Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (94)

94.

Първа база, Тинтара

Том натисна клавишите на лаптопа си и усети остра болка в ръката.

— Сибил, комуникациите ни трябват веднага!

— Разбирам, Том, но отговорът е отрицателен. Не мога да поправя системата толкова по-бързо, тя се възстановява със собствена скорост.

Том се извърна от холографския екран и се взря в стената. Изведнъж се почувства напълно безполезен. Във виртуалната реалност беше силен. Краката му отново функционираха, можеше да ходи, дори да бяга. А тук, в този тъп тромав свят на твърдата материя и прозаичните физични закони, не можеше да направи нищо. Дори не можеше да използва феноменалната си интелигентност. Всички пътища бяха блокирани. Имаха на разположение всички тези прекрасни технологични играчки, а не бяха по-добре от времето, когато интернет и дори радиото още не бяха изобретени.

— Това е! — възкликна Том. Погледна пак към холографския екран и лицето му светна от надежда. — Аз съм шибан гений!