера, и казах на Падиля да ти отпусне два-три дни. Ето как те притиснах да потърсиш помощ от Дженс, което и направи. Сутринта в деня на срещата ви изпратих Нели в парка в Нулевата зона, докато аз се занимавах с Алварес. Като научих къде е жилището на Дженс, вече можех да контролирам и него, така и разбрах, че те е посъветвал да дойдеш в чифлика да се упражняваш. Помислих си, че ще е забавно Алварес също да се появи тук, да поподреди манекените, да им сложи табелки… Наистина имах нужда да те въвлека напълно в тая въртележка и да те накарам да си подгониш опашката… В основните навици на Ренар, според проекта на Дженс, влизаше и това да оставя обесени кукли на местопрестъпленията и аз реших да сторя същото. Девизът ми стана „Ренар се завръща“. Това исках да внуша на всички. Използвах символа на „Мяра за мяра“: произведение, посветено на справедливостта. Щеше ми се Дженс да се поизпоти малко, преди да го довърша. Много от нещата се подредиха сами. Трябваше да заловя сестра ти, за да станеш съпричастна, защото нямаше начин да я подчиня предварително изцяло, това щеше да събуди най-малкото някои подозрения. Хванах я вечерта, когато се готвеше да излезе на лов, като я програмирах да ми отвори вратата. Скрих се в кухнята, подготвих се с необходимата маска и щом Вера се появи, й заповядах да изключи подкожния чип и я отвлякох със себе си. Отначало я криех вкъщи, в мазето, после — тук. Разбира се, следвайки инструкциите ми, Падиля подправи анализите, с цел да стовари върху Воайора вината за изчезването на Вера. С нашия старец се получи далеч по-лесно. След мнимото ми погребение Дженс реши, че няма причини да се страхува от мен, разпусна телохранителите си и се прибра съвършено сам. А аз го чаках в дома му. Една Аура бе достатъчна. Наредих му да си стегне куфара като за пътешествие и го доведох в чифлика. Тук го посъветвах: „Щом за теб е от такава важност собственият ти мозък, ще ти доставя удоволствието да си го пипнеш с ръце.“ Облякох го като Леонт и му поставих маска. Малко след това, като се сетих, че ти и Мигел трябва да дойдете, промених плана и му нареди, че да ти се обади. Той повтори всичко, дума по дума, както му го суфлирах… Виждаш ли, използвах те в качеството ти на агент, за да заловим най-едрия…

Забеляза промяната в Стойката на жертвата си, само че беше прекалено късно.

„Не е възможно — най-напред си помисли. — Не е възможно да се освободи толкова бързо…“

И в същия миг получи силен удар.

Не беше кой знае колко точен, можеше и да го избегне Диана се опита да я удари втори път, но се движеше като боксьор в десетия рунд, беше гроги и единственото, което успя да постигне, беше да загуби равновесие. Клаудия не й предостави повече възможности. Вдигна дясната си ръка, опря обратната страна на дланта върху челото, сякаш бършеше потта си, и в следващия миг започна да я сваля надолу към бедрото и изстена точно както се изискваше при маската на Труда, предназначена за светкавична реакция. Ефектът бе моментален: Диана отведнъж престана да проумява действията си.

— Курва — изсъска Клаудия, след като възвърна превъзходството си.

Само че как стана това, как успя да я нападне, въпреки че беше под въздействието на маската? Освети пода под краката й и разбра. От развързания мръсен бинт на лявата й ръка капеше кръв.

Поклати глава, дълбоко учудена от приложената от колежката й тактика: нарочно бе разранила мястото около пръста си. С цел да намали удоволствието от това обсебване. Пред нея не стоеше новачка, без всякакво съмнение.

Много е опасна.

Но тя пък беше изключително бърза. И разполагаше с огромна власт.

— Защо… защо правиш това с мен…? — профъфли Диана.

Клаудия се възхити на нейното усилие.

