Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (103)

103.

Джош и останалите се отдръпнаха, докато Марк и Стефани пробиваха дупка в тунела.

— Не знаем колко близо сме до бомбата — каза Стефани и свали свредела.

Марк се появи от дупката зад нея. И двамата бяха омазани с кал.

— Но е достатъчно близо — отвърна Джош.

— Носилката ще мине през дупката — каза Марк и пое системата от Маи. — Ще трябва да пълзим вътре. Стеф, ти хвани другия край.

Закачи системата за найлонова корда около шията си и се наведе, за да хване металните пръти. Двамата със Стефани понесоха Марти през отвора. Дейв, Джош, Маи и Кайл Форман ги последваха.

— Стеф, ти вземи Къртицата — каза Марк, когато влязоха в по-широкото пространство, издълбано от машината. — В края на тунела ще трябва да прокопаеш път. След като влезеш на няколко метра в почвата, ще си защитена от експлозията. Куршумът е много устойчив.

Стефани се качи в Къртицата и седна зад командното табло, за да приготви машината. Носилката на Марти бе положена в Куршума между пейките. Марк хвърли двата звукови свредела на пода до носилката, излезе и затвори вратата. Стефани заключи от таблото, след това бавно тръгна назад от шестметровата дупка. Тунелът беше достатъчно широк, за да направи обратен завой и тя пое напред.

Другите побягнаха през канала, докато Къртицата маневрираше около тях. Джош погледна към маншета си. Имаха точно деветдесет секунди, за да се отдалечат максимално. Стигнаха до малка площадка, която водеше към повърхността, и видяха, че Къртицата си е пробила път през стената на отводнителния канал и задницата й вече се губеше на няколко метра навътре.

Шахтата, която водеше нагоре, беше променена до неузнаваемост заради влизането на Марк с Къртицата. Но стълбата, която Стефани беше използвала, още висеше, последното й стъпало беше на около педя от земята. Беше направена от изключително здрави въглеродни нишки.

Марк помогна на Форман да се качи и го попита:

— Как е ръката ви, сър?

Форман му се усмихна тъжно.

— Не ставам за игра с топка.

— Трябва да се качите по стълбата възможно най-бързо.

Форман отдаде чест на Марк, потисна болката в ръката си и тръгна нагоре.

Маи го последва, след нея бяха Дейв и Джош. Марк погледна към китката си — трийсет секунди. Качи се на стълбата и тръгна към повърхността.