Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (11)

11.

Холивуд Хилс, Лос Анджелис

Пикапът беше син „Форд Рейнджър“ последен модел. На двете врати с бели букви пишеше „Басейни и поддръжка“. В каросерията отзад спретнато бяха подредени метални сандъци, пълни с водни филтри, химикали и пластмасови тръбички. До тях имаше хлоратор в кутия, сгънато платнище за басейн и почистваща вакуумна приставка.

Пикапът спря пред сградата на булевард „Шиоук“ №19234, хасиенда, строена през 50-те години. Някога бе принадлежала на отдавна забравена старлетка. Очевидно двама от групата „Мамас енд дъ Папас“ се бяха срещнали тук на парти, а Лени Брус веднъж повърнал на предните стълби.

Шофьорът угаси двигателя и погледна сградата с ванилов цвят през очилата си. Имотът беше огромен, поне хиляда квадрата. Моравата, простираща се от стените на къщата до улицата, беше безупречна и тучна, а покритата с камъни пътека се виеше до масивна дъбова врата, обсипана с големи метални пирони. Пред хасиендата имаше редица лаврови дървета, засадени между френските прозорци на приземния етаж. Всички пердета бяха спуснати, но от задната част на къщата долитаха ритъм на барабани и стържене на китари, прекарани през надут до дупка усилвател.

Човекът от пикапа бе известен на работодателите си като Дракон. Това име се вписваше идеално в техния свят, в който те се наричаха Четиримата конници на Апокалипсиса. Разбира се, че любимият им наемен убиец трябва да се казва Дракон — другото име на Дявола в Откровение на свети Йоан.

Дракон погледна разпечатката в скута си. На нея имаше снимка на млад мъж, последния, който бе разгневил Четиримата конници. Огледа хубаво листа и запомни всяка подробност. Чрез свой човек в Швейцария Конниците бяха убедили директор на национална банка да отвори един особено ценен сейф. В него имаше кутия. А в кутията — диск. Дискът бе изваден от кутията и това просто действие даде на Конниците зелена светлина да се обадят на Дракон. И ето го сега на булевард „Шиоук“ №19234, готов да извади мухата от меда.

Гордън Смит смяташе, че е най-щастливият човек на земята. В училище беше най-големият зубър, готините пичове го тормозеха, а секси момичетата му се подиграваха. Сега обаче сигурно се пукаха от яд — той беше пуснал голямата новина във „Фейсбук“ и в „МайСпейс“ заедно с подходящи снимки, за да е сигурен, че ще стигне до тях.

Преди месец удари джакпота. На 24 години изобрети вещество, наричано от него „екогориво“, алтернатива на петрола. Създаде го в гаража на родителите си в Спокейн, градче на 370 километра източно от Сиатъл. За производството на екогоривото нямаше нужда от петрол. С него се изминаваше два пъти повече разстояние, отколкото с обикновения бензин, струваше два пъти по-евтино и замърсяваше атмосферата десетократно по-малко. Но имаше и нещо още по-хубаво — горивото можеше да се използва от обикновени двигатели, така че не се налагаха скъпи настройки и нямаше да се губи време, докато новите коли излязат на пазара.

Гордън беше умно хлапе — много, много умно — и добре разбираше какво е изобретил, знаеше както добрата страна, така и опасността. Осъзнаваше, че е притиснал пистолет в слепоочието на петролната индустрия и щом новината се разчуе, петролните компании ще бъдат изключително гневни. Затова си даваше сметка, че трябва да стъпва предпазливо. Свърза се с пиар компания от Ню Джърси — „Неро Холдинг“ — и им обясни цялата работа. Те веднага видяха потенциала и му уредиха сделка за 25 милиона долара, за да си мълчи.

Но Гордън знаеше, че на петролните компании не може да се вярва. Остави копие на всички данни от изследванията си в трезор в швейцарска банка, това също бе уредено от „Неро Холдинг“, и изпрати мейл до всички, които му бяха платили да си мълчи, че ако нещо се случи с него или семейството му, тайната на екогоривото автоматично ще бъде пусната в медиите.

Огромната къща в Лос Анджелис с басейна и звездните събития, случили се в нея, беше първата му покупка, след това дойдоха поршето, черният хамър последен модел, моторът „Харлей Дейвидсън“, моторната лодка, златният ролекс и по-малката къща за майка му и баща му в изискан квартал на Вегас, който те сами избраха. И ето го сега, излегнат в джакузито, а „Фол Аут Бой“ гърми от скъпата уредба на метър от него. От двете му страни са се притиснали голите Кристъл и София, гърдите им с перфектни импланти и перфектен тен подскачат в топлата вода. А зад него, почти до ръба на джакузито, лежи огледало с три линии от най-добрия боливийски кокаин. Придърпа го към себе си, измъкна стодоларова банкнота изпод кристалното преспапие, сви я на тръбичка и я завря в носа си.

