Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (49)

49.

От всички технологични чудеса на КАРПА, с които „Е-форс“ разполагаше, „Биг Мак“ беше може би най-удивителното. Представляваше огромен летателен апарат, изглеждаше като правнук на неуловимия за радарите бомбардировач Б2. В средата му се намираше гигантски диск, който наричаха уникрило. Над и под него имаше издатини, които му придаваха характерната форма на хамбургер. В горната издатина бяха кабината и оперативните помещения, а долната беше товарно отделение. „Биг Мак“ работеше на същия реактивен принцип като „Горила“, издигаше се и се приземяваше вертикално и можеше да лети с хиперзвукова скорост.

Стефани Джейкъбс пилотира самолета от Първа база до Лос Анджелис и кацна перфектно пред Калифорнийския конферентен център. Беше забравила за провалите по време на симулациите. С Пийт Шерингъм точно разкопчаваха коланите си, когато Марк се обади по звуковата уредба.

— Имахме малък проблем с полицията — започна той. — Новината за пристигането ви не се бе придвижила по веригата. Но вече всичко е наред. Джош разговаря с началника им на място и сега идва при вас, за да прецените ситуацията и да изработите план.

— Какви са последните новини от Маи? — попита Стефани.

— На път е. Трябва да е при вас след пет минути.

Десет минути по-късно Стефани, Пийт, Маи и Джош се бяха събрали в едно от оперативните помещения на „Биг Мак“. На големия екран, заемащ цяла стена, виждаха компютърния център в Първа база. На преден план беше Марк, а Том седеше до него в моторизираната си инвалидна количка. Зад тях бяха холографските екрани и виртуалните клавиатури на работните станции, зад които стояха оператори.

— Здрасти, Маи. Оценяваме, че… — започна Марк.

Тя вдигна ръка.

— Моля те, да не говорим за това. Докъде сме?

— Спасителните екипи се задействаха. Както сигурно вече сте разбрали, имаше стрелец.

— Стрелец ли? — Маи не беше чула за това.

— Очевидно е свързан с взривовете, може той да е поставил устройствата. Както и да е, поне засега опасността е неутрализирана. Но тя забави операцията. Някои от спасителните екипи претърпяха загуби, но повечето са вече в сградата. Хората от „Бърза помощ“ изнасят ранените.

През прозорците на „Биг Мак“ виждаха как лекарите и сестрите дават първа помощ на жертвите. В единия край на площада бяха наредени трупове в найлонови чували.

— Да, виждаме — каза Пийт и се обърна пак към екрана. — Какво е състоянието на сградата?

Том вдигна поглед към устройството, прикрепено към инвалидната му количка, беше лаптоп, тънък колкото карта за игра, с холографски екран над него.

— Има и тежки, и по-леки поражения — започна той. — Основната конструкция е добре. Няма нищо общо с кулите близнаци, но положението на главното фоайе и „Зала А“, които понесоха най-силните удари, е изключително опасно. Зидарията и гредите се къртят през цялото време и цели парчета от тавана могат да се сринат… заедно с трите етажа над тях.

— В какво състояние са горните етажи?

— В не много добро — отвърна Том. — Има големи поражения върху структурата. Точно над „Зала А“, на първия етаж се намира ресторантът. Или поне се намираше. Доста е пострадал. Източната част на първото надземно ниво и рецепцията му са далеч от втория взрив, но са пострадали от първия, чийто епицентър е рецепцията на приземния етаж. В източната част на първия етаж има бар. Доста е разбит. За щастие там не е имало много хора по време на експлозиите. На второто ниво има конферентни зали и помещения за срещи. Всички прозорци са счупени, включително и голямата стъклена витрина на фасадата. Сериозно са пострадали основните носещи греди, но би трябвало да издържат. Там е имало само четирима души. Все още са живи, но нямаме представа какво е състоянието им.

— На най-горното трето ниво има басейн и спортна зала. Стената на басейна е спукана и водата тече надолу в комплекса. Там също е имало само шепа хора, които са успели да се спасят по външните аварийни стълби на задната част на сградата.

— Какъв е общият брой на жертвите, Том?

Ериксън написа нещо на виртуалната клавиатура. Когато вдигна глава, беше пребледнял.

— Речта на Кайл Форман е била голямо събитие. Всички места в залата са били запълнени, отвън още следобеда се е заформила опашка от чакащи. Популярен пич. — Млъкна и пое дъх. — В „Зала А“ е имало 1100 души.

В ъгъла на големия екран се появи странно изображение — тъмен правоъгълник с безразборно пръснати червени и оранжеви точици.

