Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (50)

50.

Най-старшият член на спасителните екипи беше началникът на пожарникарите Труман Макленахан. Имаше кръгло лице, червена коса и почти комичен рунтав мустак. Бе израснал в Бронкс, но се гордееше с шотландския си произход. Клюката гласеше, че го приемал толкова на сериозно, че организирал шотландски вечери в къщата си в Палос Вердес и носел карирани полички, когато бил сам в кабинета си. Точно Макленахан настояваше за координация с „Е-форс“, преди да пуснат хората им в Калифорнийския конферентен център. Искането изглеждаше разумно, но за Марк Харисън беше само губене на ценно време.

Съвещанието се състоя в оперативния център, който се помещаваше в специално пригодена за това пожарникарска кола, паркирана на странична улица край източната стена на комплекса. Вътре беше учудващо просторно. В дъното имаше кръгла маса, а на екрана на стената се предаваше картина в реално време от вътрешността на изтърбушената сграда. В предната част на караваната седяха няколко души, които контролираха системата, свързваща колата с окръжния център по бедствия и аварии в другия край на града. С хората на „Е-форс“ разговаряха Макленахан и заместникът му Джеръм Роузли.

— Ще бъда честен с вас — каза Макленахан. — Пускам ви вътре само защото така ми наредиха.

— Разбирам опасенията ви — отвърна Стеф. — Но ви уверяваме, че операцията ни няма да попречи по никакъв начин на спасителите.

Заместникът Роузли изсумтя и изгледа подозрително четиримата от „Е-форс“.

— Точно от това се страхуваме — каза Макленахан. — Вътре има много ранени. Моите хора правят всичко по силите си. А вие настоявате да се съсредоточите върху един-единствен човек, сенатор Кайл Форман.

— Г-н началник — каза спокойно Джош. — Напълно ви разбирам. И аз не съм напълно убеден, че това, което ни наредиха да свършим, е най-правилното. Но такива са заповедите ни и трябва да ги изпълним.

— Чии са тези заповеди? — попита Роузли. — Кого представлявате?

— Мисля, че всичко това ви е обяснено — каза Маи.

— Някаква абсурдна спасителна организация? Учуден съм, че не сте с наметала.

Настъпи мълчание. На екрана се виждаха отломките и димът, късовете от човешки тела, овъглените трупове, пожарите, пламъците, които пълзяха по стените и покрива. Шефът на пожарната изглеждаше смутен.

— Извинявайте — каза той. — Малко сме изнервени…

— Прощавай, шефе — прекъсна го Роузли. — Няма нужда да се извиняваш и от мое име. Да, и аз съм изнервен. Не ми харесва да виждам хиляда изгорели американци. Но тези хора не са дошли тук, за да ни помогнат. Те служат на външни интереси и това още по-малко ми харесва.

— Съжалявам, че се чувствате така, господине — отвърна Стеф с най-дипломатичния си тон.

Тя се канеше да продължи, но Макленахан я прекъсна.

— Какъв е точно планът ви?

Маи обясни какво са решили. Тя, Стеф и Джош щяха да се опитат да минат през главното фоайе, за да достигнат до сенатор Форман и хората с него в заседналия асансьор между нива Б3 и Б4. Пийт щеше да тръгне с една от машините, наречена „Къртица“, към подземните етажи.

— Добре — каза Макленахан. — Планът изглежда добър. Но искам да ви помоля нещо. Знаете, че не мога да настоявам. — И той стрелна с поглед Роузли, който изглеждаше, сякаш смуче лимон.

— Какво? — попита Стеф.

— Смятаме, че в „Зала А“ има оцелели, които не могат да се измъкнат оттам. Проблемът е, че според техниците таванът ще се срути всеки момент. Пратил съм хора вътре, но работата върви бавно. Според мен таванът ще падне, преди да стигнат до някого. Имате ли нещо във вашия самолет, което да ни помогне да го укрепим? Да спечелим малко време?

Не беше трудно да се разбере как Труман Макленахан се бе издигнал до поста си. Беше смел и мотивиран, но също така знаеше кога да изиграе дипломатичната карта. Роузли изобщо не владееше това изкуство, а само сумтеше, скръстил демонстративно ръце.

— Боя се, че… — започна Стеф, но Джош я прекъсна.

— Стабилизаторите.

Тримата му колеги се извърнаха към него.

— Как така? — попита Стеф.

— Използвахме стабилизаторите по време на учението, за да овладеем енергията в реакторите. Ако ги поставим внимателно в „Зала А“, могат да послужат като метална подпора, която държи тавана.

Стеф бавно кимна.

— Но никой извън „Е-форс“ не може да работи с това оборудване — каза Пийт.

— Какво оборудване? За какво говорите? — попита Макленахан и се намръщи. Дори Роузли вдигна глава внезапно заинтригуван.

— Стеф, Маи и аз можем да действаме по предварително начертания план — каза Джош на Пийт. — А ти можеш да помогнеш в „Зала А“ и след това да тръгнеш към подземието.

— Имаме други заповеди, Джош.

Макленахан вдигна ръце и попита:

— Може ли някой да ми обясни?

Стефани въздъхна и тъкмо се канеше да заговори, когато се намеси Маи.

— Има начин да стабилизираме тавана.

— Тогава… — започна Роузли.

— Мисля, че Джош е прав — прекъсна го Пийт.

— Но… — опита се да протестира Стефани.

— Знам, Стеф, заповедите ни са други — продължи Пийт. — Съжалявам, но не мога да ги изпълня. Сигурно само ще си изгубя времето, като карам Къртицата през паркинга. Дори вероятно ще предизвикам повече щети. Вие може да стигнете при сенатора преди мен. Аз съм просто подкрепление. Не разбираш ли?

— Да — каза Стефани. — Разбирам. Но кой ще убеди Марк?