Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (97)

97.

Пийт се чувстваше така, все едно се бе потопил в басейн с гореща вода. Кожата му бе плувнала в пот и ако не бършеше очите си, нямаше да вижда нищо. Според изчисленията му оставаха още шейсет секунди, преди горещината в Куршума да започне да изсмуква живота от него. Трийсет секунди след това щеше да е мъртъв.

Не му беше в природата да легне и да умре, без да се съпротивлява. Беше борец, воин, а това беше най-важната битка. Ако сега не се бори, никога вече няма да има тази възможност.

Но какво можеше да направи? Всяка загадка си имаше разрешение — беше сигурен в това.

След това го осени отчаяна идея. Не, беше нещо повече от отчаяна, беше откачена. Но пък какъв избор имаше? Дори най-откачената идея беше по-добра от поражението. Бръкна под седалката и опипа пространството там. Ръката му се спря на малък цилиндър. Прокара пръсти по горещите му очертания — напипа дуло с фуния накрая. Грабна го и го вдигна към очите си.

Беше миниатюрен пожарогасител. Единствената възможност за него беше да отвори задната врата и да изтича през пламъците. Ако успееше да мине през тях, щеше да угаси горящите си дрехи с пожарогасителя. Нямаше представа колко силен е огънят и докъде се е разпрострял, но знаеше, че след като го премине, ще бъде дезориентиран. Пак се върна към същия аргумент — какъв избор имаше?

Коленичи до задната врата и хвана ръчката, но веднага отдръпна ръка. Пареше ужасно. Горещината проникваше и през материята на ръкавицата му. Наведе се и погледна под пейката, търсеше нещо, с което да хване ръчката, но не намери.

Времето изтичаше. Беше му все по-трудно да диша. Погледна към часовника си. Вече почти не му оставаха секунди. Налагаше се просто да сграбчи дръжката и да се моли. Наведе се напред, затвори очи и протегна ръце в очакване на болката.

Изведнъж лампите светнаха и от предната част на машината се разнесе грохот. Пийт замръзна, пръстите му бяха на милиметри от парещата дръжка. Чу се бръмчене, след това над него се извиси звук, който ставаше все по-пронизителен. Таблата светнаха, екраните оживяха и гласът на бордовия компютър забумтя във вътрешността на Къртицата.

— Внимание, внимание — критична температура в кабината. Започни незабавна нормализация.

— Кажи ми нещо, което не знам — промърмори Питър.