— По-добре попитай: защо не? — процеди през зъби. — Надявам се, не си въобразяваш, че съчувствените ти посещения през тия месеци и потупванията по коляното са те издигнали особено в очите ми, а, superwoman! С теб никога не сме били приятелки, така че защо идваше? Ще ти кажа — за да не се чувстваш виновна. А бяхме две еднакво кадърни… Не, аз винаги съм била над теб, винаги… И когато тая дърта свиня реши да накълца мен, осъзнах, че си жива единствено защото те фаворизират, а идваше да ми дърдориш: „О, колко съжалявам, колко съжалявам…“ Разбира се, че съжаляваше. Съжаляваше и усещаше едно голямо облекчение! — Докато говореше, протегна ръка към потното лице на Диана и го притегли към своето. Това бе също контролиран жест от маската на Труда. Тогава изненадващо вдигна прожектора и освети отблизо лицето й. Увери се, че не примигва, намираше се в състояние на предобсебеност.

Само че трябваше да е сигурна. За тоя демон всяка мярка беше недостатъчна.

— Съблечи си якето и ми го дай — заповяда й. Диана се подчини светкавично и Клаудия го захвърли надалече. — На колене. — Диана се свлече надолу. Прожекторът осветяваше обилната пот по лицето, ръцете и врата й, това също доказваше, че е на ръба на пълната обсебеност. Оранжевата блуза, мокра, бе полепнала по тялото й. — Удари лицето си с дясната ръка. — Видя Диана да се свлича след удара от собствената си ръка и да изпружва дългите си крака, обути в джинси. Но незабавно се върна в положението на колене и вдигна лице, сякаш в очакване на следващия шамар. Даже и не изохка. Това бе още едно доказателство в същата посока. — Добре. — Успокои се.

Вече нямаше съмнение: Диана бе изцяло под контрола й и най-ужасната болка не би я накарала да мръдне от мястото си, ако не й заповядаше.

Огледа я с пълното съзнание за властта, която упражняваше върху й: Диана бе в краката й, превила гръб, изложила доверчиво гърлото си, готова да изпълнява нейната воля. Както Нели Рамос, Алварес, Падиля и Дженс. Вълшебствата ми действат. Единствено я притесняваше фактът, че все още не я притежаваше напълно. Както я бе подредила, в това положение на малоценност, би могла да го постигне само с промяна в тона на гласа, наподобявайки нещо като мелодия, от рода на тайнствените песни на духа Ариел, но знаеше, че това ще попречи на цялостния план. Нямаше да й се размине да стане нейна, така или иначе, ала не и преди да извърши всичко онова, което бе замислила.

Подсили маската с жест, изразяващ очевидна привързаност: наведе глава и се приближи дотолкова, че коленете й опряха в блузата на Диана. Не искаше да бърза. Усещането да властва над такава като нея бе ново и завладяващо. Като виртуозна пианистка удряше клавишите на псинома й с точно премерена сила и наблюдаваше резултатите: тика на клепачите, лекия дъх, отварянето и затварянето на устата… Дълго бе мечтала за този миг. Не мразеше Диана, но откри, че винаги е желала да й покаже коя от двете е по-добрата.

— Ще ти кажа какво възнамерявам да сторя, Жирафке — прошепна, насочвайки светлинния сноп в лицето й като дресьорка към главата на любимия си делфин. — Много е просто. Едно отмъщение никога не е съвършено, ако заловят извършителя. Ти и аз сме сред най-добрите агенти в Европа; само една от нас би могла да направи всичко това, така че се нуждая от теб, за да забравят мен… Въпреки че съм „мъртва“, е възможно да почнат обширно разследване, при положение че не открият виновен, което не ми харесва, защото противоречи на намеренията ми, като приключа, да покрия следите си и да изчезна. Ползвах Падиля да получа нова самоличност. Няма да ме видиш повече. Ще отида някъде из Пасифика, на някой остров, като оня на Просперо, където всички ще са ми слуги… Да, в съответствие с плана, ще прекараш останалата част от живота си, скапвайки се в някой затвор или болница, както аз бях три години в ада, Жирафке. Компенсацията е справедлива.

Забавляваше я да гледа как Диана се опитва да докосне с устни ръката й, всеки път щом я протегнеше. И, разбира се, веднага я отдръпваше, което събуждаше у момичето кучешко обожание. Бе важно да не й позволява да се докосва до голата й кожа, защото това можеше да доведе до обсебване, а все още не му бе времето.