Гордън Смит беше щастлив човек. Нямаше представа, че му остават точно две минути и двайсет и две секунди живот.

Дракон слезе от форда. Беше облечен със син гащеризон, а на главата си имаше бейзболна шапка с емблемата на фирмата за поддръжка на басейни. В лявата си ръка държеше метална кутия за инструменти. Прекоси виещата се пътека до входа на къщата на булевард „Шиоук“ №19234 и натисна звънеца.

Отначало не последва отговор. Но после от домофона се чу женски глас с чуждестранен акцент.

— Да? Кой е? — попита гласът, опитвайки се да надвика шума в къщата.

— Идвам за басейна — извика в отговор Дракон.

Чу се щракване и врата се отвори навътре. На прага стоеше дребничка пуерториканка със старомодна светлосиня прислужническа униформа и груби маратонки. Посивялата й коса бе силно опъната и прибрана на кок.

— Страничната порта е заключена — каза тя. — Минете оттук.

Прислужницата се обърна и Дракон влезе в преддверието, остави кутията за инструменти на пода и сграбчи жената. Едната му ръка се уви около шията й, а другата притисна устата й. Завъртя умело главата й и счупи гръбнака й между първия и втория шиен прешлен. Жената се свлече на пода като пълен с вода балон.

Дракон взе металната кутия и огледа преддверието. Беше просторно, цялото в мрамор и рядка дървесина. От тавана висеше огромен полилей. Две спираловидни стълбища се издигаха към следващото ниво. Музиката вече се чуваше по-силно. Той прекоси мраморния под и отвори врата към дълъг широк коридор. В дъното му видя дневна светлина, а лъчите на калифорнийското слънце се отразяваха във водна повърхност. Тръгна по коридора и внимателно отвори плъзгащата се стъклена врата.

Градината беше огромна. Чакълена пътека водеше към басейна, до който имаше джакузи, вградено в земята. Когато Дракон стъпи на пътеката, към него се извърнаха млад мъж и две перхидролени блондинки. Младежът изглеждаше озадачен, сграбчи някакъв малък черен предмет от ръба на джакузито, насочи го към голям черен сандък на около метър от него и музиката спря.

Дракон се усмихна и му махна, след това посочи шапката си.

— За басейна — каза той веселяшки. — Обадили сте се за филтъра.

Раздразненото изражение на Гордън Смит изчезна и той засия в усмивка.

— Може би искаше да кажеш: „Обадили сте се за филтъра, господине“?

Дракон сведе поглед, поклати леко глава и се усмихна.

— Извинявайте — каза той и вдигна глава. — Точно това исках да кажа… господине.

Смит се обърна рязко към Кристъл, а после към София.

— Мамка му, обичам това! — Момичетата се изкикотиха. — Добре, пич. — Извърна се пак към Дракон. — Хайде, върши си работата. — Натисна копче на дистанционното и от стереоуредбата гръмна нова песен.

Дракон тръгна бавно към басейна. До единия му край имаше три каменни стъпала, които водеха към шахтата с помпата. Седна на най-горното, постави металната кутия на земята до себе си, дръпна резетата и вдигна капака. Кутията бе облицована със сив стиропор и вътре имаше магнум и заглушител. Дракон взе оръжието и завинти заглушителя. След това затвори кутията, изправи се и тръгна обратно към басейна. Носеше кутията за инструменти в лявата си ръка, а с дясната стискаше пистолета зад гърба си.

Докато той се приближаваше, Смит спря да смуче зърното на едната жена и се обърна към него. Дори нямаше време да изтрие блажената си физиономия. Дракон стреля веднъж в стереоуредбата и настъпи тишина. След това обърна пистолета към Кристъл и натисна спусъка. Улучи я между очите и хубавото й лице се вкамени. Куршумът излезе от тила й, отчупи парче от черепа й и от дупката потече сиво-червеникава пихтия. Момичето се удари в ръба на джакузито и се плъзна под водата.

София се обърна, обзета от паника, и се опита да излезе от джакузито, но Дракон измести пистолета няколко градуса настрани и я улучи между лопатките. В горещата вода, която вече бе почервеняла, се изля фонтан от кръв. Вторият куршум се заби в тила на младата жена и почти я обезглави.

Лицето на Гордън Смит побеля като кокаина, зениците му станаха огромни. В тях се отразяваше Дракон, който сега бе насочил магнума право в челото му.

— Нали не мислеше, че ще ти се размине, Гордън? — попита бавно Дракон.

— Сключихме сделка… моля ви… — Смит трепереше. Очите му се наляха със сълзи. — Имам пари. Колко искате?

Дракон го изгледа отвратен.

— Моля ви, не ме убивайте — хленчеше Смит.

— Да не би да искаше да кажеш: „Моля ви, господине, не ме убивайте“?

Смит преглътна с мъка и изграчи:

— Моля ви, господине, не ме убивайте.

Дракон се усмихна.

— Мамка му, обичам това! — каза той, докато дърпаше спусъка.