Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (87)

87.

Навсякъде и никъде

— Защо си толкова изненадан?

— Шибаната Франсин Гигакс. Трябваше да се досетя.

— Е, радвам се да те видя, Томи Бой.

Том провери състоянието си. Все още беше напълно въоръжен, тя не бе докоснала нито едно от оръжията му. Но какво ли беше състоянието на системата? Господи! Почти всичко беше угасено. Той провери как стоят нещата, като фиксираше Франсин Гигакс с най-коравия си поглед.

Сибил бе превзета. Всички комуникации бяха спрени — до Лос Анджелис не достигаше и една дума. Почти всичко в Първа база беше замразено. Останалите служители сигурно се взираха в празни екрани и се чудеха какво се случва. И като по поръчка дотърчаха да го търсят на балкона. Силите му стигнаха колкото да ги отпъди. Имаше си достатъчно проблеми във виртуалното пространство.

Двамата плуваха в пълен мрак. Том разгледа внимателно Франсин. Наистина приличаше на библиотекарка с тези очила и скромни дрехи и обувки. И нейният аватар нямаше нищо общо с нея. Тогава той забеляза тясната блуза, която подчертаваше големите й гърди. Това не беше Франсин Гигакс, която познаваше от реалния живот.

В „реалния“ живот Франсин беше руса и синеока, истинска сладурана. Том се запозна с нея, когато беше на петнайсет, на софтуерна конференция в Минеаполис. Тогава тя беше на седемнайсет и вече беше започнала да се превръща от мишка в лисица. Поддържаха връзка и от време на време се срещаха във виртуалното пространство, за да обменят идеи, да си отправят предизвикателства. Видя я пак след година, на друга конференция в Детройт, където игра с нея на „Междузвезден живот“, една от любимите игри на хакерите. Тя го изяде с парцалите и той не можа да забрави това унижение. Знаеше, че е целенасочена, егоистична и много добра, както и напълно неморална. Дори го бе поздравила по мейла, когато окраде банката преди година.

— Е, какво става, Франсин? — попита Томи Бой.

— О, намерих си много добра работа.

— Така изглежда. И каква е идеята ти?

Франсин се усмихна. Липсваше й един зъб.

— Томи Бой, за мен ще е шок, ако се предадеш без бой. — И тя се взря внимателно в него.

— Е, дължа на работодателите си първо добре свършена работа — отвърна Томи Бой и се усмихна самодоволно. И без предупреждение извади пистолета от кобура на кръста си и стреля. Франсин изчезна, преди куршумът да я уцели.

И изведнъж Томи започна да пропада. Нямаше усещане за пространство и време, около него не свистеше въздух, не се чуваше абсолютно никакъв звук. Затвори инстинктивно очи. Отвори ги миг по-късно и видя, че се намира в градина, която се простираше чак до хоризонта. Беше добре поддържана, с грижливо подрязан жив плет, с лехи с розови храсти и почти еднакви рододендрони. Край лицето му прелетя птичка и той несъзнателно приклекна.

На около метър се чу трясък. Томи Бой се завъртя и се чу втори трясък, този път по-близо. Забеляза Франсин. Тя вдигна оръжието си, а той залегна зад един жив плет. Свали от рамото импулсната си пушка и постави огромното й дуло върху дланта си. Изтича от живия плет и стреля по мястото, където бе видял аватара на Франсин. Розовата леха се изпари, изчезна и едно дърво.

Франсин се скри зад стена и стреля по него. След това скочи и се издигна на два метра във въздуха. Томи Бой обърна пушката нагоре и видя, че над него се спуска блестяща мрежа. Тя трептеше заплашително, но той успя да отскочи, когато мрежата достигна земята, и тя изчезна. Франсин също се изпари.

Томи Бой тръгна бавно между двата живи плета, като размахваше невидимата си пушка наляво и надясно. Хубаво му беше пак да може да ходи. Чу звук, някакво скърцане, но не можеше да определи откъде идва. Погледна нагоре и видя огромен рояк черни точки в небето, които започваха да се увеличават.

