Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (9)

9.

Четиримата мъже се срещаха рядко на живо. През повечето време бяха само разменени пиксели. В този ден се състоя поредната им виртуална среща.

На пръв поглед малко неща ги свързваха, освен това, че бяха много успели хора. Двама бяха значими политици, единият беше финансист милиардер, а последният — медиен магнат. Бяха на възраст между 50 и 70 години. Единият беше много висок, метър и деветдесет; другият много нисък, само метър и шейсет. Седемдесетгодишният тежеше над сто и петдесет килограма и почти нямаше мускули. Четвъртият беше широкоплещест и с шкембе. Но външният вид може да е много заблуждаващ. Едно-единствено нещо събираше тези мъже — парите. Бяха се запознали на вечеря на Световната банка за вътрешни хора, оттеглиха се на бренди и пури в закътана стая на хотел „Гленийгъл“ и — бинго! — сближиха се.

На следващата си среща решиха какво да правят заедно. Размениха си и малко черен хумор. Нарекоха се Смърт, Завоевание, Война и Чума — четиримата конници на Апокалипсиса.

Общото богатство на тези мъже надвишаваше 100 милиарда долара. Контролираха три от най-важните сектора през XXI век — финансите, кръвта на икономиката; медиите, нервната система на епохата; и политиката на единствената суперсила в света. На срещите си слагаха вратовръзки в цветовете на съответните коне на ездачите от Апокалипсиса — светлозелена за Смърт, бяла за Завоевание, червена за Война и черна за Чума. Може би беше малко прекалено, но какво пък толкова?

Четиримата конници имаха много прост дневен ред. Парите не значеха само власт, те бяха всичко. Което означаваше, че всеки, който се опитва да им пречи да правят пари, беше техен враг и трябваше да бъде спрян. На третата им среща в Синсинати, малко след 11 септември 2001 година, те се шегуваха със стария боен вик на „Уолстрийт“, че не е достатъчно просто да победиш, трябва и да унищожиш врага си. За тях дори това не беше достатъчно. Техните противници трябваше да бъдат изличени от лицето на земята, семействата им — разбити и изкормени, а труповете им — опикани.

— Е, какво ново? — попита Смърт. Лицето му запълваше три екрана — в Берлин, Шанхай и Далас.

— Трябва да вземем решение. Нашият приятел сенаторът става все по-силен с всеки изминал ден — отвърна Чума.

— Много добре — отвърна Смърт.

— Сигурен ли си, че нямаме друг изход, освен плана, който ти предложи? — каза Завоевание и намести бялата си вратовръзка.

— Изглеждаш ми нервен — усмихна се надменно Чума. — Не мога да те позная, приятелю.

— Не съм нервен. Просто искам гаранции.

— О, я стига! Това кога е било възможно? За нищо в живота няма гаранции, нали? Но поне знаем, че работим за благородна кауза. Човешкото съществувание доказва, че няма по-велик бог от долара.

— Да — изсмя се Война и двойната му брадичка се разтресе. — Какъв мислите, че е коренът на думата „богатство“?

Останалите го изгледаха с каменни изражения. Бяха чували тази шега и преди.

— Та за плана — каза Смърт. — Доколкото разбирам, смяташ да използваш Дракон.

— Че кого другиго? — попита Чума. — Всъщност, докато ние с вас си говорим, той се разправя с едно досадно усложнение — онова малко лайно Гордън Смит. Но след това може да започне подготовка. Премахването на сенатора ще е доста по-сложна задача.

— Така е. Кога точно? — попита Завоевание и пак си оправи вратовръзката.

— Скоро. Имам ли единодушното ви одобрение?

Всички кимнаха.