— Ще те обсебя — съобщи й. — После ще ти заповядам да убиеш сестра си, ако е жива дотогава, също и Мигел, и ще се предадеш на полицията. — Забеляза промяната в изражението й и си даде сметка, че все още й оставаше достатъчно собствена воля. Не би могла да й разпореди такива действия, преди да я обсеби напълно, и дори заподозря, че ако Диана изгуби за известно време визуалната връзка с нея, можеше да се избави от това си състояние. Само че такова нещо нямаше как да се случи: удоволствието, което изпитваше, щеше да я лиши и от сетната люспа воля, която й оставаше, така както човек лющи изгорелите си кожички на плажа. Падиля бе изнасилил любимата си парализирана щерка и като самонаказание се бе осакатил. Нищо не бе в състояние да се изпречи на пътя на такова всеобемащо удоволствие и Клаудия го знаеше.

Щеше да постъпи точно както се искаше от нея, и толкова.

— Също така — продължи — ще признаеш вината си за смъртта на Падиля, Алварес и Дженс… Никой няма да се усъмни, ти си ветеран, ще си помислят, че си паднала в дупката. Всъщност, ако не се бе сетила за гривната, сега щеше да си арестувана и сигурно щеше да ти бъде повдигнато обвинение. Но така е по-добре, по тоя начин няма да има никакви съмнения… Ще направиш самопризнания. Естествено, преди това трябва да те обсебя и там е проблемът. Както ти е известно, анализът на микропространствата на едно престъпление може да разкрие и това дали псиномът на извършителя е непокътнат, или обработен. Така стана и при смъртта на Алварес и Падиля. Същото ще се случи и с тебе и аз не мога да си го позволя. Интересува ме дали подобни следи от обсебване са останали и при Дженс, но най-вече при теб, понеже твоята роля е да поемеш вината и… Така че сега, как да се справим? Може би има някаква възможност да се измами квантовият компютър? Вероятно да. Пробвала съм с Падиля и компютрите в отдела: маската Йорик не е различна от останалите, тя е нещо като добавка към тях. Наричам го „специалния принос на Клаудия“. Не само служи да подсили до невиждани граници която и да е маска, но и удоволствието, което доставя, е такова, че псиномът на жертвата потъва в подсъзнателното като ръкавица, поставена наопаки, и в същото време демонстрира напълно рационални действия. Подобно на ония войници, които вървят срещу куршумите не поради смелостта си, а обзети от страх. Поведението на подчинен от маската Йорик остава извън обсега на компютрите, защото няма машина, която да проумее такова удоволствие… Преимущества? Очевидни Недостатъци? Необходимо е много време за подготовката на обсебването, обаче…

Отстъпи назад. Това бе премерено движение. Жертвата изскимтя, като видя как обектът на нейното обожание се отдалечава с няколко сантиметра. Клаудия разчиташе именно на това: да усили още повече желанието у Диана преди финалната сцена.

— … обаче имам две новини, едната е лоша, другата — добра, superwoman. Лошата е, че вече съм готова…

И беше вярно. Техниката на Йорик изискваше маската да бъде изградена предварително в главата на агента стъпка по стъпка, до най-дребни подробности: не само отделните жестове, но и начинът, по който щеше да бъде възприета в своята цялост от страна на жертвата. Това включваше светлина, декор, облекло, мислите и желанията на субекта. И колкото по-настоятелно се концентрираше в себе си, толкова повече се убеждаваше как маската действа все по-силно и по-силно, като батерия, включена да се зарежда в електрическата мрежа. В някой от следващите мигове всичко щеше да е свършено. Вече бе сигурна, че каквото и да направи Диана, нищо не можеше да промени хода на събитията. Репетициите бяха приключили, публиката чакаше, коленичила, представлението по обсебването на Диана можеше да започне.

Вдигна нагоре ръце като режисьор на спектакъл, давайки сигнал за начало.

— А добрата вест — добави — е онова, което ще изпиташ… Отсега нататък винаги, когато се сетиш за това как на сестра ти й изхвръкнаха чивиите, ще получаваш оргаз…

В тоя миг нещо изотзад я покоси и тя се строполи върху жертвата си. Усети физически как фините нишки, които я свързваха с псинома на Диана, се скъсаха.

И докато падаше, чу измъчения вик на Мигел Ларедо:

— Диана! Пистолета! Вземи… пистолета.