— Това е термична графика от „Голямо око 7“, спътникът, който се намира точно отгоре. Направена е преди десет минути. Показва, че пожарът в „Зала А“ все още бушува с пълна сила.

— Нали втората бомба е избухнала точно под нея? — прекъсна го Маи. — Така ми казаха на борда на „Горила“, докато идвах насам.

— Точно така. И в резултат на това почти всички в залата са убити.

Думите на Том натежаха като олово в стаята. В „Биг Мак“ настъпи тишина. Дебелите звукоизолиращи прозорци спираха всички външни шумове.

— Анализ на изображението показва, че в помещението има не повече от шейсет живи хора. Нямаме представа колко от тях са сериозно ранени. Мисля, че спасителните екипи и медиците скоро ще влязат там, макар че достъпът е труден и вътре е изключително опасно.

— Над хиляда трупа — почти прошепна Джош. — Отишли са си… просто ей така. — Почти толкова жертви имаше и на „Титаник“; това бяха една трета от убитите на 11 септември. — Трябва да направим нещо. Да помогнем на спасителните екипи.

Марк вдигна поглед от изображението на „Зала А“ на холографския екран до него.

— Не е наша работа.

— Не е наша работа? — възкликна Джош. — В другите части на сградата може да има още стотици живи хора. Може да са в капан.

— Не ни пратиха за това, Джош. — Марк огледа лицата на всички на борда на „Биг Мак“.

— Но с оборудването, което имаме, можем да спасим мнозина.

— Да, и ще направим каквото е по силите ни. Но имаме много ясна задача.

Всички мълчаха.

Джош въздъхна дълбоко.

— Добре, добре, знам.

— Там вече има трийсетина пожарни коли, почти шейсет линейки и десетки полицейски патрулки. Всяка болница в Лос Анджелис е вдигната по тревога и всяко спешно отделение в окръга е готово да приеме жертвите. Във въздуха гъмжи от медицински хеликоптери, които скоро ще транспортират най-сериозно пострадалите. Ще предложим всякаква помощ, която ни е по силите. Но параметрите на мисията ни са ясни. Трябва да спасим сенатор Кайл Форман, който, както вече става ясно, е бил основната мишена на атаката.

— Някакви новини за него? — попита Стефани.

— Засечени са две отделни позвънявания от телефона му — отвърна Том. — И двете са довели до съвсем кратка връзка. Отломките спират сигнала, а може и телефонът му да е повреден. Първото обаждане е от точка зад „Зала А“ много скоро след взривовете. Второто е трийсет минути по-късно, от по-долните нива на сградата.

— Долните нива?

Том изведе на екрана схема на Калифорнийския конферентен център.

— Обаждането идва от една от асансьорните шахти. Между ниво Б3 и Б4.

— Заседнал е в асансьор? — попита Стефани.

— Така изглежда — отвърна Том. — Имаме инфрачервен отпечатък от „Голямо око“. Форман е с още трима оцелели. Следим ги непрекъснато и веднага ще ви съобщим, ако има някакви промени.

— Докато вие пътувахте, с Том съставихме план — каза Марк. — Пийт, вземи една от Къртиците. Трябва да слезеш на ниво Б2 през входа на паркинга. — Посочи спираловидната входна рампа. — Оттам можеш да слезеш на по-долните нива. Къртицата ще те прекара през всякакви купчини бетон или други препятствия. Маи, Стеф и Джош, искам да намерите начин да слезете през главното фоайе. Въпроси?

— Някакви следи от други бомби? — попита Пийт. — Няма да е зле да знаем.

— Пратих екип сапьори да направят обстоен оглед, но очевидно…

— Какво е състоянието на конструкциите в главното фоайе и рецепцията на приземния етаж? — попита Джош.

— Следим ги чрез „Голямо око“ — отвърна Том и изведе ново изображение на екрана. Беше диаграма на четирите надземни нива на Калифорнийския конферентен център — от приземното до третото. Върху тях имаше неравномерни зелени, оранжеви и червени ленти. — Тъмните участъци са структурните компоненти на сградата, а цветните ленти са натоварванията. Тези в зелено са най-безопасни, червените са най-опасни. Както виждате, най-червено е на запад от главното фоайе, край „Зала А“. Там и двете бомби са нанесли поражения. В тази част на сградата е засечен първоначално и сенатор Форман, преди да се качи в асансьора. Тя определено е най-опасната, но ми се струва, че срутването не е неизбежно.

— Струва ти се?

Том вдигна глава.

— Добре де. Вероятно е.

— С всяка секунда става все по-лошо. Дай ми някакви цифри.

— Шансът да издържи повече от час е петдесет процента.