Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (29)

29.

19:00 ч. Тихоокеанско време

(8 минути преди инцидента)

Нанси и Марти Гардинър стигнаха до конферентния център само няколко минути преди събитието. На вратата ги посрещна служител на комплекса и ги избута напред по опашката пред трима младежи. Единият, висок млад мъж с дълга коса, понечи да протестира, но приятелят му, който носеше торбести джинси и суичър на четирийсет и деветките от Сан Франциско, го ритна по глезена и той замълча.

Намериха си лесно места. Марти извади стар театрален бинокъл от раницата си и го подаде на Нанси. Тя го сложи в скута си за миг, докато вадеше пластмасова кутия от чантата си. Махна капака й и бръкна вътре. Извади сандвич, увит в сребристо фолио, и го подаде на съпруга си. Върна капака на мястото му и взе театралния бинокъл, но успя да види само черната завеса пред сцената.

Марти си погледна часовника и каза делово:

— Организацията не ми изглежда много добра. Ще закъснеят.

— Спокойно, скъпи — отвърна Нанси. — Не сме в армията… Поне стигнахме навреме.

Марти се усмихна и я потупа по ръката.

— Страхотен сандвич — каза той и отхапа още веднъж.