Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (108)

108.

Когато дойде в съзнание, Макнали се опита да се съсредоточи, но зрението му не беше никак наред. Усещаше, че нещо е полепнало по носа и устата му. Чуваше глас, но без да различава думи. След това погледът му се проясни и пред него изплува лицето на Фил.

Макнали се опита да помръдне, но не се получи.

— Добре си, Джим — каза Фил с усмивка.

Макнали преглътна с мъка и успя да проговори дрезгаво и хрипливо.

— Децата… — Видя ги, когато хората от „Бърза помощ“ го качиха на носилка. Тим и Джуни също бяха положени на носилки, на лицата им имаше кислородни маски, а от ръцете им излизаха тръбички, пълни с течност.

Тим немощно му се усмихна.

— Счупени кости, порезни рани и натъртвания, но ще се оправят — каза Фил.

Макнали усети как от раменете му падна огромно бреме. Гледаше бягащия таван над себе си, докато санитарите го носеха. Когато го изкарваха през разбития супермаркет, усети дима от пожарите. Познаваше много добре тази миризма. И беше сигурен, че никога повече не иска да я долавя.