Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (72)

72.

Кайл Форман вдигна ръце.

— Ако това е някаква…

— Шега? Не, не е шега, сенаторе. Съвсем сериозен съм.

Форман тръгна бавно назад. Единствената му надежда беше да му отвлече вниманието.

— Кой те праща? За какво е всичко това?

Дракон вдигна оръжието си. Върхът на дулото беше на половин метър от главата на сенатора. Форман отстъпи отново и опря гръб в бетонната колона. Дракон стоеше с разкрачени крака и насочен пистолет.

Форман долови с периферното си зрение леко движение. Голямо парче бетон висеше на тънко стоманено въже зад Дракон. Металът се късаше и всеки момент бетонът щеше да падне. Форман трябваше да спечели малко време.

И изведнъж се сети какво да направи.

— Внимавай! Зад теб! — извика той.

Дракон дори не трепна.

— О, сенаторе, моля ви! Обиждате ме!

Пръстът на Дракон помръдна назад и побеля от натиска върху спусъка. В дясното око на Форман се стече струйка пот и му залютя.

Бетонният къс се стовари на земята и мина на косъм от Дракон. Той се извърна, а Форман стисна юмруци и ги стовари с всички сили в тила му. Блъсна го напред и Дракон падна тежко върху назъбеното парче бетон. Пистолетът изхвърча от ръката му и се плъзна по пода на паркинга.

Ослепял от паника, Форман търсеше нещо, което да използва като оръжие. Грабна парче метал. Дракон се изправяше. Форман замахна с металния прът, но противникът му беше много бърз. Един ритник в корема и сенаторът полетя назад. Стовари се върху купчина отломки и извика от болка.

Дракон скочи върху него и го стисна с една ръка за гърлото. В другата държеше пистолета „Яригин“, който бе извадил от сакото си. Форман отчаяно опипа земята около себе си и докосна нещо метално, някаква тръба. Сграбчи я и я стовари върху главата на Дракон. Той падна назад и от раната над ухото му потече кръв.

Форман мобилизира последните си запаси от енергия, за които дори не знаеше, че съществуват, и се хвърли към убиеца. Но Дракон вдигна ръка и заби лакът в лицето му. И двамата полетяха назад. Форман се натъкна на купчина тухли и за малко да се спъне в металното парче, което бе използвал като оръжие.

Сграбчи го и се хвърли отново напред. Дракон се опитваше да запази равновесие и ударът на Форман попадна в целта. Този път убиецът се свлече на земята като чувал с картофи. Форман стовари с всички сили металния прът в тила му, а след това и върху темето му. Дракон падна напред и остана неподвижен.

Сенаторът постоя няколко секунди, за да си поеме дъх. Беше покрит с кръв, пот и бетонен прах. Обърса очите си с ръка, но от това положението стана още по-лошо. Извади парче плат от джоба си — остатък от покривката, с която бе превързал Дейв Голдинг — плю върху него и се опита да изтрие мръсотията от очите си. След това попи и раните по лицето си.

Заобиколи проснатото тяло и взе магнума. Нямаше и следа от пистолета „Яригин“. Магнумът беше тежък и стоеше неестествено в ръката му. Мразеше оръжията. Наведе се, като държеше пистолета близо до главата на Дракон, напипа пулса му — беше слаб, но го имаше.

Какво трябваше да направи? Мъжът беше обучен убиец, професионалист. През ума му мина луда идея. Можеше да пусне куршум в мозъка на копелето. Даже още по-добре — да му разбие черепа с камък. Щеше да е просто още една жертва. Но въпреки че този човек се бе опитал да го убие и щеше да го застреля, без да му мигне окото, сенаторът не можеше да направи същото с него.

— Трябва да предприема нещо — каза на глас той. Огледа се и видя стереоуредба за кола. Беше толкова разбита, че едва позна какво е, но от нея висяха разноцветни жици. Взе уредбата и издърпа жиците. Клекна и събра ръцете на Дракон зад гърба му, след това уви жиците около китките му и ги върза четири пъти. Металната кутия на уредбата увисна на тях. Форман си спомни, че мъжът носеше вратовръзка. Свали я и я уви около глезените му.

Когато се изправи, го заболя поне на десет места. Сякаш целият беше разглобен. Прибра магнума в джоба си и тръгна обратно към складовете в дъното на Б6. Сърцето му биеше толкова силно, че заплашваше да изскочи от гърдите му.