Нещо го удари по ръката. Малък черен червей падна върху китката му. След него се появи друг. Заболя го, когато животинките загризаха плътта му. Том осъзна стреснато, че това са пиявици, които смучат кръвта му. Усети как две от тях тупнаха и на лицето му. Опита се да ги бутне оттам, бе изпаднал в паника.

Щракна с пръсти и в ръката му се появи чадър. На него имаше голямо корпоративно лого и картинка на „Горила“ точно над думите „Е-форс — ние сме тук заради теб“. Пиявиците заваляха върху чадъра, някои се плъзгаха по него и падаха в краката на Том. Той стисна двете пиявици на ръката си, хвърли ги на земята и побягна.

Докато тичаше, усети, че ситуацията се променя. Погледна надолу и видя, че добре оформената пътека се превръща в камениста повърхност. От небето вече не валяха пиявици. Накара чадъра да изчезне и се огледа. Градината я нямаше, беше заменена от пейзаж, покрит със сажди и пламъци. Недалече течеше река от лава.

Почувства как горещината го блъсна в лицето. Залитна, падна напред и поряза дланите си на неравната повърхност. Пушката изскочи от ръцете му, затрака по камънаците, падна в лавата и след като изсъска нещастно, експлодира под водопад от алени и жълти отблясъци.

Томи Бой се изправи. Беше облечен с киберкостюм и се носеше на няколко сантиметра над горещата земя.

Франсин изскочи иззад една скала. Цялата грееше, в косите й имаше пламъци. Усмихваше се.

— Станал си мекушав, Томи Бой. Мислех, че в „Олдърмонт“ ще закоравееш, а ти си се превърнал в женчо. — Усмивката й изчезна и от вдигнатите й длани с невероятна скорост полетя огнен заряд.

За малко да го улучи, но той отстъпи настрани и пламъците преляха покрай него. Спъна се в един камък и падна върху гореща лава. Изправи се, завъртя се и вдигна длани напред. От тях се изстреля леден поток, който посрещна втория залп на Франсин. Огън и лед се събраха и образуваха пара.

Томи Бой примигна. Опонентката му отново бе изчезнала. Лавата се бе разтворила във въздуха и бе заменена от лъскав метален под, който се простираше чак до хоризонта. Франсин се появи, насочила базука към главата му.

— Хвърли оръжието, Том — каза тя с режещ глас.

Той хвърли пушката на земята.

Умът му не спираше да работи. Франсин беше поне една крачка пред него още откакто влязоха във виртуалната реалност, държеше се като тийнейджърка на геймърска олимпиада. Той си спомни, че тя винаги стоеше в голямата зала и никога не влизаше в по-малките странични залички, в които можеш да се скриеш от тълпата. Когато бяха играли един срещу друг, тя отказваше да отидат в по-малко помещение. Играха с визьори в главната зала под силното осветление и пред очите на няколко други геймъри. После си спомни колко нервна беше, дори след като победи. Колко бързо бе напуснала залата. Тогава му хрумна какво да прави.

Томи Бой вдигна ръце. Франсин пристъпи към него и насочи базуката към главата му. Той се огледа, свали ръце надолу и накара подът да се свие. Хоризонтът се втурна към тях от всички посоки. Томи Бой вдигна поглед и четирите приближаващи стени спряха на място. Той изрече само с устни една дума и от небето падна стоманен правоъгълник и похлупи стените.

Франсис го изгледа враждебно.

— Какво правиш?

Той не й обърна внимание, а погледна над дясното й рамо към стената. Тя бе започнала да се приближава.

— Какви ги вършиш? — Лицето на Франсин бе замръзнало в паника.

Тя погледна строго стените и те спряха да се движат, но това усилие я разсея. Томи Бой грабна голямата пушка от малките й ръце, обърна я и сложи пръст на спусъка.

— Просто си спомних, че не обичаш затворени пространства. А, Франсин? Знам каква самовлюбена егоистка си и въпреки че аватарът ти изобщо не прилича на теб, подозирах, че характерът му е като твоя — с клаустрофобията и другите неща. Голяма грешка, бейби!

Натисна спусъка и тялото на Франсин се разхвърча на стотици парчета.