Майкъл Уайт
Извънредна ситуация (32)

32.

Сателитите бяха общо трийсет и два, изстреляни в орбита преди седем месеца. Всички те — от „Голямо око 1“ до „Голямо око 32“ бяха качени в космоса на един курс от совалката „Индевър“. В момента образуваха пояс около Земята на височина около 36 000 километра. Движеха се в геосинхронна орбита, което означаваше, че пътуваха през космическото пространство със същата скорост, с която Земята се въртеше около оста си. А това пък значеше, че всеки от сателитите стоеше над определена точка, „висеше“ над нея, така да се каже. Всички спътници заедно наблюдаваха около 98 процента от земната повърхност. И бяха оборудвани с едни от най-модерните дигитални устройства за събиране и обработване на информация, които КАРПА можеше да предложи; такива машини нямаше да бъдат инсталирани на обичайните сателити на НАСА и Европейската космическа агенция поне още двайсет години.

Спътниците „Голямо око“ забелязваха и най-малкото „необичайно раздвижване“ на планетата. Те можеха да филтрират почти мигновено всяка „регистрирана“ или „законна“ експлозия и да уведомят „Е-форс“ за естествени катаклизми над определени нива. „Голямо око“ разбираше веднага, ако някъде се случи земетресение, изригне вулкан, взриви се бомба или започне катастрофално изтичане на газ. Спътниците биеха тревога и когато избухнеше масова престрелка или бунт.

Но откриването на инцидента беше едва началото. Едно „Голямо око“, което бе по-малко от автомобилен двигател, имаше по-мощен процесор за обработка на информация от Пентагона. Можеше да анализира химическия състав на изтичащия газ в сграда до последния атом. Можеше да направи тримерни снимки с висока резолюция на прашинка от разстояние 35 хиляди километра и да засече топлината на човешко тяло пет етажа под земята. Можеше да чуе биенето на сърце.

„Голямо око 7“ се намираше на 36 000 километра над Южна Калифорния, когато на 34 градуса, 02 минути и 22,77 секунди северна ширина и 118 градуса, 16 минути и 03,93 секунди западна дължина, в Калифорнийския конферентен център в Лос Анджелис, избухна бомба. Първият взрив беше в 19:17:36 часа Тихоокеанско време, вторият — в 19:17:41. Енергията от експлозията пътуваше със скоростта на светлината и й трябваха 0,12 секунди, за да стигне до фотоелектрическите детектори и рецепторите за гама-лъчение на „Голямо око 7“. Шест десети от секундата по-късно централният процесор предаде команда на ретроракетните двигатели да преместят сателита и да насочат детекторите за радиация над участък с диаметър километър и половина около епицентъра. След още секунда и три десети дванайсетте детектора започнаха да събират информация. Данните за химическите емисии и звука щяха да достигнат по-късно до спътника и щяха да бъдат добавени към останалите, за да се получи по-пълна картина на случилото се.

Двете експлозии станаха през интервал от 4,7 секунди, като втората беше по-мощна от първата. Скоростта на детонацията — или на фронта на ударната вълна — беше 5.684 километра в секунда за първия взрив и 6.092 километра в секунда за втория. Детекторите на „Голямо око 7“ бързо засякоха точното място на двете експлозии. Първата се бе случила на приземния етаж на Калифорнийския конферентен център, а втората — на първия подземен етаж, точно под „Зала А“. Първоначалните резултати от детекторите за радиация показаха, че взривовете не са били ядрени. От вида на експлозиите и скоростта на ударната вълна се виждаше, че най-вероятно става въпрос за някакъв вариант на НВХ-1, смес от динамит и RDX — бяло кристално вещество, често наричано и хексоген, съставено от калциев хлорид и парафин.

Още преди в „Зала А“ да избухне огнено кълбо със средна температура 6670 градуса по Целзий — а това стана седем секунди след втория взрив — „Голямо око 7“ изпрати предупредителен сигнал в Първа база. Заедно с него натам замина и цялата информация, събрана от двете експлозии до този момент — пакет от малко повече от три гигабайта. След това „Голямо око 7“ осигуряваше непрекъснато опресняване на данните с всичко новополучено.

Първият човек извън Калифорнийския конферентен център, който научи за катастрофата в центъра на Лос Анджелис, беше техникът от Първа база Том Финеган. Това стана 9,2 секунди след втория взрив.